Растежът от 9,9% на БВП за второто тримесечие на тази

Растежът от 9,9% на Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие на тази година не е тъкмо напредък, а възобновяване измежду рецесия. България към момента не е достигнала предкризисните нива от 2019 година Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът и академични учител проф. Ганчо Ганчев.

„ Това е едно бързо възобновяване, като главните аргументи са външни – бързото повишаване на износа с близо 20%. Нашето възобновяване е задвижено от повишаване на външното търсене. Фискалната политика няма значително отражение за този напредък “, изясни той.

Според него мъчно могат да се създадат прогнози за бъдещето дали този напредък ще се резервира. Всичко ще зависи от възобновяване на международната стопанска система, какво държавно управление ще има България и каква фискална политика ще следва, какъв брой бързо ще успеем да се присъединим към еврозоната.

Вносна инфлация

Проф. Ганчев се спря на тематиката за бързото повишаване на инфлацията през последните месеци. Той уточни, че „ нашата инфлация е вносна от Европейския съюз “ и е резултат от повишаването на цените на европейските пазари.
Никола Филипов: Държавните помощи ускоряват инфлацията, миксът от рецесии води до спад
Все още не сме стигнали пика на инфлацията, цените ще продължат да се повишават. Заради високите цени една част от бизнеса работи на заг...

„ Историята на нашата инфлация следва в груби линии това, което се случва в Европейски Съюз. Тя може да бъде 2-3% по-висока от Европейски Съюз, където варива сред 3-4% и у нас най-много 5-6% “, съобщи проф. Ганчев.

Икономистът счита, че инфлация от 20%, каквато има при нашите съседи в Турция, в България е малко евентуална. „ Там имаме обезценяване на лирата, което в допълнение форсира инфлацията. Нашият валутен курс е закрепен и по тази линия няма заплаха от сходно нещо. Нашата инфлация ще бъде нещо сходно на тази в Европейски Съюз “, сподели той.

Проф. Ганчев успокои и хората, които са теглили заеми. „ При ниски лихвени проценти инфлацията обезценява заемите. На този стадий тя по-скоро усъвършенства ситуацията на кредитополучателите, в сравнение с да го утежнява. При заемите най-неблагоприятна е дефлацията, когато цените на стоките, с които погасявате заема, спада. Самата инфлацията не би трябвало да безпокои директно кредитополучателите “, съобщи икономистът.

Проблем, съгласно него, имат хората с закрепени приходи, като да вземем за пример пенсионерите, тъй като техните приходи се обезценяват.

Антиинфлационна политика
Кофас: Нарастващата инфлация в Европа е реалност
Експертите в международното обезпечаване на Кофас излязоха със мнение, че европейските стопански системи се възвръщат стабилно. Въпреки тов...

В изискванията на валутен ръб не може да се приказва за антиинфлационна политика в тесния смисъл на думата.

„ Правителството не разполага с принадлежности, с които непосредствено да повлияе върху инфлацията, като се изключи енергийната политика – вероятно по-голямо насочване на производството към вътрешния пазар, което да забави повишаването на цените на електрическата енергия “, означи проф. Ганчев.

Той акцентира, че ние на процедура не разполагаме с различен инструмент да влияем върху ценовото ниво, тъй като сме във валутен ръб и нямаме парична политика, която да е ориентирана за битка против инфлацията. „ Тук процесите непосредствено отразяват това, което става в Европейския съюз с дребни съмнения нагоре и надолу “, сподели още икономистът.

По отношение на финансовите ограничения в поддръжка на бизнеса поради високите цени на електрическата енергия, препоръчани от служебния кабинет при започване на седмицата, проф. Ганчев счита, че те са могли да бъдат по-решителни и навременни. Той даде за образец Полша, която е лимитирала износа.

„ Особеност на нашия енергиен бранш е, че имаме по-голям експорт, в сравнение с импорт. Известно ограничение на износа би могло да забави растежа на енергийните цени. По-решителни дейности щяха да са по-подходящи “, съобщи проф. Ганчо Ганчев.