Китайската световна хегемония ще остане мираж
Растящата китайска мощност продължава да бъде една от най-коментираните тематики по света. Особено настояща е и сега, защото съгласно данните за миналата година китайската стопанска система е единствената измежду огромните, която бележи растеж, а задграничните вложения в Китай задминават тези в Съединени американски щати. Според някои прогнози до края на десетилетието Китай публично ще се трансформира в най-голямата стопанска система в международен проект. В доста връзки Китай към този момент е отличник. Цифрите нормално не лъжат, въпреки измежду някои икономисти да има съществени подозрения по отношение на операция на данните, изнасяни от китайското държавно управление.
Изправени пред тези трендове, главният въпрос е ще станем ли очевидци в идващите десетилетия на нов международен ред, подбуден от Пекин? Тъй като икономическата мощ предопределя цялостното въздействие на една страна, доста специалисти считат, че китайската надмощие е неизбежна предвид на процесите. Въпреки това, Китай страда от систематични, основни дефицити, които e съвсем невероятно да бъдат изменени, а тяхното съществуване допуска, че Китай няма да успее да играе ролята на суперсила, налагаща посоката на развиване на света.
Тези дефицити са политико-икономическият модел на Китай, непривлекателността на китайския режим и географският капан, в който Китай се намира, както и геополитическите последствия от това.
Политико-икономическият модел на Китай
Най-значимият фактор, който допуска, че китайският порив не може да бъде резистентен в дълготрайна вероятност и в даден миг ще стагнира, е политико-икономическия модел на страната. В основата на икономическия разцвет и неговата резистентност във времето стои характерността на политическите и икономическите институции (според методологията на Робинсън и Ачемоглу).
При Китай става дума за тоталитарен строй и присъщите за него политически институции, работещи в интерес на тясно малцинство китайци близки до и членове на комунистическата партия. Логично подобен вид политически институции основават стопански институции, които, даже да способстват за покачването на благосъстоянието на обществото, целят преди всичко да запазят властта на елита. Същевременно двата вида институции взаимно се укрепват.
Така се оформят така наречен екстрактни или изсмукващи стопански системи. Китайската стопанска система да вземем за пример е доминирана от големи държавни предприятия, които се управляват или от партийни членове, или от родственици на авторитетни функционери. Основният проблем на този вид стопански системи е, че са неиновативни и мъчно приспособими към нови действителности, защото не насърчават икономическата независимост и конкуренцията или в случай че го вършат, то е под непоколебим държавен надзор. Но пък това надалеч не значи, че екстрактните стопански системи не могат да порастват с невероятни темпове. Напротив. Това, което не умеят, е да бъдат устойчиви в дълготрайна вероятност.
Добър образец за стопански взрив под тоталитарно ръководени политически институции е Съветският съюз сред 1920г. и 1970г. Основата разлика е, че китайският държавен строй е в пъти по-капиталистически надъхан от руския. Същевременно Китай е към този момент надълбоко интегриран в световната стопанска система, a Западът е мощно подвластен от Китай. Въпреки това рано или късно успеваемостта на китайската стопанска система следва да бъде притъпена. Доказателство за тази догадка е икономическата история на редица цивилизации, империи и страни, които заради нежеланието или невъзможността си да се реформират и да либерализират стопанските системи си са се провалили в дълготрайното си развиване.
Ключът към изкривяване на цикъла е смяна на политическите институции, които по-късно да реформират икономическите такива. Това обаче не е в полза на ръководещите елити. Трансформация би могла да се случи под ексклузивен публичен напън, само че имайки поради контрола на китайското държавно управление над популацията, това не наподобява вероятен вид в Китай.
Не на последно място, въпреки невероятния пробив на Китай в някои браншове, да вземем за пример в софтуерния, страната към момента се нуждае от западни нововъведения и ноу-хау (know-how) в редица сектори. Неслучайно през последните години тематиката за кражба на интелектуална благосъстоятелност и технологии от страна на Китай нашумя. Само по себе си това е директно следствие от политико-икономическия строй, който води точно до неналичието на цялостна икономическа иновативност.
Кой желае да подражава на Китай?
Не просто няма развити страни, които да желаят да подражават на китайския модел, само че и през последните години до нас доближават от ден на ден образци за жестокостта на ръководещата комунистическа партия. Фашистки практики като концентрационни лагери за инакомислещи и мюсюлмани, безспорна цензура, потискането на съществени свободи, а неотдавна даже изгубването на авторитетни фигури от бизнеса, както и система за обществен рейтинг – красноречиви образци за това, че моделът, който Китай предлага, е безусловно недопустим за западния свят.
С други думи, в политически аспект Китай е лишен от така наречен „ мека мощ “. Този вид мощ съставлява всички нематериални способи за преследването на политически цели и налагането на воля. Това е равнището на атрактивност на концепциите, полезностите и културата на дадена страна или организация. Меката мощ е метод да накараш другите участници непринудено да работят в твоя полза на база благосклонности и сходства вместо методите на твърдата мощ – насила чрез боен, финансов или политически напън.
Например Съединени американски щати в облика на блян на демократичната народна власт и страна, налагаща най-новите трендове в редица сфери, е образец за въздействието на меката мощ в западния свят. Ватикана и въздействието на римокатолическата черква е различен образец.
В случая на Китай главният политически инструмент за гонене на цели в интернационален проект остава потреблението на големите финансови средства, с които страната разполага, които пък са под директния надзор на комунистическата партия. За страните сътрудници на Китай главната мотивация за съдействие е чисто финансова, което несъмнено, надалеч не е за подценяване, само че не би могло да компенсира неатрактивността на китайския държавен модел. Още един аспект, който в дълготрайна вероятност не би бил резистентен.
Геополитиката не играе в интерес на Китай
Геополитически видяно, Китай се намират в самобитен обръч, с други думи е заварден от враждебно настроени страни и съдружници на Запада. Това се отнася за останалите авторитетни страни към китайските граници – Индия, Япония, Южна Корея и Тайван. В допълнение, въпреки икономическата взаимозависимост на страните в Югоизточна Азия от Пекин, анти-китайските настроения там порастват съразмерно с китайския напредък, в допълнение подкладени и от настъпателните дейности на Пекин в Южнокитайско море.
Географските проблеми на Китай се задълбочават от зависимостта на китайската стопанска система от морската търговия и протоците в Индийския океан и по-конкретно от протока Малака. Китай компенсира това посредством стопански коридори през Пакистан, както и свръх амбициозния и огромен план „ Един път, един пояс “ (One Belt One Road), а за в бъдеще ще може да се възползва и от „ Полярния път на коприната “*. Въпреки това, зависимостта от коридорите на внос и износ през Индийския океан остава, а при положение, че свободата на мореплаване там бъде застрашена, Китай ще бъде неимоверно дестабилизиран.
Китай е изправен и пред още едно значимо предизвикателство в районен проект. Възходът на Индия, която съгласно наклонността до 2030г. ще стане най-населената страна в света, а през последните години е от най-бързо растящите стопански системи. Отношенията сред Китай и Индия са меко казано обтегнати, защото двете страни предявяват взаимно искания по отношение на територии по продължението на дългата близо 3,500 км граница сред тях.
Сблъсъците сред двете страни в Хималаите от лятото на 2020г. единствено удостоверяват капацитета за ескалация. Когато прибавим спора сред Индия и Пакистан, както и китайско-пакистанския съюз, се оформя триъгълник на неустойчивост сред три нуклеарни сили с извънреден демографски капацитет. И при трите страни следим интензивно създаване на военните качества, както и националистически трендове, изключително мощно изразени в Индия под ръководството на извънредно дясното държавно управление на Нарендра Моди.
Според някои специалисти през 1970-те администрацията на Никсън, отпред с гения на геостратегическата мисъл Хенри Кисинджър, са почнали съдействие с Китай с концепцията да изградят контратежест на Съветския съюз. По безусловно същия метод можем да чакаме усилена поддръжка за издигането на Индия като контратежест и директен съперник на Китай в непосредствена непосредственост. Само по себе си, с изключение на причина за съществено напрежение в района, това би бил и ловък метод китайският напредък да бъде занимателен.
Китай е изправен пред решаването на редица районни проблеми. Сами по себе си те съдържат капацитета да дестабилизират страната. Без определяне на трайна надмощие и мир в личния си район никоя суперсила не би могла да предявява искания за международна надмощие. С други думи, за разлика от Съединени американски щати да вземем за пример, Китай е в плен на географията.
Какво следва?
Китай непроменяемо ще бъде важен фактор и стопански колос, само че всички предпоставки сочат към това, че китайският порив ще се забави и стагнира в даден миг, както и че реализиране на международна надмощие от страна на Пекин не наподобява допустимо. Не на последно място, Западът, в частност Съединени американски щати, към момента ръководят главните механизми на световната стопанска система и интернационалните организации, а посредством това, може да се каже, че към момента залагат „ разпоредбите на играта “.
Все отново европейските компании не престават да влагат в китайската стопанска система, което е законосъобразен резултат предвид на това, че бизнесът постоянно търси най-изгодните решения. Същевременно китайската благосъстоятелност и присъединяване в голям брой западни корпорации дава на Пекин лостове за въздействие над Европейски Съюз и Съединени американски щати. Въпреки това и тази наклонност евентуално ще се обърне с времето. Първите дни на корона рецесията и неналичието на защитни средства ясно илюстрираха зависимостта на Запада от Китай. Същевременно нападателните дейности на китайската комунистическа партия и в интернационален и във вътрешен проект към този момент вършат вложението в китайската стопанска система по-рисково. Китай ще остане водач в голям брой стопански сфери, само че не би могъл да реализира международна надмощие.
* Глобалното стопляне играе в интерес на китайския експорт към Европа, защото с всяка минала година карго плаването през Северно море става все по-възможно заради отдръпването (топенето) на ледовете. Избирайки този маршрут, китайските артикули ще доближават Западна Европа почти две седмици по-бързо, спестявайки към 8,000 км.
Автор: Симеон Иванов
Завършил политически науки и социология във Франкфурт на Майн, Германия и интернационална политика в Лайден, Нидерландия. Работил като теоретичен помощник във Франкфуртския и Глазгоуския университет в областта на сравнителната политология и като интернационален наблюдаващ на избори. Понастоящем работи като политически анализатор и коментатор за медийна платформа.
Изправени пред тези трендове, главният въпрос е ще станем ли очевидци в идващите десетилетия на нов международен ред, подбуден от Пекин? Тъй като икономическата мощ предопределя цялостното въздействие на една страна, доста специалисти считат, че китайската надмощие е неизбежна предвид на процесите. Въпреки това, Китай страда от систематични, основни дефицити, които e съвсем невероятно да бъдат изменени, а тяхното съществуване допуска, че Китай няма да успее да играе ролята на суперсила, налагаща посоката на развиване на света.
Тези дефицити са политико-икономическият модел на Китай, непривлекателността на китайския режим и географският капан, в който Китай се намира, както и геополитическите последствия от това.
Политико-икономическият модел на Китай
Най-значимият фактор, който допуска, че китайският порив не може да бъде резистентен в дълготрайна вероятност и в даден миг ще стагнира, е политико-икономическия модел на страната. В основата на икономическия разцвет и неговата резистентност във времето стои характерността на политическите и икономическите институции (според методологията на Робинсън и Ачемоглу).
При Китай става дума за тоталитарен строй и присъщите за него политически институции, работещи в интерес на тясно малцинство китайци близки до и членове на комунистическата партия. Логично подобен вид политически институции основават стопански институции, които, даже да способстват за покачването на благосъстоянието на обществото, целят преди всичко да запазят властта на елита. Същевременно двата вида институции взаимно се укрепват.
Така се оформят така наречен екстрактни или изсмукващи стопански системи. Китайската стопанска система да вземем за пример е доминирана от големи държавни предприятия, които се управляват или от партийни членове, или от родственици на авторитетни функционери. Основният проблем на този вид стопански системи е, че са неиновативни и мъчно приспособими към нови действителности, защото не насърчават икономическата независимост и конкуренцията или в случай че го вършат, то е под непоколебим държавен надзор. Но пък това надалеч не значи, че екстрактните стопански системи не могат да порастват с невероятни темпове. Напротив. Това, което не умеят, е да бъдат устойчиви в дълготрайна вероятност.
Добър образец за стопански взрив под тоталитарно ръководени политически институции е Съветският съюз сред 1920г. и 1970г. Основата разлика е, че китайският държавен строй е в пъти по-капиталистически надъхан от руския. Същевременно Китай е към този момент надълбоко интегриран в световната стопанска система, a Западът е мощно подвластен от Китай. Въпреки това рано или късно успеваемостта на китайската стопанска система следва да бъде притъпена. Доказателство за тази догадка е икономическата история на редица цивилизации, империи и страни, които заради нежеланието или невъзможността си да се реформират и да либерализират стопанските системи си са се провалили в дълготрайното си развиване.
Ключът към изкривяване на цикъла е смяна на политическите институции, които по-късно да реформират икономическите такива. Това обаче не е в полза на ръководещите елити. Трансформация би могла да се случи под ексклузивен публичен напън, само че имайки поради контрола на китайското държавно управление над популацията, това не наподобява вероятен вид в Китай.
Не на последно място, въпреки невероятния пробив на Китай в някои браншове, да вземем за пример в софтуерния, страната към момента се нуждае от западни нововъведения и ноу-хау (know-how) в редица сектори. Неслучайно през последните години тематиката за кражба на интелектуална благосъстоятелност и технологии от страна на Китай нашумя. Само по себе си това е директно следствие от политико-икономическия строй, който води точно до неналичието на цялостна икономическа иновативност.
Кой желае да подражава на Китай?
Не просто няма развити страни, които да желаят да подражават на китайския модел, само че и през последните години до нас доближават от ден на ден образци за жестокостта на ръководещата комунистическа партия. Фашистки практики като концентрационни лагери за инакомислещи и мюсюлмани, безспорна цензура, потискането на съществени свободи, а неотдавна даже изгубването на авторитетни фигури от бизнеса, както и система за обществен рейтинг – красноречиви образци за това, че моделът, който Китай предлага, е безусловно недопустим за западния свят.
С други думи, в политически аспект Китай е лишен от така наречен „ мека мощ “. Този вид мощ съставлява всички нематериални способи за преследването на политически цели и налагането на воля. Това е равнището на атрактивност на концепциите, полезностите и културата на дадена страна или организация. Меката мощ е метод да накараш другите участници непринудено да работят в твоя полза на база благосклонности и сходства вместо методите на твърдата мощ – насила чрез боен, финансов или политически напън.
Например Съединени американски щати в облика на блян на демократичната народна власт и страна, налагаща най-новите трендове в редица сфери, е образец за въздействието на меката мощ в западния свят. Ватикана и въздействието на римокатолическата черква е различен образец.
В случая на Китай главният политически инструмент за гонене на цели в интернационален проект остава потреблението на големите финансови средства, с които страната разполага, които пък са под директния надзор на комунистическата партия. За страните сътрудници на Китай главната мотивация за съдействие е чисто финансова, което несъмнено, надалеч не е за подценяване, само че не би могло да компенсира неатрактивността на китайския държавен модел. Още един аспект, който в дълготрайна вероятност не би бил резистентен.
Геополитиката не играе в интерес на Китай
Геополитически видяно, Китай се намират в самобитен обръч, с други думи е заварден от враждебно настроени страни и съдружници на Запада. Това се отнася за останалите авторитетни страни към китайските граници – Индия, Япония, Южна Корея и Тайван. В допълнение, въпреки икономическата взаимозависимост на страните в Югоизточна Азия от Пекин, анти-китайските настроения там порастват съразмерно с китайския напредък, в допълнение подкладени и от настъпателните дейности на Пекин в Южнокитайско море.
Географските проблеми на Китай се задълбочават от зависимостта на китайската стопанска система от морската търговия и протоците в Индийския океан и по-конкретно от протока Малака. Китай компенсира това посредством стопански коридори през Пакистан, както и свръх амбициозния и огромен план „ Един път, един пояс “ (One Belt One Road), а за в бъдеще ще може да се възползва и от „ Полярния път на коприната “*. Въпреки това, зависимостта от коридорите на внос и износ през Индийския океан остава, а при положение, че свободата на мореплаване там бъде застрашена, Китай ще бъде неимоверно дестабилизиран.
Китай е изправен и пред още едно значимо предизвикателство в районен проект. Възходът на Индия, която съгласно наклонността до 2030г. ще стане най-населената страна в света, а през последните години е от най-бързо растящите стопански системи. Отношенията сред Китай и Индия са меко казано обтегнати, защото двете страни предявяват взаимно искания по отношение на територии по продължението на дългата близо 3,500 км граница сред тях.
Сблъсъците сред двете страни в Хималаите от лятото на 2020г. единствено удостоверяват капацитета за ескалация. Когато прибавим спора сред Индия и Пакистан, както и китайско-пакистанския съюз, се оформя триъгълник на неустойчивост сред три нуклеарни сили с извънреден демографски капацитет. И при трите страни следим интензивно създаване на военните качества, както и националистически трендове, изключително мощно изразени в Индия под ръководството на извънредно дясното държавно управление на Нарендра Моди.
Според някои специалисти през 1970-те администрацията на Никсън, отпред с гения на геостратегическата мисъл Хенри Кисинджър, са почнали съдействие с Китай с концепцията да изградят контратежест на Съветския съюз. По безусловно същия метод можем да чакаме усилена поддръжка за издигането на Индия като контратежест и директен съперник на Китай в непосредствена непосредственост. Само по себе си, с изключение на причина за съществено напрежение в района, това би бил и ловък метод китайският напредък да бъде занимателен.
Китай е изправен пред решаването на редица районни проблеми. Сами по себе си те съдържат капацитета да дестабилизират страната. Без определяне на трайна надмощие и мир в личния си район никоя суперсила не би могла да предявява искания за международна надмощие. С други думи, за разлика от Съединени американски щати да вземем за пример, Китай е в плен на географията.
Какво следва?
Китай непроменяемо ще бъде важен фактор и стопански колос, само че всички предпоставки сочат към това, че китайският порив ще се забави и стагнира в даден миг, както и че реализиране на международна надмощие от страна на Пекин не наподобява допустимо. Не на последно място, Западът, в частност Съединени американски щати, към момента ръководят главните механизми на световната стопанска система и интернационалните организации, а посредством това, може да се каже, че към момента залагат „ разпоредбите на играта “.
Все отново европейските компании не престават да влагат в китайската стопанска система, което е законосъобразен резултат предвид на това, че бизнесът постоянно търси най-изгодните решения. Същевременно китайската благосъстоятелност и присъединяване в голям брой западни корпорации дава на Пекин лостове за въздействие над Европейски Съюз и Съединени американски щати. Въпреки това и тази наклонност евентуално ще се обърне с времето. Първите дни на корона рецесията и неналичието на защитни средства ясно илюстрираха зависимостта на Запада от Китай. Същевременно нападателните дейности на китайската комунистическа партия и в интернационален и във вътрешен проект към този момент вършат вложението в китайската стопанска система по-рисково. Китай ще остане водач в голям брой стопански сфери, само че не би могъл да реализира международна надмощие.
* Глобалното стопляне играе в интерес на китайския експорт към Европа, защото с всяка минала година карго плаването през Северно море става все по-възможно заради отдръпването (топенето) на ледовете. Избирайки този маршрут, китайските артикули ще доближават Западна Европа почти две седмици по-бързо, спестявайки към 8,000 км.
Автор: Симеон Иванов
Завършил политически науки и социология във Франкфурт на Майн, Германия и интернационална политика в Лайден, Нидерландия. Работил като теоретичен помощник във Франкфуртския и Глазгоуския университет в областта на сравнителната политология и като интернационален наблюдаващ на избори. Понастоящем работи като политически анализатор и коментатор за медийна платформа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ