Скъпи приятели, днес жената, с която съм живял 59 години,

Скъпи другари, през днешния ден дамата, с която съм живял 59 години, навърши своите 82. Когато се запознахме, никой от нас не е подозирал, че е допустимо това да продължи толкоз дълго. Преживяхме всичко, което е допустимо да се случи в този живот. Надявам се да преживеем и неща, които още не са се случвали и те да бъдат хубави. Както постоянно на 18 юли, рожденият й ден, аз й пиша писмо във тип на стихотворение. Днес написах това... Това са първите думи в поста на ненадминатия занаятчия на словото Недялко Йорданов. 

Красивото е, че не приказва за нейното рождение, а за времето йм прекарано дружно:

59 на Ивана

Искам те постоянно усмихната... Хич не те желая нацупена.

Толкова остаряла обич... С толкоз гняв изплатена.

Боже, какво не се случи... Боже, какво изтърпяхме.

Петдесет и девет години... Заедно изживяхме.

Нека най-малко още 10... Или май, че е длъжко...

Моето остаряло момиче... Мойто момиче мъжко...

Ще издържим, няма метод... Дръж се за мене единствено.

Аз давам отговор... За темпото... Винаги един до друг.

Петдесет и девет... И като че ли едни и същи.

Заедно двама на работа.... А след работа – у дома.

Скука ще каже някой... Ще го дефинира научно.

Ама дано признаеш – по никакъв начин не беше скучно.

Толкова светли победи... Толкова зли провали.

Кратки почивки... И сладки... И след това нови сражения.

И за това ти предлагам... Дай ми една усмивка...

Хайде дано опитаме – предпоследна отмора.

Влизаме двама в морето... Отдавна не се страхуваш.

Преди какъв брой години аз те научих да плуваш...

И да стартираме още веднъж... Моренце положително, помогни ни...

в случай че щеш 10 и повече дай си ни още години.