Мениджър представя Трети Национален Индекс на щастието
Ръст, въпреки и слаб за трета поредна година записва Третият Национален Индекс на щастието, направен по поръчка на списание „ Мениджър “. Цялото проучване ще бъде показано в детайли на специфичното събитие в Event Space, София от 14.30 ч.
Изследването, стартирало за първи път по самодейност на изданието през 2018 година, бе извършено и тази година през месец май от социологическата компания Джи Кънсалтинг – създател на приспособената за потребностите на плана методика за правенето на рейтинга измежду 1000 респонденти на възраст 18+. Методологията обгръща 12 измерения, всеки от които с по няколко знака, а скалата на премерване е от 0 до 100 точки, където 100 е цялостното благополучие, а 0 - полюсът на безспорното злощастие. Вододелът е 50 точки.
Противно на упованията проучването не записва злополука в съвкупния Индекс на щастието, а тъкмо противоположното – следващо леко придвижване нагоре, с което главният индикатор сега на проучването е 57.0 т. от оптимално вероятните 100 т. (полюсът на цялостното щастие). Този резултат е малко по-висок от записания при започване на 2020 година (56.6 т.), макар, че разликата не е статистически значима.
Все още сме под междинния световен показател на щастието, само че за поредна съкратяваме разликата, от една страна поради лекия растеж на националния показател, а от друга поради следващ спад в световната статистика. От 2018 година насам световният Индекс на щастието постепенно се снижава, а този на България постепенно нараства. И в случай че през 2018 година Индексът на България бе с 4.9 пункта под стойностите на усреднения световен Индекс, то през 2021 година тази отдалеченост намаляла до 2.2 пункта, т.е. два пъти на фона на спад на Глобалния нидекс до 59.2 пункта.
Сравнението на данните за България от 2021 година с световните за 2020 година препотвърждава зависимостите, регистрирани и в предходните талази на изследването.
Страната ни стабилно е над междинните световни стойности по съставените елементи
България Глобален показател
Социална поддръжка 74.7 65.2
Психично здраве 70.4 64.8
Физическо здраве 66.4 60.3
Удовлетвореност от живота 63.1 58.8
Баланс на времето 54.1 т. 48.9
И продължава да е под световните междинни стойности в категориите:
Субективно богатство (-8.3)Достъп до култура (-9.3)Стандарт на живот (-7.4)Качество на околната среда (-14.0) Местна общественост (-6.5)Управление – (-10.1)
Почти без промени и тази година се резервира разпределението на самостоятелните стойности на националния Индекс. Според настоящите данни 6% от изследваните са изцяло щастливи с резултат сред 77-100 точки. 22% от популацията е в групата на щастливите с резултат 66-76 точки. Отново най-голяма е групата на съвсем щастливите - 46% , с резултат сред 50-65 т. За отбелязване е, че и в трите групи на територията на щастието има растежи с по 1 % спрямо предходния Индекс. Впечатление прави регистрирането на спад при нещастните, т.е. участниците с резултат под 50 точки, което тази година е с 3% спрямо данните от 2020-та.
Изследването отделя особено внимание на резултата на ковид-пандемията като създателите особено акцентират, че за интервала сред двете изследвания участниците в анкетите са били връхлетени от голям брой тествания, загуби, отрицателни прекарвания. Общата картина сочи, че за 50.5% няма смяна в качеството на живот в резултат на рецесията, 40.2% декларират, че в този момент качеството на живота им е по-ниско от това директно преди пандемията, а при едвам 9.3% то се е повишило.
Представителите на дейното, под 40-годишна възраст градско население с високи приходи и съвременен, ненапълно хедонистичен метод на живот са най-потърпевшите от рецесията и противоепидемичните ограничения . До огромна степен това се изяснява с високите индикатори на измерени отрицателни прекарвания като мощно ограничение на контактите с близки и познати (69%), подтиснатост и депресираност от публичната неуравновесеност (53%), провалени проекти за пътувания и почивки (46%)
В същото време за разлика от предходните две изследвания по-скоро положителни промени се следят при обществени категории и групи, които преди Коронавирус времената бяха на дъното на Индекса на щастието. При категорията на пенсионерите и лицата на възраст 70+ години да вземем за пример за първи път е регистриран дял на нещастните под 40%.
Още една любопитна разлика спрямо предходните две проучвания е, че хората, живеещи на село са по-щастливи от тези в столицата.
Подробности от представянето на Третият народен Индекс на щастието и полемиките на форума очаквайте на следващия ден в Мениджър Нюз. Цялото проучване ще бъде показано и в идния нов брой на списание „ Мениджър “
Събитието се реализира с поддръжката на: ;
Официален кафе сътрудник:
Комуникационен сътрудник:
Медийни сътрудници на самодейността са: , , ,
Изследването, стартирало за първи път по самодейност на изданието през 2018 година, бе извършено и тази година през месец май от социологическата компания Джи Кънсалтинг – създател на приспособената за потребностите на плана методика за правенето на рейтинга измежду 1000 респонденти на възраст 18+. Методологията обгръща 12 измерения, всеки от които с по няколко знака, а скалата на премерване е от 0 до 100 точки, където 100 е цялостното благополучие, а 0 - полюсът на безспорното злощастие. Вододелът е 50 точки.
Противно на упованията проучването не записва злополука в съвкупния Индекс на щастието, а тъкмо противоположното – следващо леко придвижване нагоре, с което главният индикатор сега на проучването е 57.0 т. от оптимално вероятните 100 т. (полюсът на цялостното щастие). Този резултат е малко по-висок от записания при започване на 2020 година (56.6 т.), макар, че разликата не е статистически значима.
Все още сме под междинния световен показател на щастието, само че за поредна съкратяваме разликата, от една страна поради лекия растеж на националния показател, а от друга поради следващ спад в световната статистика. От 2018 година насам световният Индекс на щастието постепенно се снижава, а този на България постепенно нараства. И в случай че през 2018 година Индексът на България бе с 4.9 пункта под стойностите на усреднения световен Индекс, то през 2021 година тази отдалеченост намаляла до 2.2 пункта, т.е. два пъти на фона на спад на Глобалния нидекс до 59.2 пункта.
Сравнението на данните за България от 2021 година с световните за 2020 година препотвърждава зависимостите, регистрирани и в предходните талази на изследването.
Страната ни стабилно е над междинните световни стойности по съставените елементи
България Глобален показател
Социална поддръжка 74.7 65.2
Психично здраве 70.4 64.8
Физическо здраве 66.4 60.3
Удовлетвореност от живота 63.1 58.8
Баланс на времето 54.1 т. 48.9
И продължава да е под световните междинни стойности в категориите:
Субективно богатство (-8.3)Достъп до култура (-9.3)Стандарт на живот (-7.4)Качество на околната среда (-14.0) Местна общественост (-6.5)Управление – (-10.1)
Почти без промени и тази година се резервира разпределението на самостоятелните стойности на националния Индекс. Според настоящите данни 6% от изследваните са изцяло щастливи с резултат сред 77-100 точки. 22% от популацията е в групата на щастливите с резултат 66-76 точки. Отново най-голяма е групата на съвсем щастливите - 46% , с резултат сред 50-65 т. За отбелязване е, че и в трите групи на територията на щастието има растежи с по 1 % спрямо предходния Индекс. Впечатление прави регистрирането на спад при нещастните, т.е. участниците с резултат под 50 точки, което тази година е с 3% спрямо данните от 2020-та.
Изследването отделя особено внимание на резултата на ковид-пандемията като създателите особено акцентират, че за интервала сред двете изследвания участниците в анкетите са били връхлетени от голям брой тествания, загуби, отрицателни прекарвания. Общата картина сочи, че за 50.5% няма смяна в качеството на живот в резултат на рецесията, 40.2% декларират, че в този момент качеството на живота им е по-ниско от това директно преди пандемията, а при едвам 9.3% то се е повишило.
Представителите на дейното, под 40-годишна възраст градско население с високи приходи и съвременен, ненапълно хедонистичен метод на живот са най-потърпевшите от рецесията и противоепидемичните ограничения . До огромна степен това се изяснява с високите индикатори на измерени отрицателни прекарвания като мощно ограничение на контактите с близки и познати (69%), подтиснатост и депресираност от публичната неуравновесеност (53%), провалени проекти за пътувания и почивки (46%)
В същото време за разлика от предходните две изследвания по-скоро положителни промени се следят при обществени категории и групи, които преди Коронавирус времената бяха на дъното на Индекса на щастието. При категорията на пенсионерите и лицата на възраст 70+ години да вземем за пример за първи път е регистриран дял на нещастните под 40%.
Още една любопитна разлика спрямо предходните две проучвания е, че хората, живеещи на село са по-щастливи от тези в столицата.
Подробности от представянето на Третият народен Индекс на щастието и полемиките на форума очаквайте на следващия ден в Мениджър Нюз. Цялото проучване ще бъде показано и в идния нов брой на списание „ Мениджър “
Събитието се реализира с поддръжката на: ;
Официален кафе сътрудник:
Комуникационен сътрудник:
Медийни сътрудници на самодейността са: , , ,
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ