Какви са вариантите на България за погребване на ядреното гориво?
Рано или късно България би трябвало да вземе решение какво да прави с високоактивните нуклеарни боклуци от АЕЦ „ Козлодуй “. Напоследък все по-често стартира да се приказва по тематиката, защото това е главен въпрос, който би трябвало да бъде позволен, с цел да се развива нуклеарната енеретиката в страната ни, каквито са проектите сега. В противоположен случай пред разширението на мощностите в централа ще стои огромен проблем.
България още не е в състояние, в което решение би трябвало да се вземе незабавно и е необходимо и се движи почти с останалите нуклеарни страни в Европейски Съюз, които нямат извънредно решение. Вариантите по тази причина какво следва да вършим с високоактивните нуклеарни боклуци бяха обрисувани на семинар на Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР), която е виновна да следи процеса. Експертите въпреки всичко предлагат решение да бъде взето при най-ранен стадий от употребата на нуклеарна централа, а у нас той от дълго време мина.
Проблемът с междинното предпазване е решен
Затвореният нуклеарно горивен цикъл включва извличане, преправка и конвертиране на уран, обогатяване по уран-235, произвеждане на нуклеарно гориво, употреба в нуклеарен реактор, краткотрайно предпазване на отработено нуклеарно гориво (ОЯГ), преправка на ОЯГ и погребение. България действително стартира този цикъл от употребата, защото ние не произвеждаме нуклеарно гориво.
Накратко, откакто се извлече горивото от нуклеарните блокове то минава във краткотрайно (междинно) предпазване, което е на самата площадка в АЕЦ „ Козлодуй “ или се изпраща за преправка.
Първоначално то може да се съхранява най-малко сред 3-4 години (в взаимозависимост от вида касети) в приреакторните басейни (БОК). След това ОЯГ се води в вместилище с технология за предпазване под вода (мокър ХОГ), където може да се съхранява според от ресурса на оборудването като в Козлодуй той е за 30-40 години и в този момент е в развой на продължение периода на употреба. Ако не се извозва гориво за преправка от 5 и 6 блок в трета страна, то „ мокрия “ ХОГ в Козлодуй има потенциал да поема горивото им до 2032 година Дотогава би трябвало да се откри решение за краткотрайно предпазване по изсъхнал прийом, споделиха още от нуклеарния регулатор.
Последният стадий за краткотрайно предпазване е „ изсъхнало предпазване “, което е в специфични контейнери, където срокът е 50 години, само че към този момент те са единствено за гориво от дребните реактори ВВЕР-440, само че има уголемение, с което е планувано да може да се съхрнява и горивото от ВВЕР-1000 като за задачата АЯР би трябвало да лицензира контейнерите.
На всяко от тези складове може да му бъде продължен срокът, а може да бъде издигнато и ново.
Временното предпазване на горивото на площадката дава задоволително опция, с цел да може да бъде решен въпросът за идващия стадий - дълговременното предпазване или погребването на нуклеарното гориво ”. По груба сметка това са 85 години време, което по никакъв начин не е малко “, разяснява заместник-председателят на нуклеарния регулатор Борислав Станимиров.
Прерабтока преди погребение
Преди да бъде надълбоко заровено вид за нуклеарното гориво е да бъде модифицирано в трета старана, която по-късно ни го връща в специални стъклени контейнери. До преди няколко години след употреба в 5 и 6 блок горивото се изпращаше за преправка в Русия по контракт с ТВЕЛ от 1996 година Там извличат от него плутония и рециклиран уран и може да се ново гориво с тях. Последните изпратени за преправка касети (192 на брой) са през 2022 година и след началото на войната в Украйна практиката се приключва. Причината е усложнената конюнктура, защото процесът по транспортиране е доста дълъг, случва се в съответен интервал и като цяло не е задоволително безвредно да се вози подобен боклук.
Русия обаче по контракт ни връща високоактивните боклуци, които в миналото би трябвало да бъдат надълбоко заровени. Кога ще се случи това не е съответно ясно, защото за задачата би трябвало да бъде одобрена избрана методика сред двете страни и 10 години по-късно те ще стартират да ни връщат контейнерите.
Дълбокото погребение не може да се случи в друга страна като правилото е посочено в Единната спогодба за сигурност при ръководство на отработено гориво и за сигурност при ръководство на радиоактивни боклуци.
След като завърши срокът на краткотрайно предпазване в Козлодуй би трябвало да се вземе решение дали горивото да се изпрати за преправка в трета страна, не е наложително това да е Русия. България към този момент обмисля и този вид, стана ясно по време на чуване на служебния министър Владимир Малинов в Народното събрание през лятото.
Погребването е проблем
Решаването на идващия проблем с дълбокото погребение изисква доста време, доста съществено финансиране и надлежно би трябвало да се преодолеят и обществените проблеми, обясниха още от АЯР. Погребване на ОЯГ или радиоактивни боклуци (РАО) е в уместно оборудване или място без желание за последващото им добиване.
България е страна, в която има условия за създаване на такова вместилище, само че действителни стъпки към момента не са подхванати като ние сме на стадий изледване на територии като най-подходящи са скалите гранит и седиментни скали. Севрна България е най-подходяща за създаване на надълбоко вместилище, допълниха от АЯР. По думите на ръководителя на регулатора Цанко Бачийски повода да се намира мъчно място за оборудването е по-скоро публичното отрицание на сходен вид план. Въпреки че няма произшествия с подобен вид боклуци за хората тематиката е доста деликатна.
Като цяло опциите за ръководство на нуклеарното гориво са да се погрижим за остъклените високорадиоактивни боклуци или като цяло за горивото, само че при всеки случай то би трябвало да бъде заровено. По-сложният вид е погребването непосредствено на горивото след междинно предпазване, тъй като изисква избрани условия, сподели още Бачийски.
Обемът на сходно оборудване подземен не е голям, може да си представим, че е с размерите на елементарна постройка, която ще се намира на към 500-600 метра подземен.
Ако в България бъде изградето такова вместилище в него ще могат да се съхраняват дружно и съветското, и американскто нуклеарно гориво, както и обработено и необработено гориво.
По света към този момент се изследват и други способи за погребение като сондажният, който е алтернативна идея към която има засилен интерес последните години. При него се разчита на геоложката среда като зоната за погребение е до 5 км. Преди време САЩ са възнамерявали подобен сондаж, само че е отсрочен и опцията остава незадоволително изследвана.
Как го прави Финландия?
Финландия е на последния стадий от реализацията на дълбокогеоложкото си вместилище за нуклеарно гориво, за него описа Боряна Чакалова, специалист към Агенцията.
Страната е избрала горивния цикъл, при който след употреба горивото ще се погребва и няма да се преработва. Там процесът също е почнал доста от дълго време - 1983 година, когато се започва сканиране на територията на цялата страна. За 2 години се отделят 100 перспективни площи, след детайлно изследване се сортират 6 площадки, през 1993 година на тях се вършат още по-подробни проучвания, както и Оценка на въздействието върху околната среда и на шестте. Започват се и диалози с локалните поданици, защото площадка може да се избере единствено, в случай че общината е съгласна. Една от общините в последна сметка утвърждава този план и се взима правиелствено решение за създаване на хранилището Onkalo. То стартира 2004 година и сега е в интервал на тествания като се чака 2026 година да бъде въведено в употреба.
Хранилище " Радиана "
Нациналното хранилище на площадката на АЕЦ " Козлодуй " - " Радиана " е съвсем готово като то е единствено за ниско и среднорадиоактивни боклуци.
" Радиана " е траншейно вместилище с многослойно покритие, инженерна преграда като ще бъде направена и засипка и всички други ядрени боклуци от централата ще бъдат заровени там. В хранилището ще бъдат преместени отпадъците Нови хан като това най-вероятно ще се случи следащата година, а 2026 година стартира извеждането му от употреба.
Подобен вид складове има и в доста други европейски страни като Испания, Япония, Франция и др.
България още не е в състояние, в което решение би трябвало да се вземе незабавно и е необходимо и се движи почти с останалите нуклеарни страни в Европейски Съюз, които нямат извънредно решение. Вариантите по тази причина какво следва да вършим с високоактивните нуклеарни боклуци бяха обрисувани на семинар на Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР), която е виновна да следи процеса. Експертите въпреки всичко предлагат решение да бъде взето при най-ранен стадий от употребата на нуклеарна централа, а у нас той от дълго време мина.
Проблемът с междинното предпазване е решен
Затвореният нуклеарно горивен цикъл включва извличане, преправка и конвертиране на уран, обогатяване по уран-235, произвеждане на нуклеарно гориво, употреба в нуклеарен реактор, краткотрайно предпазване на отработено нуклеарно гориво (ОЯГ), преправка на ОЯГ и погребение. България действително стартира този цикъл от употребата, защото ние не произвеждаме нуклеарно гориво.
Накратко, откакто се извлече горивото от нуклеарните блокове то минава във краткотрайно (междинно) предпазване, което е на самата площадка в АЕЦ „ Козлодуй “ или се изпраща за преправка.
Първоначално то може да се съхранява най-малко сред 3-4 години (в взаимозависимост от вида касети) в приреакторните басейни (БОК). След това ОЯГ се води в вместилище с технология за предпазване под вода (мокър ХОГ), където може да се съхранява според от ресурса на оборудването като в Козлодуй той е за 30-40 години и в този момент е в развой на продължение периода на употреба. Ако не се извозва гориво за преправка от 5 и 6 блок в трета страна, то „ мокрия “ ХОГ в Козлодуй има потенциал да поема горивото им до 2032 година Дотогава би трябвало да се откри решение за краткотрайно предпазване по изсъхнал прийом, споделиха още от нуклеарния регулатор.
Последният стадий за краткотрайно предпазване е „ изсъхнало предпазване “, което е в специфични контейнери, където срокът е 50 години, само че към този момент те са единствено за гориво от дребните реактори ВВЕР-440, само че има уголемение, с което е планувано да може да се съхрнява и горивото от ВВЕР-1000 като за задачата АЯР би трябвало да лицензира контейнерите.
На всяко от тези складове може да му бъде продължен срокът, а може да бъде издигнато и ново.
Временното предпазване на горивото на площадката дава задоволително опция, с цел да може да бъде решен въпросът за идващия стадий - дълговременното предпазване или погребването на нуклеарното гориво ”. По груба сметка това са 85 години време, което по никакъв начин не е малко “, разяснява заместник-председателят на нуклеарния регулатор Борислав Станимиров.
Прерабтока преди погребение
Преди да бъде надълбоко заровено вид за нуклеарното гориво е да бъде модифицирано в трета старана, която по-късно ни го връща в специални стъклени контейнери. До преди няколко години след употреба в 5 и 6 блок горивото се изпращаше за преправка в Русия по контракт с ТВЕЛ от 1996 година Там извличат от него плутония и рециклиран уран и може да се ново гориво с тях. Последните изпратени за преправка касети (192 на брой) са през 2022 година и след началото на войната в Украйна практиката се приключва. Причината е усложнената конюнктура, защото процесът по транспортиране е доста дълъг, случва се в съответен интервал и като цяло не е задоволително безвредно да се вози подобен боклук.
Русия обаче по контракт ни връща високоактивните боклуци, които в миналото би трябвало да бъдат надълбоко заровени. Кога ще се случи това не е съответно ясно, защото за задачата би трябвало да бъде одобрена избрана методика сред двете страни и 10 години по-късно те ще стартират да ни връщат контейнерите.
Дълбокото погребение не може да се случи в друга страна като правилото е посочено в Единната спогодба за сигурност при ръководство на отработено гориво и за сигурност при ръководство на радиоактивни боклуци.
След като завърши срокът на краткотрайно предпазване в Козлодуй би трябвало да се вземе решение дали горивото да се изпрати за преправка в трета страна, не е наложително това да е Русия. България към този момент обмисля и този вид, стана ясно по време на чуване на служебния министър Владимир Малинов в Народното събрание през лятото.
Погребването е проблем
Решаването на идващия проблем с дълбокото погребение изисква доста време, доста съществено финансиране и надлежно би трябвало да се преодолеят и обществените проблеми, обясниха още от АЯР. Погребване на ОЯГ или радиоактивни боклуци (РАО) е в уместно оборудване или място без желание за последващото им добиване.
България е страна, в която има условия за създаване на такова вместилище, само че действителни стъпки към момента не са подхванати като ние сме на стадий изледване на територии като най-подходящи са скалите гранит и седиментни скали. Севрна България е най-подходяща за създаване на надълбоко вместилище, допълниха от АЯР. По думите на ръководителя на регулатора Цанко Бачийски повода да се намира мъчно място за оборудването е по-скоро публичното отрицание на сходен вид план. Въпреки че няма произшествия с подобен вид боклуци за хората тематиката е доста деликатна.
Като цяло опциите за ръководство на нуклеарното гориво са да се погрижим за остъклените високорадиоактивни боклуци или като цяло за горивото, само че при всеки случай то би трябвало да бъде заровено. По-сложният вид е погребването непосредствено на горивото след междинно предпазване, тъй като изисква избрани условия, сподели още Бачийски.
Обемът на сходно оборудване подземен не е голям, може да си представим, че е с размерите на елементарна постройка, която ще се намира на към 500-600 метра подземен.
Ако в България бъде изградето такова вместилище в него ще могат да се съхраняват дружно и съветското, и американскто нуклеарно гориво, както и обработено и необработено гориво.
По света към този момент се изследват и други способи за погребение като сондажният, който е алтернативна идея към която има засилен интерес последните години. При него се разчита на геоложката среда като зоната за погребение е до 5 км. Преди време САЩ са възнамерявали подобен сондаж, само че е отсрочен и опцията остава незадоволително изследвана.
Как го прави Финландия?
Финландия е на последния стадий от реализацията на дълбокогеоложкото си вместилище за нуклеарно гориво, за него описа Боряна Чакалова, специалист към Агенцията.
Страната е избрала горивния цикъл, при който след употреба горивото ще се погребва и няма да се преработва. Там процесът също е почнал доста от дълго време - 1983 година, когато се започва сканиране на територията на цялата страна. За 2 години се отделят 100 перспективни площи, след детайлно изследване се сортират 6 площадки, през 1993 година на тях се вършат още по-подробни проучвания, както и Оценка на въздействието върху околната среда и на шестте. Започват се и диалози с локалните поданици, защото площадка може да се избере единствено, в случай че общината е съгласна. Една от общините в последна сметка утвърждава този план и се взима правиелствено решение за създаване на хранилището Onkalo. То стартира 2004 година и сега е в интервал на тествания като се чака 2026 година да бъде въведено в употреба.
Хранилище " Радиана "
Нациналното хранилище на площадката на АЕЦ " Козлодуй " - " Радиана " е съвсем готово като то е единствено за ниско и среднорадиоактивни боклуци.
" Радиана " е траншейно вместилище с многослойно покритие, инженерна преграда като ще бъде направена и засипка и всички други ядрени боклуци от централата ще бъдат заровени там. В хранилището ще бъдат преместени отпадъците Нови хан като това най-вероятно ще се случи следащата година, а 2026 година стартира извеждането му от употреба.
Подобен вид складове има и в доста други европейски страни като Испания, Япония, Франция и др.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ