Председателката на Народното събрание Рая Назарян активира процедурата по президентското предложение за референдум относно въвеждането на еврото в България през 2026 г. Инициираното от Румен Радев искане, внесено на 12 май, беше "замразено" за седем месеца, но сега е разпределено към четири парламентарни комисии. Това отваря пътя към евентуално гласуване в пленарната зала, след като Конституционният съд (КС) установи конституционни нарушения в предишната практика.
Решението на КС, взето след жалби, подчертава, че председателят на НС няма право да преценява съдържанието на референдумни предложения или да ги връща. В случая предишната председателка Наталия Киселова беше обвинявана в това, че е иззела права на депутатите. Назарян се позовава на Закона за прякото участие на гражданите, като разпределя темата към комисиите по правни и конституционни въпроси (водеща), бюджет, европейски въпроси и пряко гражданско участие. Процедурата започна на 28 ноември.
Предложението на Радев гласи: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута 'евро' през 2026 г.?" Президентът коментира, че документите никога не са били върнати и остават в деловодството, и призовува парламентът да гласува, тъй като тълкувателното решение на КС има обратно действие. Той обвини законодателното тяло в "лъжи" и предложи помощ с входящия номер.
Реакциите са полярни. Наталия Киселова заяви, че би постъпила по същия начин, за да запази евроатлантическия курс на страната. От ГЕРБ заместник-председателят Костадин Ангелов отбеляза, че Радев трябва да внесе документите отново, и отговори на опозицията, че са закъснели. Партията "Възраждане" настоява за гласуване, докато вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че времето за референдум е изтекло поради липсата на обществена дискусия от страна на управляващите.
Макар да се разгръща процедурата, шансовете за реален референдум са минимални. Мнозинството зад кабинета на Росен Желязков разполага с 131 гласа за отхвърляне, а ПП-ДБ подкрепя влизането в еврозоната и ще гласува против. Юристи предупреждават, че дори при одобрение няма време за провеждане, тъй като еврото е насрочено за 1 януари.
Този ход подчертава дълбоките разделения в българската политика пред евентуалното присъединяване към еврозоната. Докато опозицията вижда в референдума инструмент за гражданско изразяване, управляващите го възприемат като ненужна пречка. В контекста на икономическата нестабилност и предстящите избори, дебатът може да засили общественото напрежение, без да промени курса към еврото.
