Животът ни учи
Рано или късно научаваме разликата сред това,
да дадем криле на някого и да го оковем във вериги.
Научаваме, че любовта не всеки път значи пристрастеност,
а компанията не всеки път значи липса на самотност.
Научаваме, че целувките не са контракт,
а подаръците не са обещания.
И колкото повече научаваме, толкоз повече се разочароваме.
Тогава усещаме усета на провалянето
и започваме да се учим да го одобряваме с високо вдигната глава.
Научаваме, че най-големите ни старания би трябвало да са съсредоточени в днешния ден,
в изборите, които вършим през днешния ден,
тъй като на следващия ден не носи никаква сигурност.
Рано или късно се научаваме, че даже слънчевата светлина може да изгори кожата ти,
в случай че се изложи прекомерно дълго на нея.
Научаваме се да не желаеме и да не чакаме прекалено много.
Затова започваме да садим своя лична градина в душата си,
вместо да чакаме някой да ни подари цвете.
Научаваме, че сме по-силни, в сравнение с сме си мислели,
че сме по-смели, в сравнение с сме си мислели,
че сме по-издръжливи, в сравнение с сме си мислели.
С всяка разлъка израстваме.
С всяко отчаяние запомняме.
С всяка болежка укрепваме.
Научаваме, че животът е прекомерно къс,
с цел да смъкваме звезди на оня,
който не е подготвен да огледа към небето.
Цветелина Велчева ©
