Рано или късно трябва да се вземе решение за приватизиране

Рано или късно би трябвало да се вземе решение за приватизиране на държавни лечебни заведения, които не могат да се оздравят, да се преструктурират държавни и общински лечебни заведения, да се основат лечебни заведения за долекуване и палиативни грижи, за битка с болката. Да се основат консорциуми, които да включат частния капитал и приватизационния контракт да включва уговорка за възбрана за смяна на структурата за 30 години. Това сподели министърът на опазването на здравето проф. Христо Хинков по време на VI Национален конгрес на Български лекарски съюз, който се организира на 24 и 25 ноември в София.

Проф. Хинков съобщи, че от позиция на критериите за оценка на една здравна система, българската е в междинните индикатори във връзка с достъп, във връзка с опцията за приемане на пациенти, което по думите му, е позитивен, а не негативен индикатор.

„ Когато станах министър, преди всичко видях огромния брой лечебните заведения. Този проблем съществува от 2001 година, когато беше отстранена главата за приватизацията от Закона за лечебните заведения. Тогава стартира един развой на роене на частни лечебни заведения. Една единствена държавна болница беше издигната за целия този интервал и в този момент, с 300 страдания, строим национална детска болница. Аз съм се зарекъл, че тази болница ще я докарам до първа копка и това е мой персонален приоритет, само че това демонстрира, че някъде сме сбъркали в годините. Със прекъсването на опциите за приватизация, създадохме условия за

редом създаване на частна болнична система, която работи сносно

Проблемите, които имаме там обаче е, че договорните сътрудници се усилват непрекъснато, а финансовият и човешки запас е еднакъв. Ясно се видя, че българинът доплаща съвсем 50% за здраве. Това значи, че натоварваме оптимално българския пациент, а в същото време сме преди всичко по смъртност в Европейски Съюз. Много висока е преждевременната смъртност, която се дължи на липса на профилактични ограничения и недобра здравна грижа и детската смъртност, която въпреки и да понижава, към момента е доста висока “, сподели още той.

„ Правим опити да се усилят разноските в системата, само че това не може да се случи с 8% здравна вноска, която няма никаква възможност да бъде увеличена и с 4-те %, които страната заплаща на чиновниците си. Имаме съвсем равнене на приходите от вноски и прехвърлянията от централния бюджет. Това приказва, че системата се задъхва. Трябва да се стартира устойчива политика на превъзмогване на тези проблеми. Принципът, по който работи системата е, че се заплаща за активност, а не за конструкция, надлежно броят на леглата е без значение. Областните лечебни заведения са гръбнакът на опазването на здравето, до момента в който частните лечебни заведения оферират най-вече избрани профилирани услуги “, безапелационен беше министърът.

Според подуправителя на НЗОК доктор Йорданка Пенкова лечебните заведения са доста, само че те са разнообразни типове. „ Леглата, които сме договорили с сътрудниците, са 50 000, само че те са запълнени не повече от 50%. Трябва да се направи незабавна категоризация на лечебните заведения, тъй като една и съща активност за друг тип клас инсталация във всички лечебни заведения се заплаща на една и съща цена. Необходимо е диференцирано възнаграждение. Този въпрос не е комплициран, само че изисква доста воля “, сподели тя.

По думите на доктор Пенкова не е редно в един регионален град да има пет-десет бутикови лечебни заведения, които да вършат химиотерапия.

„ Наличието на повече лечебни заведения подсигурява доверие и качество,

работа на НЗОК е да отсее положителните от неприятните, а количеството няма значение “,

отговори ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров.

Според изпълнителния шеф на ARpharM Деян Денев откакто фармацевтичния бранш има принос от 2,8% към Брутният вътрешен продукт, с прибавянето на медицинските услуги, общо здравният бранш обезпечава не по-малко от 10%. „ Заедно би трябвало да се фокусираме върху решаването на проблеми. Необходими са повече вложения в извънболничната помощ, би трябвало да се промени модела на клиничните пътеки, който е изчерпал своята полза. Тази година НЗОК предлага бюджет, в който има детайл за възнаграждение за резултат от лекарствена терапия. Трябва да има и някаква индексация във връзка с медицинските действия “, сподели той.

Маг.-фармацевтът Аделина Любенова съобщи, че е значимо да се знае дали политиците са склонни да трансформират модела. „ Не можем да се оправим с тези средства, само че би трябвало да се обърне особено внимание на контрола. По отношение на дефицита на медикаменти – сътрудниците в аптеките са притиснати в ъгъла. Въпросът е дали нормативната база ще разреши да овладеем този развой. Отговорно мога да заявя, че сега нормативната база не работи, защото една огромна част от медикаментите, които внасяме, се изнася “, сподели тя.  

„ Трябва да бъде нараснала здравната вноска “,

изрично съобщи депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната здравна комисия доцент Лъчезар Иванов. „ Мога да заявя, че това няма да бъде предложение на българския парламент, а ще бъде привнесено извън. Не мога да се наемам с време, само че рано или късно ще има и допълващо финансиране към НЗОК. Освен това би трябвало наложително да се мисли и за демонополизация на Здравната каса “, сподели той.

Припомняме, че полемиката от VI Национален конгрес на БЛС приключи с предложение за включващ шест цели.