България е сред трите страни в ЕС с най-нисък дълг към брутния вътрешен продукт
Расте или се топи държавният дълг е тематика, която изключително през последната година се е трансформирала в политическа бухалка. Управляващите я употребяват, с цел да уверят, че вследствие на работата им делът на дълга от брутния вътрешен артикул спада, а опозицията - да твърди таман противоположното.
В България въпросът се актуализира през юни, когато течаха дебатите по актуализацията на бюджета, която за изненада на всички предвиждаше повишаване тавана на дълга от 7.3 милиарда лева на 10.3 милиарда лева Целта на ръководещите е да излязат в подобаващ миг на интернационалния пазар, където да наберат пари, с които следващата година България да заплати падежиращите й остарели задължения.
Последните данни на Евростат са за първото тримесечие на годината. От тях се вижда, че този дял за Европейски Съюз спада от 88.1% през първото тримесечие на 2021 година до 87.8% в края на първото тримесечие през 2022 г.
Статистическата работа отбелязва, че лекият спад в това съответствие както в страните в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната се дължи на това, че растежът на стопанските системи надвишава този на държавния дълг в безусловно изражение.
Най-голям дял от стопанската система има държавният дълг на Гърция (189.3%), Италия (152.6%), Португалия (127.0%), Испания (117.7%), Франция (114.4%), Белгия (107.9%) и Кипър (104.9%)..
Същевременно най-ниските равнища на дълг като дял от Брутният вътрешен продукт се виждат в Естония(17.6%), Люксембург (22.3%) и България (22.9%).
България е и измежду страните, чийто държавен дълг се свива по отношение на последното тримесечие на миналата година - с 2.2 процентни пункта. Това се случва още в Гърция и Литва с по 4 пункта, в Дания - с 3.7 пункта, в Ирландия - също с 2.2 пункта, а в Хърватия - с 5.5 процентни пункта.
На годишна база обаче България е измежду страните, чийто дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт се свива с минимум - с 1.8 процентни пункта. По-голямо понижение се следи в страните и с най-голямо съответствие дълг - Брутният вътрешен продукт.
Дълговете на няколко страни в същото време са нарастнали като дял от стопанските системи им. Това е налице във Франция - с 1.9 процентни пункта, в Италия - с 1.8 пункта, в Кипър - с 1.3 пункта, в Малта - с 1.2 пункта, в Австрия - с 1.1 пункта, и др.
В България въпросът се актуализира през юни, когато течаха дебатите по актуализацията на бюджета, която за изненада на всички предвиждаше повишаване тавана на дълга от 7.3 милиарда лева на 10.3 милиарда лева Целта на ръководещите е да излязат в подобаващ миг на интернационалния пазар, където да наберат пари, с които следващата година България да заплати падежиращите й остарели задължения.
Последните данни на Евростат са за първото тримесечие на годината. От тях се вижда, че този дял за Европейски Съюз спада от 88.1% през първото тримесечие на 2021 година до 87.8% в края на първото тримесечие през 2022 г.
Статистическата работа отбелязва, че лекият спад в това съответствие както в страните в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната се дължи на това, че растежът на стопанските системи надвишава този на държавния дълг в безусловно изражение.
Най-голям дял от стопанската система има държавният дълг на Гърция (189.3%), Италия (152.6%), Португалия (127.0%), Испания (117.7%), Франция (114.4%), Белгия (107.9%) и Кипър (104.9%)..
Същевременно най-ниските равнища на дълг като дял от Брутният вътрешен продукт се виждат в Естония(17.6%), Люксембург (22.3%) и България (22.9%).
България е и измежду страните, чийто държавен дълг се свива по отношение на последното тримесечие на миналата година - с 2.2 процентни пункта. Това се случва още в Гърция и Литва с по 4 пункта, в Дания - с 3.7 пункта, в Ирландия - също с 2.2 пункта, а в Хърватия - с 5.5 процентни пункта.
На годишна база обаче България е измежду страните, чийто дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт се свива с минимум - с 1.8 процентни пункта. По-голямо понижение се следи в страните и с най-голямо съответствие дълг - Брутният вътрешен продукт.
Дълговете на няколко страни в същото време са нарастнали като дял от стопанските системи им. Това е налице във Франция - с 1.9 процентни пункта, в Италия - с 1.8 пункта, в Кипър - с 1.3 пункта, в Малта - с 1.2 пункта, в Австрия - с 1.1 пункта, и др.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ