Ценови шок –1,8 милиона българи живеят на ръба
Ръстът в цените на топлоенергия, ток, вода и газ за битови потребности в България е приблизително към 40%, само че най-голямо е повишаването при главните хранителни артикули като захар, месо, мляко, тестени произведения, при които скокът е с към 10% и през последното тримесечие. Много от стойностите се диктуват от международните стокови тържища, но в България цените даже на съществени хранителни артикули стават към този момент обществено непоносими – сочи изследване на потребителските цени и заплатата за прехрана за третото тримесечие на 2022 година, извършено от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Само захарта за година е нараснала цената си с над 60% в комерсиалната мрежа. Така на практика за естествен живот у нас към този момент са нужни с 20% повече средства за прехрана на човек от семейството, в съпоставяне със септември месец през 2021 г. – пресмятат икономистите от КНСБ.
Това значи, че един работещ, който се устоя самичък в домакинство, би трябвало да получава чист приход не по-малко от 1300 лева За естествен живот в България на тричленно домакинство с дете до 14 години, приемливата сума е не по-малко от 2370 лева, пресмятат специалистите. Но статистиката от август демонстрира, че близо 1 млн. 800 хиляди работещи българи живеят с приходи, по-ниски от горепосочените. Това значи, че 2/3 от работещите в страната не съумяват да доближат нужните приходи за естествена прехрана на живота в България сега.
По данни на КНСБ за една година броят на работещите българи, които не могат да доближат прага на нужния приход за прехрана на домакинство се е нараснал със 100 хиляди, написа БНР.
" През последното тримесечие най-бързо порастват цените на енергоносителите – с 5%, а при питателните артикули с близо 3% “ е нарастването " – уточни Виолета Иванова, специалист от Института към КНСБ:
" Възходяща наклонност в цените на горивата и на съществени хранителни артикули слага пред съществено тестване българските семейства, изключително поради зимния отоплителен сезон. Според извършени няколко социологически проучвания неотдавна 76% от българите се тормозят дали ще могат да си заплащат битовите сметки през зимата, а 46% дават отговор, че максимален проблем е ценовият потрес и неспиращата инфлация, с която се сблъскват в магазините. Това терзание е обяснимо, тъй като виждаме, че растежът на трудовите приходи още преди този момент е изконсумиран от темповете на инфлацията, а тя през септември доближи 18,7%. През второто тримесечие на тази година отчитаме, че междинната работна заплата нараства с 13 %, само че действително тя е намаляла с към 2%, поради изпреварващата инфлация. "
Животът в България нараства с бързи темпове, по тази причина от КНСБ упорстват приходите във всички браншове да бъдат обезщетени най-малко с растежа на междинната инфлация за страната– 19%, регистрирана от националната статистика. Въпреки, че цените при главните артикули за семейството надалеч надвишават растеж от 20%, синдикалистите не упорстват за оптималната отплата посредством средства от бюджета. Целта им е декемврийската заплата за 2022 година да стане най-малко с 20% по-висока от заплатата, която служащите са взели през декември 2021г.
" Тогава може да кажем, че сме компенсирали приходите от една страна, а от друга – да поддържаме мотора на стопански напредък в страната, само че без да го прегряваме " – споделя президентът на КНСБ Пламен Димитров:
" Няма да се съгласим да се одобри бюджетът за 2023 година без растеж на приходите през идната година, макар че споделят, че заплатите са задоволително повишени през актуалната година. Има фискално пространство за това и при по-добро обмисляне на данъчните доходи и с по-ясно и рационално обмисляне на финансовите разноски, има място да се заделят 700 млн. лева в допълнение за нарастването на минималната работна заплата на годишна база, която би трябвало да е 850 лева от 1 януари следващата година. Може да се заложи в допълнение нарастване на приходите в държавния бранш, тъй като не по този начин стои казусът в частния бизнес. Той продължава да усилва заплатите на работещите. В промишлеността и услугите заплатите са вдигнати с от 17 до 25 % още юни месец. За разлика от това, в публичния бранш приходите понижават, и то с 5 до 8 % поради годишната инфлация. Трябва да се заделят бюджетни средства за помощи за отопление през зимата. Близо ¼ от популацията в България е в енергийна беднотия и няма да може да отоплява. Страната ни е преди всичко по този индикатор в Европа. "
Това значи, че един работещ, който се устоя самичък в домакинство, би трябвало да получава чист приход не по-малко от 1300 лева За естествен живот в България на тричленно домакинство с дете до 14 години, приемливата сума е не по-малко от 2370 лева, пресмятат специалистите. Но статистиката от август демонстрира, че близо 1 млн. 800 хиляди работещи българи живеят с приходи, по-ниски от горепосочените. Това значи, че 2/3 от работещите в страната не съумяват да доближат нужните приходи за естествена прехрана на живота в България сега.
По данни на КНСБ за една година броят на работещите българи, които не могат да доближат прага на нужния приход за прехрана на домакинство се е нараснал със 100 хиляди, написа БНР.
" През последното тримесечие най-бързо порастват цените на енергоносителите – с 5%, а при питателните артикули с близо 3% “ е нарастването " – уточни Виолета Иванова, специалист от Института към КНСБ:
" Възходяща наклонност в цените на горивата и на съществени хранителни артикули слага пред съществено тестване българските семейства, изключително поради зимния отоплителен сезон. Според извършени няколко социологически проучвания неотдавна 76% от българите се тормозят дали ще могат да си заплащат битовите сметки през зимата, а 46% дават отговор, че максимален проблем е ценовият потрес и неспиращата инфлация, с която се сблъскват в магазините. Това терзание е обяснимо, тъй като виждаме, че растежът на трудовите приходи още преди този момент е изконсумиран от темповете на инфлацията, а тя през септември доближи 18,7%. През второто тримесечие на тази година отчитаме, че междинната работна заплата нараства с 13 %, само че действително тя е намаляла с към 2%, поради изпреварващата инфлация. "
Животът в България нараства с бързи темпове, по тази причина от КНСБ упорстват приходите във всички браншове да бъдат обезщетени най-малко с растежа на междинната инфлация за страната– 19%, регистрирана от националната статистика. Въпреки, че цените при главните артикули за семейството надалеч надвишават растеж от 20%, синдикалистите не упорстват за оптималната отплата посредством средства от бюджета. Целта им е декемврийската заплата за 2022 година да стане най-малко с 20% по-висока от заплатата, която служащите са взели през декември 2021г.
" Тогава може да кажем, че сме компенсирали приходите от една страна, а от друга – да поддържаме мотора на стопански напредък в страната, само че без да го прегряваме " – споделя президентът на КНСБ Пламен Димитров:
" Няма да се съгласим да се одобри бюджетът за 2023 година без растеж на приходите през идната година, макар че споделят, че заплатите са задоволително повишени през актуалната година. Има фискално пространство за това и при по-добро обмисляне на данъчните доходи и с по-ясно и рационално обмисляне на финансовите разноски, има място да се заделят 700 млн. лева в допълнение за нарастването на минималната работна заплата на годишна база, която би трябвало да е 850 лева от 1 януари следващата година. Може да се заложи в допълнение нарастване на приходите в държавния бранш, тъй като не по този начин стои казусът в частния бизнес. Той продължава да усилва заплатите на работещите. В промишлеността и услугите заплатите са вдигнати с от 17 до 25 % още юни месец. За разлика от това, в публичния бранш приходите понижават, и то с 5 до 8 % поради годишната инфлация. Трябва да се заделят бюджетни средства за помощи за отопление през зимата. Близо ¼ от популацията в България е в енергийна беднотия и няма да може да отоплява. Страната ни е преди всичко по този индикатор в Европа. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ