Мекици за 9 лева и други парадокси: Как се променя старият център на София - Булевард България
Районът сред Пожарната и Халите в миналото се смяташе за квартал „ второ качество “ - поради бежанците наоколо до Женския пазар, Психодиспансера, само че и освен. Дълги години за мнозина в София всичко отвън южните елементи на града звучеше като като провинция – в случай че перифразираме известната фраза, приписвана на Хемингуей.
Сега част от същите тези хора през уикенда идват особено до остарелия еврейски квартал, с цел да си купят две мекици за 9 лв. или пържени филии за 13,50, пускат сторита със фотоси над тиквено лате и co-work-ват от кафенетата на “Екзарх Йосиф ”.
От една страна, джентрификацията е неминуем и от време на време положителен развой. Той връща живот в занемарени квартали, покачва цената на парцелите и усъвършенства инфраструктурата. За остарелия център на София, затворен сред булевардите „ Дондуков “, „ Сливница “, „ Княгиня Мария Луиза “ и улица „ Раковски “, смяната е осезаема: нови кафенета и културни пространства вдъхват друг дух на мястото.
В същото време обаче, този развой носи и отрицателни последствия.
Старият еврейски квартал губи естествения си образ и се трансформира в туристическа атракция. За локални хора става скъпо и шумно за живеене. Част от бизнесите, които са били на мястото с години, не могат да устоят на покачващите се цени. Така стана с кварталния обущар на ъгъла с “Веслец ”, на който новият наем не е по-силите. Пространството няма да стои дълго време празно - прилежащият био магазин е подготвен да се разшири, а новините за вдигнати наеми двойно и изравнени в евро са съвсем ежедневие. Инвеститори дебнат за всяко свободно парче земя, което може да се трансформира в ново строителство.
Общото чувство за повишаване на живота не се връзва изцяло със зеещите претъпкани контейнери, пребърквани постоянно от клошари, разрушените тротоари, неравните павета и рушащите се фасади.
„ Един от белезите на джентрифицираните квартали, по който доста хора дефинират, че процесът към този момент е реалност, е, че кафето към този момент е доста скъпо, че ежедневните разноски нарастват, продуктите в супермаркета са с нараснали цени и в един миг е мъчно да си позволиш да живееш там. Тоест, това е развой, който е от една страна има положителни черти, тъй като облагородява инфраструктурата, само че въпреки това - носи характерни проблеми е доста мъчно да се управлява и балансира “, споделя проектант Ина Вълканова, която работи в областта на организацията на градска среда.
Сега част от същите тези хора през уикенда идват особено до остарелия еврейски квартал, с цел да си купят две мекици за 9 лв. или пържени филии за 13,50, пускат сторита със фотоси над тиквено лате и co-work-ват от кафенетата на “Екзарх Йосиф ”.
От една страна, джентрификацията е неминуем и от време на време положителен развой. Той връща живот в занемарени квартали, покачва цената на парцелите и усъвършенства инфраструктурата. За остарелия център на София, затворен сред булевардите „ Дондуков “, „ Сливница “, „ Княгиня Мария Луиза “ и улица „ Раковски “, смяната е осезаема: нови кафенета и културни пространства вдъхват друг дух на мястото.
В същото време обаче, този развой носи и отрицателни последствия.
Старият еврейски квартал губи естествения си образ и се трансформира в туристическа атракция. За локални хора става скъпо и шумно за живеене. Част от бизнесите, които са били на мястото с години, не могат да устоят на покачващите се цени. Така стана с кварталния обущар на ъгъла с “Веслец ”, на който новият наем не е по-силите. Пространството няма да стои дълго време празно - прилежащият био магазин е подготвен да се разшири, а новините за вдигнати наеми двойно и изравнени в евро са съвсем ежедневие. Инвеститори дебнат за всяко свободно парче земя, което може да се трансформира в ново строителство.
Общото чувство за повишаване на живота не се връзва изцяло със зеещите претъпкани контейнери, пребърквани постоянно от клошари, разрушените тротоари, неравните павета и рушащите се фасади.
„ Един от белезите на джентрифицираните квартали, по който доста хора дефинират, че процесът към този момент е реалност, е, че кафето към този момент е доста скъпо, че ежедневните разноски нарастват, продуктите в супермаркета са с нараснали цени и в един миг е мъчно да си позволиш да живееш там. Тоест, това е развой, който е от една страна има положителни черти, тъй като облагородява инфраструктурата, само че въпреки това - носи характерни проблеми е доста мъчно да се управлява и балансира “, споделя проектант Ина Вълканова, която работи в областта на организацията на градска среда.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ