Ноам Тибон: Генералът от запаса, който спаси семейството си при атаката на Хамас
Рано сутринта на 7 октомври Ноам Тибон и брачната половинка му Гали отиват да поплуват на плажа в Тел Авив, когато чуват шума на изтребителите над водата.
Първоначално не обръщат внимание - само че когато се връщат до колата си към 7:15 и Ноам поглежда телефона си, схваща, че се е случило нещо извънредно.
" Татко, в кибуца има терористи ".
Съобщението е изпратено от сина на 61-годишния запасен офицер, Амир. Той и фамилията му живеят в Нахал Ос - населено място, което се намира на няколкостотин метра от границата с Ивицата Газа. Амир и жена му имат две дъщери на 3 и 1 година
Ноам Тибон знае, че нещо не е наред - границата с Газа би трябвало да се охранява доста добре.
Ако нападателите са влезнали в кибуца, значи цялата система за сигурност е колабирала. Ако служителите на реда и армията не са съумели да спрат " Хамас ", кой тогава пази сина му и неговото семейство? Ноам Тибон поема отговорността в свои ръце.
Днес името му е известно по целия свят - като знак на смелостта, хладнокръвието и готовността да окажеш помощ в лицето на терора.
За него приказват всички - от американското предаване " 60 Minutes " по CBS до немския Spiegel, които вършат репортаж за подвига на израелския деец.
Ноам Тибон е някогашен пълководец на парашутисти, взел участие е в интервенции в Ливан и е бил член на елитно звено за битка с тероризма. Често е попадал в рискови обстановки.
" Но когато знаеш, че внучките ти могат да бъдат убити или отвлечени, тогава става в действителност ужасно ", споделя той пред немското издание.
От плажа Ноам и брачната половинка му Гали се качват на джипа си и отпътуват към у дома. Там Тибон се преоблича, сграбчва револвера си и дружно с жена си потеглят на юг.
Гали кара, до момента в който Наом написа на всеки, който може да помогне за връзка с Амир.
Преди това той изпраща две указания на сина си: заключете се в обезопасената стая (каквато доста израелци имат в домовете си поради заплахата от атаки), и не вдигайте звук.
Колкото повече Тибон доближава Ивицата Газа, толкоз по-страшна става в близост. За 35 години военна работа генералът не е виждал сходни гледки.
Израелската войска води боеве с терористите от " Хамас " посред улицата. По асфалта лежат мъртви тела. По пътищата горят изоставени коли. Докато карат към Нахал Ос, против тях излизат двама цивилни души и стартират да се молят да ги спасят - Бар и Лиор Мацнер са били измежду публиката на музикалния фестивал, където терористите избиват над 260 души.
Колата на Мацнер е развалена след пукотевица, само че двамата съумяват да се скрият и чакат с часове, до момента в който нападателите се махнат. Семейство Тибон ги качват на джипа си и ги водят в сигурност, до момента в който личните им близки чакат избавление в Нахал Оз.
Няколко пъти ги стопират на контролни пунктове и им не разрешават да минават по-нататък поради заплахата. Първия път заобикалят блокадата през полето. При второто прекъсване изясняват на военните: " Вижте какво, отиваме. Синът ни е там, внучките ни са там. Ако желаете, застреляйте ме, само че ние отиваме ", споделя Гали в изявление за CBS.
Двамата попадат и на двама ранени бойци край джип, атакуван от " Хамас ". Ноам Тибон знае, че в случай че ги остави да кървят, ще загинат, и още веднъж се отклонява, с цел да ги закара до болница, където ранените остават с Гали.
Когато най-сетне стига до Нахал Ос, се причислява към група от израелската войска.
" Влязохме в кибуца през непряк вход. Минахме от къща на къща. Видяхме трупове - на терористи, на израелци, на бойци. Беше доста безшумно. Трябваше да сме сигурни, че селището е чисто и че никой няма да ни простреля в тил. Това лиши към час и половина. И по-късно, към 15 ч. най-сетне видях къщата на сина ми ", споделя Ноам Тибон пред Spiegel.
Около жилището лежат телата на петима бойци от " Хамас " и на израелски боец, който също е погубен. Но самата постройка наподобява без вреди.
Тибон незабавно отива до прозореца и споделя: " Амир, аз съм ", като чува отговора на сина си от вътрешната страна: " Тук съм ".
Синът му Амир Тибон е прочут израелски публицист, който написа за " Haaretz ". В публикация за вестника той разказва часовете на мъка, които прекарва със фамилията си по време на нападението.
Разказва по какъв начин първо стопира токът, след това мобилните им телефони губят обсег. Двете му дъщери пазят безмълвие, до момента в който се крият в цялостен мрак, без достъп до храна.
Едва когато чуват гласа на дядо си, двете избухват в сълзи.
В идващите часове Ноам Тибон изтегля кибуца дружно с израелските бойци.
" Мъжете, които се биеха дружно с мен, са герои ", споделя той.
Според него, виновността за неуспеха на службите за сигурност е на един човек - Бенямин Нетаняху.
" Той е виновен за рецесията. Той и неговото неработещо държавно управление, най-лошото в историята на Израел. Когато тази война свърши, Нетаняху и проваленият му кабинет би трябвало да си вървят ", споделя Тибон.
Сегга синът му Амир и фамилията живеят на несъмнено място - доколкото може да има сигурност в Израел в този миг.
Ноам Тибон споделя, че към този момент няма проекти да взе участие в желанията за огромна военна акция в Ивицата Газа. Но " в случай че им дотрябвам, естествено ще бъда там ".
Първоначално не обръщат внимание - само че когато се връщат до колата си към 7:15 и Ноам поглежда телефона си, схваща, че се е случило нещо извънредно.
" Татко, в кибуца има терористи ".
Съобщението е изпратено от сина на 61-годишния запасен офицер, Амир. Той и фамилията му живеят в Нахал Ос - населено място, което се намира на няколкостотин метра от границата с Ивицата Газа. Амир и жена му имат две дъщери на 3 и 1 година
Ноам Тибон знае, че нещо не е наред - границата с Газа би трябвало да се охранява доста добре.
Ако нападателите са влезнали в кибуца, значи цялата система за сигурност е колабирала. Ако служителите на реда и армията не са съумели да спрат " Хамас ", кой тогава пази сина му и неговото семейство? Ноам Тибон поема отговорността в свои ръце.
Днес името му е известно по целия свят - като знак на смелостта, хладнокръвието и готовността да окажеш помощ в лицето на терора.
За него приказват всички - от американското предаване " 60 Minutes " по CBS до немския Spiegel, които вършат репортаж за подвига на израелския деец.
Ноам Тибон е някогашен пълководец на парашутисти, взел участие е в интервенции в Ливан и е бил член на елитно звено за битка с тероризма. Често е попадал в рискови обстановки.
" Но когато знаеш, че внучките ти могат да бъдат убити или отвлечени, тогава става в действителност ужасно ", споделя той пред немското издание.
От плажа Ноам и брачната половинка му Гали се качват на джипа си и отпътуват към у дома. Там Тибон се преоблича, сграбчва револвера си и дружно с жена си потеглят на юг.
Гали кара, до момента в който Наом написа на всеки, който може да помогне за връзка с Амир.
Преди това той изпраща две указания на сина си: заключете се в обезопасената стая (каквато доста израелци имат в домовете си поради заплахата от атаки), и не вдигайте звук.
Колкото повече Тибон доближава Ивицата Газа, толкоз по-страшна става в близост. За 35 години военна работа генералът не е виждал сходни гледки.
Израелската войска води боеве с терористите от " Хамас " посред улицата. По асфалта лежат мъртви тела. По пътищата горят изоставени коли. Докато карат към Нахал Ос, против тях излизат двама цивилни души и стартират да се молят да ги спасят - Бар и Лиор Мацнер са били измежду публиката на музикалния фестивал, където терористите избиват над 260 души.
Колата на Мацнер е развалена след пукотевица, само че двамата съумяват да се скрият и чакат с часове, до момента в който нападателите се махнат. Семейство Тибон ги качват на джипа си и ги водят в сигурност, до момента в който личните им близки чакат избавление в Нахал Оз.
Няколко пъти ги стопират на контролни пунктове и им не разрешават да минават по-нататък поради заплахата. Първия път заобикалят блокадата през полето. При второто прекъсване изясняват на военните: " Вижте какво, отиваме. Синът ни е там, внучките ни са там. Ако желаете, застреляйте ме, само че ние отиваме ", споделя Гали в изявление за CBS.
Двамата попадат и на двама ранени бойци край джип, атакуван от " Хамас ". Ноам Тибон знае, че в случай че ги остави да кървят, ще загинат, и още веднъж се отклонява, с цел да ги закара до болница, където ранените остават с Гали.
Когато най-сетне стига до Нахал Ос, се причислява към група от израелската войска.
" Влязохме в кибуца през непряк вход. Минахме от къща на къща. Видяхме трупове - на терористи, на израелци, на бойци. Беше доста безшумно. Трябваше да сме сигурни, че селището е чисто и че никой няма да ни простреля в тил. Това лиши към час и половина. И по-късно, към 15 ч. най-сетне видях къщата на сина ми ", споделя Ноам Тибон пред Spiegel.
Около жилището лежат телата на петима бойци от " Хамас " и на израелски боец, който също е погубен. Но самата постройка наподобява без вреди.
Тибон незабавно отива до прозореца и споделя: " Амир, аз съм ", като чува отговора на сина си от вътрешната страна: " Тук съм ".
Синът му Амир Тибон е прочут израелски публицист, който написа за " Haaretz ". В публикация за вестника той разказва часовете на мъка, които прекарва със фамилията си по време на нападението.
Разказва по какъв начин първо стопира токът, след това мобилните им телефони губят обсег. Двете му дъщери пазят безмълвие, до момента в който се крият в цялостен мрак, без достъп до храна.
Едва когато чуват гласа на дядо си, двете избухват в сълзи.
В идващите часове Ноам Тибон изтегля кибуца дружно с израелските бойци.
" Мъжете, които се биеха дружно с мен, са герои ", споделя той.
Според него, виновността за неуспеха на службите за сигурност е на един човек - Бенямин Нетаняху.
" Той е виновен за рецесията. Той и неговото неработещо държавно управление, най-лошото в историята на Израел. Когато тази война свърши, Нетаняху и проваленият му кабинет би трябвало да си вървят ", споделя Тибон.
Сегга синът му Амир и фамилията живеят на несъмнено място - доколкото може да има сигурност в Израел в този миг.
Ноам Тибон споделя, че към този момент няма проекти да взе участие в желанията за огромна военна акция в Ивицата Газа. Но " в случай че им дотрябвам, естествено ще бъда там ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ