Измираме! Населението на България колкото през 1940 г.!
Равнището на общата смъртност в България е най-високо измежду страните членки на Европейски Съюз
През последните близо 35 години популацията на България понижава и в края на предходната година е 6,447 млн. души, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). Приблизително такова е било популацията на страната през 1940 година
Намаляването на популацията към този момент се трансформира и в проблем на работодателите, защото те не могат да намерят хора, както за дипломиран, по този начин и за неквалифициран труд. Причините за понижението на популацията са дребната раждаемост и високата смъртност в България.
Докато за високата смъртност аргументите са положението на здравната ни система, качеството на храната и стресът в всекидневието, ниската раждаемост се дължи най-вече на решенията, които взимат хората. Данните на Национален статистически институт демонстрират забавна взаимозависимост сред раждаемостта и икономическото положение на страната. След хиперинфлацията през 1996-1997 година, когато инфлацията доближи 2020%, следват две години на извънредно ниска раждаемост.
След като през 1996 година са се родили близо 72,2 хиляди деца, през идващите две години са родени надлежно 64,1 хиляди и 65,4 хиляди деца.
След това идват няколко години на положително икономическо развиване и растеж на раждаемостта, до момента в който не идва международната финансова рецесия от 2008 година, която застигна България през 2009 година След като през 2009 година в България са родени 80,9 хиляди деца, през идната година ражданията внезапно понижават на 75,5 хиляди От тогава насам продължава постоянна наклонност за понижение на ражданията.
През 2022 година в страната са родени 56 596 деца. Това е понижение с 2082 деца, или с 3,5% по отношение на миналата година. Тепърва ще забележим какъв е резултатът от рекордно високата инфлация през предходната година върху раждаемостта през тази и идната година. Но картината надали ще бъде доста обнадеждаваща. В България през предходната година са родени 8,8 деца на 1000 души от популацията, което е под междинното равнище за страните от Европейски Съюз - 9,1 на хиляда. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12‰, следват Кипър - 11,4‰, Франция и Швеция - по 11‰. С най-ниска раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6,8‰. Докато при раждаемостта не сме последни в Европейски Съюз, при смъртността изрично сме преди всичко. През предходната година са умрели 118,8 хиляди души, което е 18,4 на хиляда души от популацията. Общо за страните от Европейски Съюз смъртността е приблизително 11,9 на хиляда. А нивото на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки.
С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,8‰, Люксембург - 7‰, и Малта и Кипър - 8‰. Освен в България доста по-висока от междинната за Европейски Съюз е смъртността в Латвия - 18,4‰, Румъния - 17,5‰, и Литва - 17‰. В резултат на ражданията и умиранията през 2022 година популацията на страната е намаляло с 62 218 души, демонстрират данните на Национален статистически институт. Разликата сред броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от популацията съставлява естественият приръст на популацията. За предходната година в България той е минус 9,6‰ - в градовете е минус 7,2‰, а в селата е минус 16,4‰.
За съпоставяне естественият приръст общо за страните от Европейски Съюз е минус 2,7‰, демонстрират последните налични данни на Евростат. От страните от Европейски Съюз популацията в България (без да отчитаме мигрантите) понижава най-бързо.
След нас в топ три на страните по максимален негативен натурален приръст са Латвия - минус 9,1‰, и Литва - минус 87‰. Девет страни от Европейски Съюз имат позитивен натурален приръст, като най-голям той е в Ирландия (5,2‰), Кипър (3,5‰) и Люксембург (3,4‰).
Много българи бягат на Запад, само че в България има и огромен приток на хора. През предходната година броят на заселилите се в страната е с 27 444 души по-голям от тези, които са я напуснали. Това е помогнало спадът на популацията на страната да не е още по-голям.
През предходната година 13 175 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, демонстрират данни на Национален статистически институт, представени от " Труд ". Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24,1% от напусналите страната), Турция (20%) и Обединеното кралство (9,3%).
Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2022 година 40 619 души са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Най-голям е делът на имигрантите от Турция (23,1%), Германия (12,1%) и Сирия (9%).
Над 700 хиляди българи има в 17 страни от Европа
В 17 страни от Европа има общо над 700 хиляди българи, демонстрират данни, с които разполага Национален статистически институт. Тези 17 страни са Австрия, Германия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария и Швеция. В данните не влизат българите в страни като Англия, Франция, Турция и Съединени американски щати.
От наличните данни най-вече българи има в Германия - над 390 хиляди души. През последните повече от 15 години българите в Германия непрекъснато нарастват. Не е такава обстановката в други страни, където има доста българи. От 17-те страни, за които има данни, на второ място с най-вече българи е Испания, където има над 116,8 хиляди наши сънародници. След като влязохме в Европейски Съюз и беше позволено свободното придвижване в страните от Общността броят на българите в Испания внезапно набъбна и през 2008 година надминава 154,8 хиляди души. След това българите в Испания понижават, само че към момента са забележителен брой.
На трето място е Италия, където има 49,2 хиляди българи. Но обстановката там е друга от тази в Германия и Испания. След влизането ни в Европейски Съюз българите в Италия също внезапно нарастват и през 2008 година с над 33 хиляди След това всяка година българите в Италия се усилват, до момента в който през 2019 година надминават 60 хиляди Но с идването на пандемията от Covid-19 обстановката внезапно се трансформира и към този момент три следващи години българите в Италия понижават.
Много българи има и в Нидерландия. Както и в Германия, през последните повече от 15 години българите в Нидерландия непрекъснато нарастват. В резултат през предходната година доближават 47,7 хиляди души. Ако тази наклонност продължи, в края на тази година българите в Нидерландия към този момент ще бъдат повече в сравнение с в Италия.
Топ пет на страните с най-вече българи (от наличните данни) се добавя от Австрия. И там през последните години българите непрекъснато нарастват и към този момент надминават 35,8 хиляди души. Българите в Дания също непрекъснато се усилват и към този момент са над 12,4 хиляди.
Всяка трета бременност у нас приключва с аборт, като повече от половината са осъществени по лично предпочитание. Броят им за миналата година е близо 19 хиляди при съвсем 57 хиляди родени за годината деца. И макар че абортите понижават, по този индикатор сме преди всичко в Европейския съюз. След нас са Франция и Швеция, където годишно се правят с сред 20 и 30 аборта по-малко на 1000 бременности. Единствените, които остават под чертата 80 на 1000, са Полша, Хърватска и Ирландия.
Данните на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) и тези на Националната статистика леко се разминават, само че наклонността всяка година да се раждат все по-малко деца у нас се резервира. Повече от половината идват на бял свят при родители, които нямат брак. През предходната година такива са били 60% от всички новородени, а в 80% от случаите има данни за бащата, което най-често значи, че бебетата са се родили в фамилии на родители, живеещи в общуване, само че без брак.
Най-много деца са се родили в столицата - 16-те хиляди новородени там демонстрират, че всяко трето бебе е софиянче. 7000 са децата, родени в област Пловдив - единственото друго място, където броят им надвишава 5000. В края на класацията се подреждат областите Ямбол и Видин, който пък е и един от най-бързо топящите се български градове. Според Националния център по публично здраве и разбори през предходната година там са родени едвам 161 бебета.
На този декор за цялата 2022 година записаните аборти са 18 800. Повече от половината от тях са направени по лично предпочитание на дамата. В към една трета от случаите абортът е бил импровизиран, а минимум са направените по здравно наставление.
На аборт по лично предпочитание най-често се вземат решение дами над 30-годишна възраст, демонстрират НЦОЗА. Половината от тях са осъществени точно от дами на тези години. След столицата, където случаите за предходната година са над 1100, се подреждат област Бургас и Пазарджик с над 900 прекратени бременности. Най-малко регистрирани аборти има в Монтана - едвам два.
Всеки четвърти е в пенсионна възраст, близо 38 хиляди са над 90-годишни
В България има от ден на ден дълголетници, демонстрират данните на Национален статистически институт. Близо 38 хиляди души са на възраст над 90 години. От тях близо 5300 са над 95-годишни, а 353-ма души са над 100 години.
Всеки четвърти жител на страната е достигнал пенсионна възраст. В края на предходната година 1,695 млн. души са били достигнали възраст за пенсия, които съставляват 26,3% от популацията. За предходната година възрастта за пенсиониране на мъжете беше 64 години и 5 месеца, а за дамите 61 години и 10 месеца. Същевременно 15,2% от популацията на страната още нямат 16 години.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на междинната възраст на хората в страната, която от 40,4 години през 2001 година нараства до 45,2 години в края на 2022 година Средната възраст на популацията в градовете е 44,3 години, а в селата - 47,5 години.
Прогнозите на Национален статистически институт демонстрират, че през идващите години популацията на страната ще понижава, а междинната възраст ще продължи да се повишава. Всичко това би трябвало да се има поради от работодателите. Преди няколко дни от Европейската комисия оповестиха ограничения, които страните членки на Европейски Съюз би трябвало да подхващат, с цел да се оправят с демографските проблеми и неналичието на работна ръка. Сред тези ограничения е поддържане на благосъстоянието на по-възрастните генерации посредством въвеждане на подобаващи политики на пазара на труда и на работното място.
През последните близо 35 години популацията на България понижава и в края на предходната година е 6,447 млн. души, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). Приблизително такова е било популацията на страната през 1940 година
Намаляването на популацията към този момент се трансформира и в проблем на работодателите, защото те не могат да намерят хора, както за дипломиран, по този начин и за неквалифициран труд. Причините за понижението на популацията са дребната раждаемост и високата смъртност в България.
Докато за високата смъртност аргументите са положението на здравната ни система, качеството на храната и стресът в всекидневието, ниската раждаемост се дължи най-вече на решенията, които взимат хората. Данните на Национален статистически институт демонстрират забавна взаимозависимост сред раждаемостта и икономическото положение на страната. След хиперинфлацията през 1996-1997 година, когато инфлацията доближи 2020%, следват две години на извънредно ниска раждаемост.
След като през 1996 година са се родили близо 72,2 хиляди деца, през идващите две години са родени надлежно 64,1 хиляди и 65,4 хиляди деца.
След това идват няколко години на положително икономическо развиване и растеж на раждаемостта, до момента в който не идва международната финансова рецесия от 2008 година, която застигна България през 2009 година След като през 2009 година в България са родени 80,9 хиляди деца, през идната година ражданията внезапно понижават на 75,5 хиляди От тогава насам продължава постоянна наклонност за понижение на ражданията.
През 2022 година в страната са родени 56 596 деца. Това е понижение с 2082 деца, или с 3,5% по отношение на миналата година. Тепърва ще забележим какъв е резултатът от рекордно високата инфлация през предходната година върху раждаемостта през тази и идната година. Но картината надали ще бъде доста обнадеждаваща. В България през предходната година са родени 8,8 деца на 1000 души от популацията, което е под междинното равнище за страните от Европейски Съюз - 9,1 на хиляда. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12‰, следват Кипър - 11,4‰, Франция и Швеция - по 11‰. С най-ниска раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6,8‰. Докато при раждаемостта не сме последни в Европейски Съюз, при смъртността изрично сме преди всичко. През предходната година са умрели 118,8 хиляди души, което е 18,4 на хиляда души от популацията. Общо за страните от Европейски Съюз смъртността е приблизително 11,9 на хиляда. А нивото на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки.
С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,8‰, Люксембург - 7‰, и Малта и Кипър - 8‰. Освен в България доста по-висока от междинната за Европейски Съюз е смъртността в Латвия - 18,4‰, Румъния - 17,5‰, и Литва - 17‰. В резултат на ражданията и умиранията през 2022 година популацията на страната е намаляло с 62 218 души, демонстрират данните на Национален статистически институт. Разликата сред броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от популацията съставлява естественият приръст на популацията. За предходната година в България той е минус 9,6‰ - в градовете е минус 7,2‰, а в селата е минус 16,4‰.
За съпоставяне естественият приръст общо за страните от Европейски Съюз е минус 2,7‰, демонстрират последните налични данни на Евростат. От страните от Европейски Съюз популацията в България (без да отчитаме мигрантите) понижава най-бързо.
След нас в топ три на страните по максимален негативен натурален приръст са Латвия - минус 9,1‰, и Литва - минус 87‰. Девет страни от Европейски Съюз имат позитивен натурален приръст, като най-голям той е в Ирландия (5,2‰), Кипър (3,5‰) и Люксембург (3,4‰).
Много българи бягат на Запад, само че в България има и огромен приток на хора. През предходната година броят на заселилите се в страната е с 27 444 души по-голям от тези, които са я напуснали. Това е помогнало спадът на популацията на страната да не е още по-голям.
През предходната година 13 175 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, демонстрират данни на Национален статистически институт, представени от " Труд ". Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24,1% от напусналите страната), Турция (20%) и Обединеното кралство (9,3%).
Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2022 година 40 619 души са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Най-голям е делът на имигрантите от Турция (23,1%), Германия (12,1%) и Сирия (9%).
Над 700 хиляди българи има в 17 страни от Европа
В 17 страни от Европа има общо над 700 хиляди българи, демонстрират данни, с които разполага Национален статистически институт. Тези 17 страни са Австрия, Германия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария и Швеция. В данните не влизат българите в страни като Англия, Франция, Турция и Съединени американски щати.
От наличните данни най-вече българи има в Германия - над 390 хиляди души. През последните повече от 15 години българите в Германия непрекъснато нарастват. Не е такава обстановката в други страни, където има доста българи. От 17-те страни, за които има данни, на второ място с най-вече българи е Испания, където има над 116,8 хиляди наши сънародници. След като влязохме в Европейски Съюз и беше позволено свободното придвижване в страните от Общността броят на българите в Испания внезапно набъбна и през 2008 година надминава 154,8 хиляди души. След това българите в Испания понижават, само че към момента са забележителен брой.
На трето място е Италия, където има 49,2 хиляди българи. Но обстановката там е друга от тази в Германия и Испания. След влизането ни в Европейски Съюз българите в Италия също внезапно нарастват и през 2008 година с над 33 хиляди След това всяка година българите в Италия се усилват, до момента в който през 2019 година надминават 60 хиляди Но с идването на пандемията от Covid-19 обстановката внезапно се трансформира и към този момент три следващи години българите в Италия понижават.
Много българи има и в Нидерландия. Както и в Германия, през последните повече от 15 години българите в Нидерландия непрекъснато нарастват. В резултат през предходната година доближават 47,7 хиляди души. Ако тази наклонност продължи, в края на тази година българите в Нидерландия към този момент ще бъдат повече в сравнение с в Италия.
Топ пет на страните с най-вече българи (от наличните данни) се добавя от Австрия. И там през последните години българите непрекъснато нарастват и към този момент надминават 35,8 хиляди души. Българите в Дания също непрекъснато се усилват и към този момент са над 12,4 хиляди.
Всяка трета бременност у нас приключва с аборт, като повече от половината са осъществени по лично предпочитание. Броят им за миналата година е близо 19 хиляди при съвсем 57 хиляди родени за годината деца. И макар че абортите понижават, по този индикатор сме преди всичко в Европейския съюз. След нас са Франция и Швеция, където годишно се правят с сред 20 и 30 аборта по-малко на 1000 бременности. Единствените, които остават под чертата 80 на 1000, са Полша, Хърватска и Ирландия.
Данните на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) и тези на Националната статистика леко се разминават, само че наклонността всяка година да се раждат все по-малко деца у нас се резервира. Повече от половината идват на бял свят при родители, които нямат брак. През предходната година такива са били 60% от всички новородени, а в 80% от случаите има данни за бащата, което най-често значи, че бебетата са се родили в фамилии на родители, живеещи в общуване, само че без брак.
Най-много деца са се родили в столицата - 16-те хиляди новородени там демонстрират, че всяко трето бебе е софиянче. 7000 са децата, родени в област Пловдив - единственото друго място, където броят им надвишава 5000. В края на класацията се подреждат областите Ямбол и Видин, който пък е и един от най-бързо топящите се български градове. Според Националния център по публично здраве и разбори през предходната година там са родени едвам 161 бебета.
На този декор за цялата 2022 година записаните аборти са 18 800. Повече от половината от тях са направени по лично предпочитание на дамата. В към една трета от случаите абортът е бил импровизиран, а минимум са направените по здравно наставление.
На аборт по лично предпочитание най-често се вземат решение дами над 30-годишна възраст, демонстрират НЦОЗА. Половината от тях са осъществени точно от дами на тези години. След столицата, където случаите за предходната година са над 1100, се подреждат област Бургас и Пазарджик с над 900 прекратени бременности. Най-малко регистрирани аборти има в Монтана - едвам два.
Всеки четвърти е в пенсионна възраст, близо 38 хиляди са над 90-годишни
В България има от ден на ден дълголетници, демонстрират данните на Национален статистически институт. Близо 38 хиляди души са на възраст над 90 години. От тях близо 5300 са над 95-годишни, а 353-ма души са над 100 години.
Всеки четвърти жител на страната е достигнал пенсионна възраст. В края на предходната година 1,695 млн. души са били достигнали възраст за пенсия, които съставляват 26,3% от популацията. За предходната година възрастта за пенсиониране на мъжете беше 64 години и 5 месеца, а за дамите 61 години и 10 месеца. Същевременно 15,2% от популацията на страната още нямат 16 години.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на междинната възраст на хората в страната, която от 40,4 години през 2001 година нараства до 45,2 години в края на 2022 година Средната възраст на популацията в градовете е 44,3 години, а в селата - 47,5 години.
Прогнозите на Национален статистически институт демонстрират, че през идващите години популацията на страната ще понижава, а междинната възраст ще продължи да се повишава. Всичко това би трябвало да се има поради от работодателите. Преди няколко дни от Европейската комисия оповестиха ограничения, които страните членки на Европейски Съюз би трябвало да подхващат, с цел да се оправят с демографските проблеми и неналичието на работна ръка. Сред тези ограничения е поддържане на благосъстоянието на по-възрастните генерации посредством въвеждане на подобаващи политики на пазара на труда и на работното място.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ