Райна Попгеоргиева Футекова, която е влязла в историята и в

Райна Попгеоргиева Футекова, която е влезнала в историята и в нашето схващане като Райна Княгиня, ражда пет момчета. Едното умира на 12 години. Останалите четирима приключват военни учебни заведения, стават офицери, борят се по бойните полета на родината и получават ордени за смелост. След 9 септември 1944 година обаче са изпратени в концлагери и затвори по скалъпени от комунистическия режим обвинявания.
Историкът Симеон Геров, чиято майка е от именития Футеков жанр в Панагюрище, от който е и Райна Княгиня, ни връща към тези трагични за фамилията й години.

– Кой е бил този заслужен за толкоз огромна любов мъж, на който популярната българка ражда петима синове?
– През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев – някогашен преподавател и бунтовник от Брацигово. Така тя се трансформира в къщовница на своя невъзпитан брачен партньор. Но се помирява, тъй като към този момент е на 26 години – остаряла мома за това време. Не чува препоръките на околните си да се разведе. Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и едно момиченце — Гина. След сватбата фамилията отива да живее в Пловдив, само че по времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си откри работа.

През 1898-а той е определен за депутат и фамилията се реалокира в София. Но депутатът доста скоро умира след нечовечен побой в Черната джамия. Така Райна Попгеоргиева остава вдовица с четири дребни деца на ръце (най-малкият й наследник, едвам 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й). Тогава тя е на 42 години и е болна от костна туберкулоза. Въпреки това съумява да си построи и къща на имот, който й дават поборниците.
Отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,
предпочита да остане при сираците, за които се грижи до края на живота си. Цял живот работи като акушерка в най-бедните столични квартали „ Орландовци ” и „ Малашевци ”, а последните си дни живее в бедност и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.

– Тя е единствено на 20 години, когато Георги Бенковски й разпорежда да ушие основното знаме на Априлското въстание и да стане знаменоска на неговата хвърковата чета. Защо тъкмо нея избира?
– Защото войводата научава, че е учила началник и бродерия в девическото учебно заведение в Стара Загора и може чудесно да се оправи със задачата. И още нещо: Бенковски търси човек, който с биографията, осанката и интелекта си да стане ослепителен знак на въстанието и да поведе след себе си хората в неравната битка против вековния подтисник. Райна е млада, красива, образована и най-важното – предана е до дъно на делото. Тя е от именития Футеков жанр и още от дребна заляга над книгите. След килийното учебно заведение в метоха е изпратена да се изучи в известното девическо учебно заведение в Стара Загора, а по-късно се завръща в Панагюрище и става основна учителка. Точно тогава Бенковски я кани на съвещание на Панагюрския революционен комитет и й разпорежда да ушие основното знаме на въстанието.

Има и нещо друго: от автобиографията й разбираме, че тя е била влюбена във войводата. Там тя го разказва прекомерно нежно: “висок, хубав мъж, с руси мустачки и сини очи, сладкодумен, с енергично подарък слово ”.
Бенковски постоянно посещавал дома й.
Веднъж в стаята останали единствено тя и той. Войводата взел кандилото, поставил до него кръст, изправил сабята и споделил: „ Аз ще приказвам клетва, а ти ще повтаряш! “ И почнал: „ Райна се задължава да извършва всички заповеди на комитета – да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето. “

Ето по какъв начин самата Райна Княгиня разказва в записките си шествието след освещаването на знамето: „ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено вечно.
Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост.
Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете „ Ура! ” и „ Да живее! ” нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “

След погрома на въстанието Райна се добира до родната си къща, а татко й излиза да моли потерята да пощади домашните му. Но един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й заобикалят през загадка врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и по този начин се промъква сред турците, които я търсят къде ли не. Скрива се и прекарва единствено на изсъхнал самун и вода 25 дни. След това обаче турците я хващат, пребиват я, изнасилват я неведнъж и я разкарват по основната улица на Пловдив с вързани ръце, полугола, изнемощяла. След което я откарват дружно с майка й в затвор в Пазарджик.
От бесилото я избавят непознатите дипломати. Намесва се американският консул Скайлер, а по-късно се застъпва за нея и съветският княз Церетелев.

Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с подправен паспорт за Цариград, а оттова я трансферира в Москва.
Там тя учи 3 години медицина и става първата дrпломирана акушерка в България.
В съветската столица Райна написва своята „ Автобиография “, излязла на първо време на съветски език. Едва през 1934-а, 17 години след гибелта й, тази автобиография, която в действителност е първата книга върху Априлското въстание, е преведена на български език. В Москва тя съумява да уреди посредством дамите от Дамския благотворителен комитет 32 панагюрски сирачета да заминат за Русия и да се учат там.
След освобождението работи като учителка в девическата гимназия във Велико Търново, след това се връща в родното Панагюрище и 26-годишна се омъжва за Васил Дипчев. След 3 години се ражда първият им наследник Иван, който приключва Военното учебно заведение, а след време и Генералщабната академия с отличен триумф.

Той взе участие в трите войни за национално обединяване. Като млад офицер демонстрира особена смелост при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за смелост и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в уникален двубой с турски офицер вместо всеобщо стълкновение, с цел да не гинат бойците. Вече като военачалник Иван Дипчев става шеф на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 година След 9 септември 1944-а къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени закононарушения отпреди 30 години. Съдят го поради присъединяване в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, оповестени от комунистите за,,герои ”. Осъден е на гибел. По-късно присъдата е сменена с пожизнен затвор. Умира в концлагера край Ловеч.

Гробът му не се знае къде е.
Вторият наследник на Райна Княгиня – Георги Дипчев, приключва военноморското учебно заведение във Варна, става ватман на торпедоносеца “Дръзки ” и през Балканската война взе участие в потопяването на турския кръстосвач „ Хамидие “. После се заселва в Бургас, става преподавател и основава техническото учебно заведение. Умира няколко години след края на Втората международна война.
Третият наследник Владимир Дипчев по образеца на по-големите си братя постъпва във Военното учебно заведение. Той демонстрира геройство при офанзивата и завладяването на Одринската цитадела на 13 май 1913 година. Участва и в Междусъюзническата и Първата международна война. Завръща се от фронта като воин с 3 ордена за смелост. Напуска рано войската. През 30-те години е шеф на кинематографията.

Изчезва безследно на 10 октомври 1944 година на път за работа.
Вероятно е разстрелян без съд и присъда. Неговият гроб също не се знае. Синът му Христо, който също става офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. А Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) приключва с отличие инженерство, само че го уволняват от завода на третия ден след постъпването, защото досието върви по петите му.

Четвъртият наследник на именитата българка – полк. Асен Дипчев, е възпитаник в гимназията, когато стартира Първата международна война, само че напуща учебното заведение и отпътува на фронта като доброволец. Проявява мъжество при офанзивата на Тутраканската цитадела и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 година Награден е с медал за смелост. След войната довършва гимназиалното си обучение и става юнкер във Военното учебно заведение. Завършва го с интензивен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 година Адютант е на кап. Харлаков, упрекван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не позволяват на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.

– Въстаническото знаме, което и в този момент може да се види в къщата на Райна Княгиня в Панагюрище, същинското ли е, или е копие?
– За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива 3 нови флагове – копия на истинското. Запазени са единствено две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората международна война..
Венелин МИТЕВ
Инфо: Блиц