Дания и Хърватия с най-голям ръст на икономиката в ЕС
Ръст на Брутният вътрешен продукт в еврозоната и Европейски Съюз, сочат данните на Евростат.
Най-големи нараствания на Брутният вътрешен продукт има в Дания (+2,0% спрямо Q3 на 2023 г.), Хърватия (+1,3%), Словения (+1,1%)
Най-големи понижения са регистрирани при Ирландия (-3,4%), Финландия и Естония (и двете -0,7%), Румъния (-0,5%).
През четвъртото тримесечие на 2023 година сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт остава постоянен както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз спрямо предходното тримесечие, съгласно оценка, оповестена от Евростат, статистическата работа на Европейския съюз.
През третото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт е намалял с 0,1% в еврозоната и е останал постоянен в ЕС.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година, сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година, след +0,1% в двете зони през предходното тримесечие.
За 2023 година като цяло Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0,4% както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз, след +3,4% в двете зони през 2022 година
През четвъртото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт в Съединените щати се е нараснал с 0,8% по отношение на предходното тримесечие (след +1,2% през третото тримесечие на 2023 г.). В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година Брутният вътрешен продукт нараства с 3,1% (след +2,9% през предходното тримесечие).
Растеж на Брутният вътрешен продукт по страни членки
Дания (+2,0%) записва най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт по отношение на предходното тримесечие, следвана от Хърватия (+1,3%) и Словения (+1,1%). Най-голям спад се следи в Ирландия (-3,4%), следвана от Естония и Финландия (и двете -0,7%).
Компоненти на Брутният вътрешен продукт и принос към растежа
Компонентите на Брутният вътрешен продукт се развиха през четвъртото тримесечие на 2023 година, както следва:
крайните потребителски разноски на домакинствата са се нараснали с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС (след +0,3% както в еврозоната, така и в ЕС през предходното тримесечие),правителствените разноски за извънредно потребление се усилиха с 0,6% в еврозоната и с 0,3% в ЕС (след +0,6% в двете зони през предходното тримесечие),бруто образуването на главен капитал се е нараснало с 1,0% в еврозоната и с 0,8% в ЕС (след надлежно 0,0% и +0,1%),износът беше постоянен в еврозоната и се усили с 0,8% в ЕС (след -1,2% в еврозоната и -1,1% в ЕС ), ивносът нараства с 0,6% в еврозоната и с 1,2% в ЕС (след надлежно -1,4% и -1,6%).
Приносът към растежа на Брутният вътрешен продукт от:
крайните потребителски разноски на домакинствата бяха незначителни за еврозоната и позитивни за ЕС (+0,1 процентни пункта – п.п.),окончателните държавни разходи бяха позитивни и за двете зони (+0,1 процентни пункта и за двете),брутното формиране на главен капитал е позитивно както за еврозоната , по този начин и за ЕС (+0,2 процентни пункта и за двете),промените в запасите бяха негативни и за двете зони (-0,1 п.п. и за двете), иизносът минус вносът е негативен както за еврозоната (-0,3 процентни пункта), по този начин и за ЕС (-0,2 процентни пункта).
Ръст на заетостта в еврозоната и Европейски Съюз
Броят на заетите лица се е нараснал с 0,3% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година по отношение на предходното тримесечие. През третото тримесечие на 2023 година заетостта се е нараснала с 0,2% и в двете зони.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година заетостта се е нараснала с 1,2% в еврозоната и с 1,0% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година, след +1,4% в еврозоната и +1,2% в ЕС през трето тримесечие на 2023 година
За 2023 година като цяло броят на заетите лица се е нараснал с 1,4% в еврозоната и с 1,2% в ЕС , след надлежно +2,3% и +2,0% през 2022 година
Отработените часове са се нараснали с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година спрямо предходното тримесечие. В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година отработените часове се усилват с 0,7% в еврозоната и с 0,4% в ЕС .
За 2023 година като цяло броят на отработените часове се е нараснал с 1,3% в еврозоната и с 1,0% в ЕС , след надлежно +3,4% и +2,8% през 2022 година
Ръст на заетостта в държавите-членки
През четвъртото тримесечие на 2023 година Румъния (+1,5%), Малта (+1,4%) и Испания (+0,8%) означават най-голям растеж на заетостта при лица спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Латвия (-1,0%), Финландия (-0,6%) и Полша (-0,2%).
Нива на претовареност в еврозоната и Европейски Съюз
Въз основа на сезонно поправени данни Евростат пресмята, че през четвъртото тримесечие на 2023 година 217,1 милиона души са били заети в Европейски Съюз, от които 169,3 милиона са били в еврозоната.
Най-големи нараствания на Брутният вътрешен продукт има в Дания (+2,0% спрямо Q3 на 2023 г.), Хърватия (+1,3%), Словения (+1,1%)
Най-големи понижения са регистрирани при Ирландия (-3,4%), Финландия и Естония (и двете -0,7%), Румъния (-0,5%).
През четвъртото тримесечие на 2023 година сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт остава постоянен както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз спрямо предходното тримесечие, съгласно оценка, оповестена от Евростат, статистическата работа на Европейския съюз.
През третото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт е намалял с 0,1% в еврозоната и е останал постоянен в ЕС.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година, сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година, след +0,1% в двете зони през предходното тримесечие.
За 2023 година като цяло Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0,4% както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз, след +3,4% в двете зони през 2022 година
През четвъртото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт в Съединените щати се е нараснал с 0,8% по отношение на предходното тримесечие (след +1,2% през третото тримесечие на 2023 г.). В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година Брутният вътрешен продукт нараства с 3,1% (след +2,9% през предходното тримесечие).
Растеж на Брутният вътрешен продукт по страни членки
Дания (+2,0%) записва най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт по отношение на предходното тримесечие, следвана от Хърватия (+1,3%) и Словения (+1,1%). Най-голям спад се следи в Ирландия (-3,4%), следвана от Естония и Финландия (и двете -0,7%).
Компоненти на Брутният вътрешен продукт и принос към растежа
Компонентите на Брутният вътрешен продукт се развиха през четвъртото тримесечие на 2023 година, както следва:
крайните потребителски разноски на домакинствата са се нараснали с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС (след +0,3% както в еврозоната, така и в ЕС през предходното тримесечие),правителствените разноски за извънредно потребление се усилиха с 0,6% в еврозоната и с 0,3% в ЕС (след +0,6% в двете зони през предходното тримесечие),бруто образуването на главен капитал се е нараснало с 1,0% в еврозоната и с 0,8% в ЕС (след надлежно 0,0% и +0,1%),износът беше постоянен в еврозоната и се усили с 0,8% в ЕС (след -1,2% в еврозоната и -1,1% в ЕС ), ивносът нараства с 0,6% в еврозоната и с 1,2% в ЕС (след надлежно -1,4% и -1,6%).
Приносът към растежа на Брутният вътрешен продукт от:
крайните потребителски разноски на домакинствата бяха незначителни за еврозоната и позитивни за ЕС (+0,1 процентни пункта – п.п.),окончателните държавни разходи бяха позитивни и за двете зони (+0,1 процентни пункта и за двете),брутното формиране на главен капитал е позитивно както за еврозоната , по този начин и за ЕС (+0,2 процентни пункта и за двете),промените в запасите бяха негативни и за двете зони (-0,1 п.п. и за двете), иизносът минус вносът е негативен както за еврозоната (-0,3 процентни пункта), по този начин и за ЕС (-0,2 процентни пункта).
Ръст на заетостта в еврозоната и Европейски Съюз
Броят на заетите лица се е нараснал с 0,3% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година по отношение на предходното тримесечие. През третото тримесечие на 2023 година заетостта се е нараснала с 0,2% и в двете зони.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година заетостта се е нараснала с 1,2% в еврозоната и с 1,0% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година, след +1,4% в еврозоната и +1,2% в ЕС през трето тримесечие на 2023 година
За 2023 година като цяло броят на заетите лица се е нараснал с 1,4% в еврозоната и с 1,2% в ЕС , след надлежно +2,3% и +2,0% през 2022 година
Отработените часове са се нараснали с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 година спрямо предходното тримесечие. В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година отработените часове се усилват с 0,7% в еврозоната и с 0,4% в ЕС .
За 2023 година като цяло броят на отработените часове се е нараснал с 1,3% в еврозоната и с 1,0% в ЕС , след надлежно +3,4% и +2,8% през 2022 година
Ръст на заетостта в държавите-членки
През четвъртото тримесечие на 2023 година Румъния (+1,5%), Малта (+1,4%) и Испания (+0,8%) означават най-голям растеж на заетостта при лица спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Латвия (-1,0%), Финландия (-0,6%) и Полша (-0,2%).
Нива на претовареност в еврозоната и Европейски Съюз
Въз основа на сезонно поправени данни Евростат пресмята, че през четвъртото тримесечие на 2023 година 217,1 милиона души са били заети в Европейски Съюз, от които 169,3 милиона са били в еврозоната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ