Райко Алексиев и „Щурец“. 81 г. след като комунистите решиха, че ...
Райко Алексиев стартира да издава вестник „ Щурец “ през 1932 година. Това не е просто хумористично издание. „ Щурец “ е място, където здравият разсъдък се разсънва. Място, в което нелепостта е разказана по този начин тъкмо, че даже простакът се разпознава. Алексиев трансформира политическия парадокс в рисунка, публичното двуличие – във анекдот.
„ Щурец “ бързо става събитие. Става едно от най-популярните сатирични издания през 30-те години. Алексиев разгласява карикатури и текстове, които разясняват публичния и политически живот, постоянно с сериозен звук. Изданието се чете необятно и въздейства на публичните настроения. Преди 9 септември 1944 година отношението към него от страна на властта е друго – от време на време с неспокойствие, от време на време с неуважение, само че не и с гонене. Истинската заплаха за Алексиев поражда едвам след установяването на комунистическата власт, когато сатиричният му език се възприема като неприемлив и неприятелски. Опасно свободен.
„ Политиците доста обичат народа – най-много по време на избори “.
След навлизането на Червената войска комунистите стартират пречистване. Преди книги, преди структури, преди каквото и да е друго – те прочистват мозъците. Търсят хора, които мислят. Хора, които пишат. Хора, които смеят да се смеят.
Райко Алексиев е задържан още в първите дни след преврата. Той не е упрекнат в нищо. Няма дело. Има единствено решение: да бъде погубен.
Райко Алексиев е задържан след 9 септември 1944 година и умира на 18 ноември вследствие на жестоки побои, нанесени по време на задържането. Подробни документи за интервала в ареста, предстоящо, не са непокътнати. Има ги историите за тяло, превърнато в кайма. Това, по разкази, може да е траяло от три до 10 дни. Никой не знае. Знаем единствено изрично, че Алексиев е погубен от комунистите поради мозъка и активността си.
Комунизмът не е просто тирания. Той е строй, който изисква послушание на мозъка. Изисква тишина. Изисква всички да гледат в една посока, без да питат за какво. А когато някой задава въпроси – той е зложелател.
В първите месеци след 9 септември без съд са убити хиляди хора. Побои, арести, изгубвания. И всичко това поради „ националната власт “, която не желае мисъл, а смирение.
Днес някои приказват за „ ред “ и „ успокоение “ по време на комунизма. Това е комфортен мираж. Той не помни, че ред без независимост е тишина в затвор. Забравя, че спокойствието на диктатурата е безмълвие от боязън. И не помни, че в случай че имаш гений, в случай че си откровен, в случай че си самоуверен – ти си опасност.
Когато приемем насилието за „ ред “, и мълчанието за „ успокоение “, губим способността си да разграничаваме независимост от послушание. И тогава става допустимо същото да се повтори.
„ Щурец “ бързо става събитие. Става едно от най-популярните сатирични издания през 30-те години. Алексиев разгласява карикатури и текстове, които разясняват публичния и политически живот, постоянно с сериозен звук. Изданието се чете необятно и въздейства на публичните настроения. Преди 9 септември 1944 година отношението към него от страна на властта е друго – от време на време с неспокойствие, от време на време с неуважение, само че не и с гонене. Истинската заплаха за Алексиев поражда едвам след установяването на комунистическата власт, когато сатиричният му език се възприема като неприемлив и неприятелски. Опасно свободен.
„ Политиците доста обичат народа – най-много по време на избори “.
След навлизането на Червената войска комунистите стартират пречистване. Преди книги, преди структури, преди каквото и да е друго – те прочистват мозъците. Търсят хора, които мислят. Хора, които пишат. Хора, които смеят да се смеят.
Райко Алексиев е задържан още в първите дни след преврата. Той не е упрекнат в нищо. Няма дело. Има единствено решение: да бъде погубен.
Райко Алексиев е задържан след 9 септември 1944 година и умира на 18 ноември вследствие на жестоки побои, нанесени по време на задържането. Подробни документи за интервала в ареста, предстоящо, не са непокътнати. Има ги историите за тяло, превърнато в кайма. Това, по разкази, може да е траяло от три до 10 дни. Никой не знае. Знаем единствено изрично, че Алексиев е погубен от комунистите поради мозъка и активността си.
Комунизмът не е просто тирания. Той е строй, който изисква послушание на мозъка. Изисква тишина. Изисква всички да гледат в една посока, без да питат за какво. А когато някой задава въпроси – той е зложелател.
В първите месеци след 9 септември без съд са убити хиляди хора. Побои, арести, изгубвания. И всичко това поради „ националната власт “, която не желае мисъл, а смирение.
Днес някои приказват за „ ред “ и „ успокоение “ по време на комунизма. Това е комфортен мираж. Той не помни, че ред без независимост е тишина в затвор. Забравя, че спокойствието на диктатурата е безмълвие от боязън. И не помни, че в случай че имаш гений, в случай че си откровен, в случай че си самоуверен – ти си опасност.
Когато приемем насилието за „ ред “, и мълчанието за „ успокоение “, губим способността си да разграничаваме независимост от послушание. И тогава става допустимо същото да се повтори.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ