Забавяне на растежа, висока инфлация и стабилна безработица прогнозира ЕК за България до 2024 г.
Растежът на българската стопанска система ще доближи едвам 3,1 % през 2022 година, като ще се забави още повече - до 1,1 на 100, следващата година. Това показва Европейската комисия в есенните си прогнози, оповестени през днешния ден.
Миналата година стопанската система на страната ни набъбна със 7,6 на 100 след свиването с 4 на 100 през пандемичната 2020 година.
Спрямо летните прогнози на Европейска комисия, оповестени в средата на юли, упованията за България са усъвършенствани за настоящата година (през лятото се очакваше растеж от 2,8 на сто), само че вероятностите за следващата година са влошени (ръст от 2,3 в летните прогнози).
За 2024 година Еврокомисията залага на ритъм на повишаване на брутния ни вътрешен артикул (БВП) от 2,4 на 100.
Прогнозите за инфлацията в страната сочат ритъм от 12,8 на 100 за 2022 година и закъснение до 7,4 на 100 следващата година, последвано от 3,2 на 100 през 2024 година. Инфлационните упования са относително едва изменени, въпреки и в посока покачване, по отношение на летните прогнози (съответно 12,5 на 100 и 6,8 на 100 за тази и идната година).
Безработицата в България ще остане постоянна, поддържайки ниво от 5,2 на 100 през 2022 и 2023 година и с минимално покачване до 5,3 на 100 през 2024 година при динамичност на заетостта от надлежно 0,4 на 100, 0,0 на 100 и 0,2 на 100 през трите години, обхванати от есенните прогнози.
За съпоставяне, базисният сюжет в прогнозата на Българската национална банка (БНБ), направена към 30 септември 2022 година, планува по-нисък напредък на действителния Брутният вътрешен продукт на България - забавявне до 2,8 на 100 през 2022 година и до 0,1 на 100 през 2023 година, след което ускорение до 3,4 на 100 през 2024 г.
В плановете на централната ни банка за годишната инфлация се планува равнище от 14,9 на 100 в края на 2022 година, 7,6 на 100 следващата година и намаляване до 3,4 на 100 в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се чака да се намали гладко от 4,6 на 100 през 2022 година до 4,2 на 100 през 2024 година
Относно финансовите потоци на страната ни Европейската комисия чака в есенната си прогноза бюджетен недостиг от 3,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт тази година, който да се намали до надлежно 2,8 на 100 и 2,5 на 100 през идващите две години.
За държавния дълг се планува лек спад до 22,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт за тази година и гладко увеличение до равнища от надлежно 23,6 на 100 и 25,6 на 100 през 2023 и 2024 година Държавният дълг на страната предходната година бе 23,9 на 100 и 24,5 на 100 през пандемичната 2020 година.
За салдото по настоящата сметка Брюксел предвижда недостиг от 1,2 на 100 тази година с повишаване на негативното салдо до 3 на 100 и 3,2 на 100 през идващите две години.
Отрицателна е и прогнозата за общите вложения през 2022 година - минус 8 на 100, само че с позитивен баланс от 5,5 на 100 и 7 на 100 през надлежно 2023 година и 2024 година.
Миналата година стопанската система на страната ни набъбна със 7,6 на 100 след свиването с 4 на 100 през пандемичната 2020 година.
Спрямо летните прогнози на Европейска комисия, оповестени в средата на юли, упованията за България са усъвършенствани за настоящата година (през лятото се очакваше растеж от 2,8 на сто), само че вероятностите за следващата година са влошени (ръст от 2,3 в летните прогнози).
За 2024 година Еврокомисията залага на ритъм на повишаване на брутния ни вътрешен артикул (БВП) от 2,4 на 100.
Прогнозите за инфлацията в страната сочат ритъм от 12,8 на 100 за 2022 година и закъснение до 7,4 на 100 следващата година, последвано от 3,2 на 100 през 2024 година. Инфлационните упования са относително едва изменени, въпреки и в посока покачване, по отношение на летните прогнози (съответно 12,5 на 100 и 6,8 на 100 за тази и идната година).
Безработицата в България ще остане постоянна, поддържайки ниво от 5,2 на 100 през 2022 и 2023 година и с минимално покачване до 5,3 на 100 през 2024 година при динамичност на заетостта от надлежно 0,4 на 100, 0,0 на 100 и 0,2 на 100 през трите години, обхванати от есенните прогнози.
За съпоставяне, базисният сюжет в прогнозата на Българската национална банка (БНБ), направена към 30 септември 2022 година, планува по-нисък напредък на действителния Брутният вътрешен продукт на България - забавявне до 2,8 на 100 през 2022 година и до 0,1 на 100 през 2023 година, след което ускорение до 3,4 на 100 през 2024 г.
В плановете на централната ни банка за годишната инфлация се планува равнище от 14,9 на 100 в края на 2022 година, 7,6 на 100 следващата година и намаляване до 3,4 на 100 в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се чака да се намали гладко от 4,6 на 100 през 2022 година до 4,2 на 100 през 2024 година
Относно финансовите потоци на страната ни Европейската комисия чака в есенната си прогноза бюджетен недостиг от 3,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт тази година, който да се намали до надлежно 2,8 на 100 и 2,5 на 100 през идващите две години.
За държавния дълг се планува лек спад до 22,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт за тази година и гладко увеличение до равнища от надлежно 23,6 на 100 и 25,6 на 100 през 2023 и 2024 година Държавният дълг на страната предходната година бе 23,9 на 100 и 24,5 на 100 през пандемичната 2020 година.
За салдото по настоящата сметка Брюксел предвижда недостиг от 1,2 на 100 тази година с повишаване на негативното салдо до 3 на 100 и 3,2 на 100 през идващите две години.
Отрицателна е и прогнозата за общите вложения през 2022 година - минус 8 на 100, само че с позитивен баланс от 5,5 на 100 и 7 на 100 през надлежно 2023 година и 2024 година.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ