Средната заплата в софтуерния бранш у нас надхвърля 4 800 лв.
Ръстът на софтуерния бранш през 2020 година е 15%, а съгласно прогнозните данни за 2021 година ще надвиши 20,2%, което прави софтуерният отрасъл един от най-бързо растящите в България без значение от международната пандемична рецесия в световен мащаб.
В същото време до 2025 година браншът ще се нуждае от нови над 32 000 работни места. Това сочат данните от годишния Барометър за положението на софтуерния бранш в България. Изследването се изготвя годишно от БАСКОМ със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от близо 4600 компании.
Данните бяха показани на специфична полемика, с която БАСКОМ означи и 20 години от основаването си. В нея се включиха министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, икономисти, анализатори, членове на Управителния и Консултативния препоръки на БАСКОМ, както и изпълнителните шефове на част от фирмите, членуващи в БАСКОМ.
Министър Даниел Лорер изброи направленията, по които Министерството на нововъведенията и растежа ще взаимодейства с високотехнологичните промишлености. Той обърна особено внимание на казуса с неналичието на фрагменти:
" Един от методите, посредством който дълготрайно ще оказваме помощ, е да създадем Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката, с цел да може да служим като проводник на това, което е належащо за бизнеса и да подтикваме МОН да развива по доста по-активен метод фрагменти от избран вид, от който има потребност промишлеността. Второто направление е да подпомогнем сектора с вноса на фрагменти. В администрацията сега има ясната настройка това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни планове, с цел да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани фрагменти от чужбина”, показа министър Лорер.
Данните от БАСКОМ Барометър демонстрират, че над 80% от приходите на софтуерните компании са от експорт. Ръстът на приходите от експорт е 15% на годишна база през 2020 година и доближава 3,8 милиарда лева, а за 2021 година се чака експортната стойност да нарасне с нови 20% и да доближи до 4,5 милиарда лева Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и през 2021 година се чака да доближат 4.3% условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Броят на заетите в софтуерния отрасъл в България за същия интервал надвишава 46 200, а брутното месечно заплащане е 4 857 лева В тази връзка софтуерният бранш е измежду моторите освен на растежа, само че и на потреблението. Работещите в бранша са съществени консуматори на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съществени купувачи и наематели на парцели. Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, макар че немалка част от екипите работят в далечен режим, бе доказан и от Асоциацията на притежателите на бизнес здания:
" Току-що завършихме едно проучване измежду членовете на нашата асоциация – предходната година към 95% от тях са подписали дълготрайни контракти за наем и към 95% от тези компании са възобновили договорите си за наем със своите наематели. Което демонстрира, че тези наемателни - главно от софтуерния бранш - не престават да гледат на офиса като на място, където могат и желаят да работят”, показа Таня Косева - Бошова, ръководител на асоциацията.
В същото време до 2025 година браншът ще се нуждае от нови над 32 000 работни места. Това сочат данните от годишния Барометър за положението на софтуерния бранш в България. Изследването се изготвя годишно от БАСКОМ със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от близо 4600 компании.
Данните бяха показани на специфична полемика, с която БАСКОМ означи и 20 години от основаването си. В нея се включиха министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, икономисти, анализатори, членове на Управителния и Консултативния препоръки на БАСКОМ, както и изпълнителните шефове на част от фирмите, членуващи в БАСКОМ.
Министър Даниел Лорер изброи направленията, по които Министерството на нововъведенията и растежа ще взаимодейства с високотехнологичните промишлености. Той обърна особено внимание на казуса с неналичието на фрагменти:
" Един от методите, посредством който дълготрайно ще оказваме помощ, е да създадем Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката, с цел да може да служим като проводник на това, което е належащо за бизнеса и да подтикваме МОН да развива по доста по-активен метод фрагменти от избран вид, от който има потребност промишлеността. Второто направление е да подпомогнем сектора с вноса на фрагменти. В администрацията сега има ясната настройка това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни планове, с цел да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани фрагменти от чужбина”, показа министър Лорер.
Данните от БАСКОМ Барометър демонстрират, че над 80% от приходите на софтуерните компании са от експорт. Ръстът на приходите от експорт е 15% на годишна база през 2020 година и доближава 3,8 милиарда лева, а за 2021 година се чака експортната стойност да нарасне с нови 20% и да доближи до 4,5 милиарда лева Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и през 2021 година се чака да доближат 4.3% условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Броят на заетите в софтуерния отрасъл в България за същия интервал надвишава 46 200, а брутното месечно заплащане е 4 857 лева В тази връзка софтуерният бранш е измежду моторите освен на растежа, само че и на потреблението. Работещите в бранша са съществени консуматори на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съществени купувачи и наематели на парцели. Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, макар че немалка част от екипите работят в далечен режим, бе доказан и от Асоциацията на притежателите на бизнес здания:
" Току-що завършихме едно проучване измежду членовете на нашата асоциация – предходната година към 95% от тях са подписали дълготрайни контракти за наем и към 95% от тези компании са възобновили договорите си за наем със своите наематели. Което демонстрира, че тези наемателни - главно от софтуерния бранш - не престават да гледат на офиса като на място, където могат и желаят да работят”, показа Таня Косева - Бошова, ръководител на асоциацията.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ