Ръстът на производителността в еврозоната остана слаб през третото тримесечие

Ръстът на продуктивността в еврозоната остана слаб през третото тримесечие макар скромното разгръщане на стопанската система на блока, продължавайки неприятния интервал през последните години, демонстрираха данни на Евростат в петък, заяви „ Ройтерс “. Производителността на глава от популацията се резервира колкото същото тримесечие на миналата година, като се усилва с 0,5% въз основа на отработените часове, или с към половината от темпа на общия стопански напредък, прецизира Евростат. Растежът на продуктивността е изключително слаб след пандемията и сред Европа и Съединени американски щати се отвори огромна бездна, движена от голям брой фактори, които биха могли да продължат да съществуват. Европа се бори с несъразмерна взаимозависимост от скъпа, вносна сила, неефективни пазари на труда, фрагментирано контролиране и взаимозависимост от експорт в интервал на деглобализация. Икономиката на еврозоната се разшири с 0,4% за тримесечието, без смяна по отношение на предходна оценка, до момента в който заетостта се усили с 0,2%, също в сходство с предварителната цифра. Но малко са факторите, които да допуска стабилно възобновяване, защото промишлеността към момента е в криза, износът е слаб, вложенията са заглушени, а семействата не престават да поддържат ниско ползване и вместо това избират да икономисват парите си. Все отново наподобява, че има умерено усъвършенстване в продуктивността, която доближи най-ниското си равнище преди година и в този момент е позитивна, най-малко въз основа на отработените часове. Ключов проблем е, че слабият напредък на продуктивността оказва напън върху цените и затруднява Европейската централна банка да насочва растежа на цените назад към задачата си от 2%.