Евроизбори: Преброихме ли дебилите?
Рано-рано тази заран, след нощ на следене на екзит полове, трендове и данни, моя колежка ме попита какво позитивно съм видял във към този момент приключилите евроизбори. И като се замислих, в действителност не видях нищо позитивно – най-малко от позиция на България.
Избирателната ни интензивност е една от най-ниските в Европа и то доста по-ниска от средноевропейското равнище – съвсем двойно (26%:50%)! А това е знак на тотално отказване и незаинтересованост – българите не желаят да се занимават с политика, което е ужасно, защото в човешката история няма общество, което да е минало без политика – без значение от равнището ѝ. Няма да мине и българското общество, колкото и да упорства и да си мисли, че единствено форумно-ракиените апели за гражданска война са задоволителни. Не са – тези полуживи избори и това потвърдиха, задоволително е да се видят резултатите на тези с известност на крайни патриоти и националисти.
Нито една партия не печели на тези избори. ГЕРБ вземат към половин милион гласа, само че това са единствено най-ревностните им симпатизанти – тези, които си мислят, че Бойко Борисов не е същото като комунистите. Съпоставката с предходния евровот е унищожителна – който желае, може да си я види. И това е очевиден знак, че отвън политически заслепените всички са наясно с тиквената колесница и срокът до среднощ!
Българска социалистическа партия са още по-зле – и там твърдо ядро от към момента неизмрели помнещи " зрелия социализъм ", само че това ще е до време. Социалистите са партия със затихващи функционалности, а години наред не вършат нищо, тъй като в действителност не са социалисти! Левите хрумвания постоянно са били на мода измежду младите по целия свят, само че при Българска социалистическа партия младите са ъгъл. И повода е в олигархичните зависимости – тези хора избраха Делян Пеевски за ръководител на ДАНС! Там са хора като Румен Гечев, който след 1997 година в естествена страна нямаше да си откри работа като пазач даже – вместо това преподава на студенти?! Георги Гергов също е там и току се появи с някоя спекулация. Каква опция, какви 5 лв.?!
Движение за права и свободи в никакъв случай няма да мръднат отвън етническото си ядро, само че сякаш единствено тук има лек оптимистичен лъх – губят едно място в Европейския парламент, очевидно гласоподавателите им не са чак толкоз влюбени в Пеевски. Но даже с към 250 000 гласа Движението отново си е незаобиколим фактор. Поне към този момент Вътрешна македонска революционна организация се припознава от умерените националисти у нас, а " Демократична България " в действителност не демонстрира, че може да надскочи някогашния Реформаторски блок – и повода е, че там не се целят в друга целева група отвън " умните и красивите ", а това вечно ще прави демократите просто балансьор. Всъщност това мислене сигурно не е мъдро – за красиво е все едно.
Протестният избор отиде при Иванчева, само че даже той е много невисок – което най-малко на мен, без да съм социолог, ми приказва едно нещо: Българинът желае всичко да се оправи с магическа пръчка и не е податлив да дава никакво поле за неточност повече . И тъй като не вижда вълшебник, не върви и да гласоподава. Вместо това установи във Фейсбук какви маскари са всички и по какъв начин в никакъв случай нищо няма да се промени. Да, няма – с това мислене няма, и по-зле ще става. С мислене " желая всичко тук и в този момент " няма по какъв начин да стане. Може да стане единствено с поредност – по този начин, както става когато човек желае да отслабне и да влезе във форма. Първо обаче би трябвало да добре да си дадеш сметка кой може да предложи повече, в сравнение с да вземе и да го подкрепяш – неведнъж. Иначе резултатът ще е все гореописаният и с право унинието и отчаянието ще се усилват. Защото кой би желал да е изправен пред избор ГЕРБ или Българска социалистическа партия?!
Автор: Ивайло Ачев
Избирателната ни интензивност е една от най-ниските в Европа и то доста по-ниска от средноевропейското равнище – съвсем двойно (26%:50%)! А това е знак на тотално отказване и незаинтересованост – българите не желаят да се занимават с политика, което е ужасно, защото в човешката история няма общество, което да е минало без политика – без значение от равнището ѝ. Няма да мине и българското общество, колкото и да упорства и да си мисли, че единствено форумно-ракиените апели за гражданска война са задоволителни. Не са – тези полуживи избори и това потвърдиха, задоволително е да се видят резултатите на тези с известност на крайни патриоти и националисти.
Нито една партия не печели на тези избори. ГЕРБ вземат към половин милион гласа, само че това са единствено най-ревностните им симпатизанти – тези, които си мислят, че Бойко Борисов не е същото като комунистите. Съпоставката с предходния евровот е унищожителна – който желае, може да си я види. И това е очевиден знак, че отвън политически заслепените всички са наясно с тиквената колесница и срокът до среднощ!
Българска социалистическа партия са още по-зле – и там твърдо ядро от към момента неизмрели помнещи " зрелия социализъм ", само че това ще е до време. Социалистите са партия със затихващи функционалности, а години наред не вършат нищо, тъй като в действителност не са социалисти! Левите хрумвания постоянно са били на мода измежду младите по целия свят, само че при Българска социалистическа партия младите са ъгъл. И повода е в олигархичните зависимости – тези хора избраха Делян Пеевски за ръководител на ДАНС! Там са хора като Румен Гечев, който след 1997 година в естествена страна нямаше да си откри работа като пазач даже – вместо това преподава на студенти?! Георги Гергов също е там и току се появи с някоя спекулация. Каква опция, какви 5 лв.?!
Движение за права и свободи в никакъв случай няма да мръднат отвън етническото си ядро, само че сякаш единствено тук има лек оптимистичен лъх – губят едно място в Европейския парламент, очевидно гласоподавателите им не са чак толкоз влюбени в Пеевски. Но даже с към 250 000 гласа Движението отново си е незаобиколим фактор. Поне към този момент Вътрешна македонска революционна организация се припознава от умерените националисти у нас, а " Демократична България " в действителност не демонстрира, че може да надскочи някогашния Реформаторски блок – и повода е, че там не се целят в друга целева група отвън " умните и красивите ", а това вечно ще прави демократите просто балансьор. Всъщност това мислене сигурно не е мъдро – за красиво е все едно.
Протестният избор отиде при Иванчева, само че даже той е много невисок – което най-малко на мен, без да съм социолог, ми приказва едно нещо: Българинът желае всичко да се оправи с магическа пръчка и не е податлив да дава никакво поле за неточност повече . И тъй като не вижда вълшебник, не върви и да гласоподава. Вместо това установи във Фейсбук какви маскари са всички и по какъв начин в никакъв случай нищо няма да се промени. Да, няма – с това мислене няма, и по-зле ще става. С мислене " желая всичко тук и в този момент " няма по какъв начин да стане. Може да стане единствено с поредност – по този начин, както става когато човек желае да отслабне и да влезе във форма. Първо обаче би трябвало да добре да си дадеш сметка кой може да предложи повече, в сравнение с да вземе и да го подкрепяш – неведнъж. Иначе резултатът ще е все гореописаният и с право унинието и отчаянието ще се усилват. Защото кой би желал да е изправен пред избор ГЕРБ или Българска социалистическа партия?!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ