Съкровище от XIV в. откриха археолози в крепостта Калиакра
Рано сутринта на 17 август 2018 година в крепостта Калиакра, археолози откриват малко глинено гърне, в което е трезорирано богато богатство. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 приложения и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато. Гърнето е било прикрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в.
Съкровището е намерено при постоянните археологически разкопки, които се реализират от 15 години в крепостта Калиакра.
През 2018 година те се финансират от Министерството на културата, община Каварна и НИМ, чийто шеф доцент доктор Бони Петрунова е началник на екипа. Участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от Нов български университет и Шуменския университет.
Монетите в съкровището - османски и български, са извънредно скъпи. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са към 60 на 100, главно на султан Баязид Йълдъръм (1389 - 1402), и дребна част на неговия предходник Мурад Първи (1362 - 1389).
Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в., по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е разказано в хроника, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие.
През 1401 година татарите на Актав, прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство - заграбил е полезностите е от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е издигната върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от XIV в., означават от НИМ.
Съкровището е намерено при постоянните археологически разкопки, които се реализират от 15 години в крепостта Калиакра.
През 2018 година те се финансират от Министерството на културата, община Каварна и НИМ, чийто шеф доцент доктор Бони Петрунова е началник на екипа. Участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от Нов български университет и Шуменския университет.
Монетите в съкровището - османски и български, са извънредно скъпи. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са към 60 на 100, главно на султан Баязид Йълдъръм (1389 - 1402), и дребна част на неговия предходник Мурад Първи (1362 - 1389).
Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в., по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е разказано в хроника, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие.
През 1401 година татарите на Актав, прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство - заграбил е полезностите е от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е издигната върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от XIV в., означават от НИМ.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ