Ръст от 25% на SOFIX през следващите 6 до 12 месеца прогнозират от „Експат Капитал“
Ръст от 25% на водещия показател на Българска фондова борса SOFIX предвиждат от „ Експат Капитал “.
Макар че през последните 2 години(от 16 август 2017 г.) бенчмаркът е изтрил 21,8% от цената си, от компанията за ръководство на активи предвиждат, че със започването на есенния бизнес сезон пазарът на акции ще се разсъни още веднъж и ще тръгне нагоре.
В основата на тази прогноза седи предстоящото участие на България във Валутен механизъм ІІ през идващите месеци, последвано от евентуално участие в Еврозоната през идващите години.
Членството във Валутен механизъм ІІ, комбинирано с продължаването на благоразумна финансова политика, би следвало да докара до усъвършенстване в кредитния рейтинг с две равнища, или другояче казано прекосяване в категория A.
За оптимистичните прогнози способства и стабилната икономическа и политическа среда в страната.
В реалност доста от по-богатите европейски страни могат да вземат образец от България що се отнася до бюджетния остатък. След неприятното икономическо ръководство на страната в интервала 1990-1997 година, България си научи урока по сложния метод. От 1998 година насам има повече години, в които страната има бюджетен остатък, в сравнение с такива, в които се регистрира недостиг. Много малко са страните в Европа, а и по света, които не разчитат на петролните доходи и могат да се похвалят с сходен резултат.
Въвеждането на валутния ръб през 1997 година и благоразумната фискална политика през последните години доведоха до спад на дълга, ниска инфлация и възстановяване на кредитните рейтинги.
В реалност, след 1997 година България може да е постигнала международен връх за най-бързо понижаване на задлъжнялостта. В късия интервал от 11 година (1998-2008 г.) държавният дълг по отношение на брутния вътрешен артикул на страната пада от малко над 70% до 13%, което бе второто най-ниско равнище в Европейски Съюз след Естония. За 2018 година дългът на България за 2018 година е в размер на 24,430 милиарда лв. и се равнява на 22,6% от от Брутният вътрешен продукт на страната, което ни слага на трето място в Европейски Съюз след Естония и Люксембург. Ако актуалните трендове се запазят, в околните години България може да задмине Люксембург.
Имайки поради казаното дотук, за какво кредитния рейтинг на България не стартира с „ А “? Според „ Експат Капитал “ има няколко аргументи:
-Подобряването на интернационалния имидж на една страна лишава десетилетия. България претърпява две тежки финансови рецесии през 90-те години на предишния век. Това към момента въздейства на фактора „ политически риск “.
-Рейтинговите организации може да имат опасения по отношение на стабилността на финансовия бранш. Последните стрес тестванията на Европейската централна банка демонстрираха позитивни резултати, въпреки че през 2014 година на стрес теста се провалиха четирите най-големи банки в страната
-Българската стопанска система е дребна. Номиналният Брутният вътрешен продукт, разпределен на глава от популацията, продължава да пораства бързо, само че към момента е доста под междинния за Европейски Съюз. Това пречи на страната да придобие статут на развита стопанска система.
-България към момента не е член на Еврозоната, Шенген и Организация за икономическо съдействие и развитие(ОИСР). Очаква се страната скоро да се причисли към Валутен механизъм ІІ и да одобри еврото в относително близкото бъдеще. Ако страната влезе във Валутния механизъм скоро, чакаме кредитният рейтинг автоматизирано да се увеличи до A-
Прогнозата е за рейтинг A- от Standard & Poor’s и A3 от Moody’s до 2023 г
Макар че през последните 2 години(от 16 август 2017 г.) бенчмаркът е изтрил 21,8% от цената си, от компанията за ръководство на активи предвиждат, че със започването на есенния бизнес сезон пазарът на акции ще се разсъни още веднъж и ще тръгне нагоре.
В основата на тази прогноза седи предстоящото участие на България във Валутен механизъм ІІ през идващите месеци, последвано от евентуално участие в Еврозоната през идващите години.
Членството във Валутен механизъм ІІ, комбинирано с продължаването на благоразумна финансова политика, би следвало да докара до усъвършенстване в кредитния рейтинг с две равнища, или другояче казано прекосяване в категория A.
За оптимистичните прогнози способства и стабилната икономическа и политическа среда в страната.
В реалност доста от по-богатите европейски страни могат да вземат образец от България що се отнася до бюджетния остатък. След неприятното икономическо ръководство на страната в интервала 1990-1997 година, България си научи урока по сложния метод. От 1998 година насам има повече години, в които страната има бюджетен остатък, в сравнение с такива, в които се регистрира недостиг. Много малко са страните в Европа, а и по света, които не разчитат на петролните доходи и могат да се похвалят с сходен резултат.
Въвеждането на валутния ръб през 1997 година и благоразумната фискална политика през последните години доведоха до спад на дълга, ниска инфлация и възстановяване на кредитните рейтинги.
В реалност, след 1997 година България може да е постигнала международен връх за най-бързо понижаване на задлъжнялостта. В късия интервал от 11 година (1998-2008 г.) държавният дълг по отношение на брутния вътрешен артикул на страната пада от малко над 70% до 13%, което бе второто най-ниско равнище в Европейски Съюз след Естония. За 2018 година дългът на България за 2018 година е в размер на 24,430 милиарда лв. и се равнява на 22,6% от от Брутният вътрешен продукт на страната, което ни слага на трето място в Европейски Съюз след Естония и Люксембург. Ако актуалните трендове се запазят, в околните години България може да задмине Люксембург.
Имайки поради казаното дотук, за какво кредитния рейтинг на България не стартира с „ А “? Според „ Експат Капитал “ има няколко аргументи:
-Подобряването на интернационалния имидж на една страна лишава десетилетия. България претърпява две тежки финансови рецесии през 90-те години на предишния век. Това към момента въздейства на фактора „ политически риск “.
-Рейтинговите организации може да имат опасения по отношение на стабилността на финансовия бранш. Последните стрес тестванията на Европейската централна банка демонстрираха позитивни резултати, въпреки че през 2014 година на стрес теста се провалиха четирите най-големи банки в страната
-Българската стопанска система е дребна. Номиналният Брутният вътрешен продукт, разпределен на глава от популацията, продължава да пораства бързо, само че към момента е доста под междинния за Европейски Съюз. Това пречи на страната да придобие статут на развита стопанска система.
-България към момента не е член на Еврозоната, Шенген и Организация за икономическо съдействие и развитие(ОИСР). Очаква се страната скоро да се причисли към Валутен механизъм ІІ и да одобри еврото в относително близкото бъдеще. Ако страната влезе във Валутния механизъм скоро, чакаме кредитният рейтинг автоматизирано да се увеличи до A-
Прогнозата е за рейтинг A- от Standard & Poor’s и A3 от Moody’s до 2023 г
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ