Статистиката на ЕС: България лидер по ръст на реалните заплати между 2020 и 2025 г.
Ръстът на действителните заплати в България доближава 37.4% в интервала от 2020 до 2025 година, което подрежда страната ни преди всичко в Европейския съюз по този индикатор.
Средните почасови брутни заплати и хонорари в Европейския съюз са се повишили от 21,5 евро през 2020 година до 26,2 евро през 2025 година, което съставлява растеж от 21,9%. Този индикатор обаче не регистрира инфлацията.
За същия интервал цените на стоките и услугите са се нараснали с 25,6%. В резултат на това действителните заплати в кумулативен проект са намалели с към 3%, което значи спад в покупателната дарба на семействата.
В този подтекст поражда въпросът по какъв начин са се трансформирали заплатите и инфлацията в Европа през последните пет години и кои страни са печеливши и губещи в действително изражение.
Сред 30 европейски страни действителните хонорари са намалели в 12, до момента в който са се нараснали в 18, демонстрират данни на Евростат, изчислени от „ Евронюз “. Данните се базират на брутни заплати и хонорари в национални валути.
Лидерите отвън еврозоната
България е безспорният водач, с растеж на действителните заплати от 37,4% сред 2020 и 2025 година в кумулативен проект. В страната през 2023 година влиза в действие закон, съгласно който минималната заплата би трябвало да бъде най-малко 50% от междинната брутна заплата.
След България се подреждат Сърбия (25,4%), Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%), които също регистрират нарастване над 20%.
Първите три страни не са част от еврозоната през 2020 година Тъй като някои страни се причисляват към нея сред 2020 и 2025 година, групирането за еврозоната е изчислено съгласно състава ѝ през 2020 година
Още три страни отвън еврозоната – Румъния (19,7%), Унгария (18,8%) и Полша (17,8%) – също регистрират забележителен действителен растеж сред 15% и 20%.
В рамките на еврозоната Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%) също бележат осезаемо покачване.
В половината европейски страни действителните заплати се движат в диапазона сред -5% и +5%, което демонстрира относително лимитирани промени.
Всички „ огромни четири “ стопански системи са на загуба в действително изражение
Сред четирите най-големи стопански системи на Европейски Съюз действителните заплати понижават във всички. Най-силен спад регистрира Италия – 9,2%, следвана от Испания с 5,9%. Германия (-3,2%) и Франция (-3,3%) се движат малко под междинното за Европейски Съюз.
Италия записва и най-големия спад в цяла Европа.
Тъй като данните са за брутни хонорари, промени в данъчното облагане също въздействат върху крайния резултат. По-ниските налози могат да усилят чистия приход, до момента в който по-високите го понижават. Делът на действително получаваните приходи варира доста в Европа.
„ Ефектът на догонването “ сред страните
Номиналният растеж на заплатите би трябвало да надвишава инфлацията, с цел да се реализира действително нарастване. Освен това изходното равнище на заплатите също въздейства върху темповете на напредък, събитие известно като „ резултат на догонването “.
България е с най-ниските почасови заплати през 2025 година, а Унгария и Румъния също са измежду петте страни с най-ниски равнища.
Икономически е по-лесно заплата да се усили от 5,7 евро до 10,5 евро, както в България, в сравнение с в страна като Германия – от 28,6 евро до 34,5 евро.
Инфлация и номинален напредък
Паралелното разглеждане на инфлацията и номиналния растеж на заплатите дава по-пълна картина за действителните трендове.
В няколко страни номиналните заплати са нарастнали с над 60% от 2020 година насам. Най-високи нараствания се регистрират в България (84,2%), Унгария (82,7%) и Румъния (73,1%). В същото време инфлацията в тези страни също е висока – надлежно 34,1%, 53,7% и 44,6%.
За съпоставяне, Италия регистрира най-нисък номинален растеж – 9,5%, следвана от Малта (13,3%) и Франция (14,1%). Въпреки по-ниската инфлация в тези страни, растежът на заплатите не съумява да я компенсира.
Къде са най-високите и най-ниските заплати
Освен динамичността, значими са и самите равнища на възнагражденията, които остават мощно разнообразни в 30-те страни.
Към 2025 година България е с най-ниска междинна почасова заплата – 10,5 евро, до момента в който Люксембург е с най-висока – 49,7 евро.
Това значи, че макар бързото догонване, разликата сред двете крайности остава забележителна.
По предписание най-високите заплати са в Северна и Западна Европа, а най-ниските – в Източна Европа.
Дори измежду огромните стопански системи на Европейски Съюз разликите са отчетливи: Германия предлага най-високите брутни почасови хонорари – 34,5 евро, до момента в който Испания е с най-ниските – 19,5 евро.
Източник: btvnovinite.bg
Средните почасови брутни заплати и хонорари в Европейския съюз са се повишили от 21,5 евро през 2020 година до 26,2 евро през 2025 година, което съставлява растеж от 21,9%. Този индикатор обаче не регистрира инфлацията.
За същия интервал цените на стоките и услугите са се нараснали с 25,6%. В резултат на това действителните заплати в кумулативен проект са намалели с към 3%, което значи спад в покупателната дарба на семействата.
В този подтекст поражда въпросът по какъв начин са се трансформирали заплатите и инфлацията в Европа през последните пет години и кои страни са печеливши и губещи в действително изражение.
Сред 30 европейски страни действителните хонорари са намалели в 12, до момента в който са се нараснали в 18, демонстрират данни на Евростат, изчислени от „ Евронюз “. Данните се базират на брутни заплати и хонорари в национални валути.
Лидерите отвън еврозоната
България е безспорният водач, с растеж на действителните заплати от 37,4% сред 2020 и 2025 година в кумулативен проект. В страната през 2023 година влиза в действие закон, съгласно който минималната заплата би трябвало да бъде най-малко 50% от междинната брутна заплата.
След България се подреждат Сърбия (25,4%), Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%), които също регистрират нарастване над 20%.
Първите три страни не са част от еврозоната през 2020 година Тъй като някои страни се причисляват към нея сред 2020 и 2025 година, групирането за еврозоната е изчислено съгласно състава ѝ през 2020 година
Още три страни отвън еврозоната – Румъния (19,7%), Унгария (18,8%) и Полша (17,8%) – също регистрират забележителен действителен растеж сред 15% и 20%.
В рамките на еврозоната Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%) също бележат осезаемо покачване.
В половината европейски страни действителните заплати се движат в диапазона сред -5% и +5%, което демонстрира относително лимитирани промени.
Всички „ огромни четири “ стопански системи са на загуба в действително изражение
Сред четирите най-големи стопански системи на Европейски Съюз действителните заплати понижават във всички. Най-силен спад регистрира Италия – 9,2%, следвана от Испания с 5,9%. Германия (-3,2%) и Франция (-3,3%) се движат малко под междинното за Европейски Съюз.
Италия записва и най-големия спад в цяла Европа.
Тъй като данните са за брутни хонорари, промени в данъчното облагане също въздействат върху крайния резултат. По-ниските налози могат да усилят чистия приход, до момента в който по-високите го понижават. Делът на действително получаваните приходи варира доста в Европа.
„ Ефектът на догонването “ сред страните
Номиналният растеж на заплатите би трябвало да надвишава инфлацията, с цел да се реализира действително нарастване. Освен това изходното равнище на заплатите също въздейства върху темповете на напредък, събитие известно като „ резултат на догонването “.
България е с най-ниските почасови заплати през 2025 година, а Унгария и Румъния също са измежду петте страни с най-ниски равнища.
Икономически е по-лесно заплата да се усили от 5,7 евро до 10,5 евро, както в България, в сравнение с в страна като Германия – от 28,6 евро до 34,5 евро.
Инфлация и номинален напредък
Паралелното разглеждане на инфлацията и номиналния растеж на заплатите дава по-пълна картина за действителните трендове.
В няколко страни номиналните заплати са нарастнали с над 60% от 2020 година насам. Най-високи нараствания се регистрират в България (84,2%), Унгария (82,7%) и Румъния (73,1%). В същото време инфлацията в тези страни също е висока – надлежно 34,1%, 53,7% и 44,6%.
За съпоставяне, Италия регистрира най-нисък номинален растеж – 9,5%, следвана от Малта (13,3%) и Франция (14,1%). Въпреки по-ниската инфлация в тези страни, растежът на заплатите не съумява да я компенсира.
Къде са най-високите и най-ниските заплати
Освен динамичността, значими са и самите равнища на възнагражденията, които остават мощно разнообразни в 30-те страни.
Към 2025 година България е с най-ниска междинна почасова заплата – 10,5 евро, до момента в който Люксембург е с най-висока – 49,7 евро.
Това значи, че макар бързото догонване, разликата сред двете крайности остава забележителна.
По предписание най-високите заплати са в Северна и Западна Европа, а най-ниските – в Източна Европа.
Дори измежду огромните стопански системи на Европейски Съюз разликите са отчетливи: Германия предлага най-високите брутни почасови хонорари – 34,5 евро, до момента в който Испания е с най-ниските – 19,5 евро.
Източник: btvnovinite.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ