Район Чужбина“ остава на пауза, засега за 1 г. Две

Район „ Чужбина “ остава на пауза, към този момент за 1 година Две са главните спънки – неизясненост за мандатите и какъв брой са българите зад граница.
Работната група, която трябваше да разисква в елементи измененията в Изборния кодекс, завърши с обществените срещи с специалисти. Тепърва сътрудниците на правната комисия ще изработят общ отчет на закона за второ четене. Именно на правна комисия ще се реши и кои от всички разнородни оферти ще отпаднат и кои въпреки всичко ще бъдат признати. Дебатите по поправките в ИК обаче демонстрират няколко неща и по кои тематики има единодушие сред партиите в Народно събрание.

Въвеждането на преброителни комисии сякаш не се харесва и по-скоро ще се върви към покупката на скенери, в които ще се пуска хартиената бюлетина. Самите устройства ще регистрират вота ни, дали е годен или не, а в края на деня ще пускат квитанция за броя на подадените бюлетини. Така ще се избегне и ръчното преброяване на бюлетините. Тази нова технология обаче няма да бъде въведена незабавно. Първо ще се възнамеряват пробни гласувания.

С измененията на ИК обаче не се вършат цялостни промени и някои проблеми просто се отсрочват за по-нататък. Такъв е въпросът с така наречен изборен регион „ Чужбина “. В актуалните текстове на ИК той би трябвало да проработи пълноценно точно от 2025 година Това обаче по този начин и няма да се случи. В едно предложенията за промените на ИК – това на Има Такъв Народ, се възнамерява регион „ Чужбина “ да се  отсрочи за 1 юни 2026 година Тази концепция обаче среща схващане измежду партиите в болшинството, а и в част от опозицията. Поне в тази тенденция бяха и множеството изявления на едно от последните съвещания на работната група по ИК. Какви са пречките регион „ Чужбина “ да проработи дейно? Първата, а и най-съществената, е, че няма методика, по която да се дефинира броят на мандатите за този регион. Или по-просто казано – не е ясно по какви критерии какъв брой тъкмо депутати ще излъчва регион „ Чужбина “.

Методиката, която се употребява за установяване на мандатите по региони в страната, не е използвана, тъй като тя се базира на броя на популацията от последното броене. Национален статистически институт обаче има  данни какъв брой са българите на територията на страната, само че не и за тези зад граница. Това всъщност е и втората спънка пред образуването на подобен регион. Дори и обаче да се дефинира какъв брой са българите в чужбина, има и друга неизясненост. По какъв аршин те ще се записват в изборните описи, което се явява и още една  спънка.

В  момента описите в страната се сформират на база постоянния  ни адрес. Нашенците зад граница подават заявки за гласоподаване, с цел да бъдат включени към съответна секция. Ако не го създадат, не е съдбовно. Могат да упражнят вота си от всяка една секция, стига на място да попълнят декларация, че не са дали своят вот на друго място.  В това отношение жителите ни отвън страната са облагодетелствани. Главна дирекция ГРАО към районното министерство също не може да помогне изключително, за да  каже какъв брой българи имат сегашен адрес в чужбина. Причината за това се крие във обстоятелството, че доста нашенци не сменят актуалните си адреси, нито непрекъснатите, откакто се открият в друга страна. Така по документи те се водят в България.

Именно по тази причина специалистите предлагат просто на регион „ Чужбина “ да се дадат сред 4 и 6 мандата. Именно 4 е  минимумът. Това, несъмнено, слага и различен въпрос – от кои други региони ще се лишават тези 4-6 мандата. Най-застрашени са най-големите – тези в София, Бургас, Варна, Пловдив. Изборният специалист Михаил Константинов разяснява на последната работна група, че българите в чужбина са към 1,9 млн. души, като тези от тях с изборни права са към 1,4 млн. индивида. Ако за установяване на броя на мандатите за регион „ Чужбина “ се взима точно популацията, то би трябвало да се отделят сред 30-40 мандата от общо 240. Според Константинов въвеждането на подобен регион няма да промени изключително изборния резултат, само че ще окаже въздействие върху така наречен евтини мандати. Т.е. депутати да влизат в Народно събрание единствено с 400-500 гласа. Константинов подсети, че има региони в страната, където за депутатско място са нужни най-малко 8000-9000 гласа.

Според проф. Емилия Друмева, някогашен консултант на президента Румен Радев, въвеждането на регион „ Чужбина “ би трябвало да се отсрочи, тъй като времето в този момент е несвоевременно. „ Неоправдано, несвоевременно и няма да създаде мечтан резултат “, аргументира се Друмева.

Шефката на ЦИК Камелия Нейкова на собствен ред сподели, че една от опциите е  просто да се отредят минималният брой мандати за регион „ Чужбина “ – 4.  Тя добави, че ЦИК е желала данни за броя на българските жители с сегашен адрес в чужбина, само че дирекция ГРАО не може да го откри.

От външното министерство пък подсетиха, че най-вече българи са дали своят вот в чужбина на вота 2 в 1 през ноември 2021 година – над 230 000. И прибавиха, че лицата с регистриран сегашен адрес в чужбина са 780 000. Политологът Стойчо Стойчев пък попита дали казусът на българите зад граница не е неналичието на преференциален избор за съответен претендент. В чужбина се гласоподава единствено за партия, само че не могат да отбележат преференция за кандидат-депутат от дадената листа. Той подсети, че преди повече от 20 година гласовете от чужбина са се разпределяли към съответен регион в страната. Така през 2005 година половината от мандатите в регион Добрич са определени точно с гласове от Турция. Той даде и предложение от трите на-големи региона в страната да се вземат по два мандата, с цел да се дадат за „ Чужбина “. Според Михаил Константинов 2 или 3 мандата могат да се вземат от 23-ти МИР в София и по 1 от Бургас и Варна. И прикани ГРАО да даде данните какъв брой са българите с ЕГН, които по думите се  равняват на тези с непрекъснат адрес  у нас – към 8,2 млн. индивида.

При дебатите за следващ път стана ясно, че болшинството избира хартиената бюлетина да остане като главен прийом на гласоподаване. Зам.-шефът на ЦИК Росица Матева предложи да се мисли както хартията, по този начин и машините и софтуерът да станат част обектите за сериозна осведомителна съгласуваност. Политологът Стойчо Стойчев на собствен ред съобщи, че може да се мисли машините да се съхраняват в обекти на армията.
И специалисти, и политици обаче са съгласни, че има потребност за по-добро образование на членовете на секциите. Към актуалните ремонти в ИК има голям брой мнения, които оферират образованието на СИК да стане наложително, като членовете на секциите да получават документ или пък да поставят изпит, с цел да бъдат включени в състава на една такава изборна комисия.  Сред концепциите е да се вкара учебен ценз, да има адвокати или съдии в една СИК, които да се назначават за шефове и зам.-председатели, да се ограничи опцията на партиите да сменят в последния миг представителите си в СИК. Дали всичко това ще откри поддръжка, занапред ще излиза наяве.