Преглед на филма: Война, през необикновените очи на едно дете, в „Не нека да отидем при кучетата тази вечер“
„ Расисти ли сме? “ Това е тъпият въпрос, подложен от Бобо, бяло момиче, живеещо във плантация в Африка, за нейната ужасена (и отбранителна) майка.
Има толкоз доста способи, по които четенето на линията с три думи може да се приземи погрешно-или просто да наподобява заставен или фасон. Но се усеща усърдно органично, когато се озвучава от Лекси Вентър, извънреден артист за първи път, който дава на 7 години, едно от по-завладяващите детски осъществявания в скорошната памет в „ Не дано да отидем на кучета спомен. Човек си показва Дейвидт в своята тройна роля (и като шеф за първи път) имаше стотици и стотици решения. Най -важното й обаче беше намирането и кастирането на този юноша, притежаван от дива природа, моп от невъзпитана коса и лице като необятно платно, което чака да бъде боядисано.
Филмът, който хроникира живота на едно семейство в бурното, намаляващо дни на бяло предписание в Зимбабве (преди Родезия), не постоянно ще бъде разказан от дете. Първият опит на Дейвидц...
Прочетете целия текст »
