Ново изследване: ранните хора планирали добива на камъни за инструменти преди близо 3 млн. години
Ранните човешки предшественици от Неолита са били надалеч по-взискателни към камъните, които употребявали за направа на принадлежности, в сравнение с се смяташе до момента. Това демонстрира ново изследване, представено от „ Лос Анджелис Таймс “.
Още преди към 2,6 милиона години хората са усвоили способ за удряне на камъни, с цел да получават остриета, употребявани за обработка на месо. Това им разрешавало да се хранят с огромни животни като хипопотами, събиращи се към изворите на прясна вода в обекта Няянга, Кения.
„ Кожата на хипопотамите е доста здрава – не всички камъни стават за основаване на задоволително остри остриета “, изяснява Томас Пламър, палеоантрополог в Куинс Колидж на Градския университет на Ню Йорк.
Изследователите разкрили в Няянга остриета от кварцит, чиито залежи се намират на към 13 километра разстояние в речни корита и други места. Това демонстрира, че ранните хора са имали „ ментална карта “ на ресурсите и са възнамерявали в вероятност, показва Рик Потс от Смитсониан.
Досега се смяташе, че суровините са пренасяни от дистанции едвам до 1,6 км. Новите данни обаче потвърждават доста по-организирано държание и съгласно Ерик Делсън от Американския музей по естествена история това е „ най-ранният археологически случай на такова държание “.
Все още не е ясно дали производителите на тези принадлежности са били представители на рода Homo или на различен липсващ клон като Paranthropus. Самият Homo sapiens се появява едвам преди към 300 000 години.
„ Умението да се търсят най-хубавите първични материали за разработване на технологии датира отпреди съвсем 3 милиона години. И през днешния ден ние сме тип, който към момента зависи от инструментите, с цел да се популяризира и приспособява към разнообразни среди “, разяснява съавторката Ема Файнстоун от Кливландския музей по естествена история.
Още преди към 2,6 милиона години хората са усвоили способ за удряне на камъни, с цел да получават остриета, употребявани за обработка на месо. Това им разрешавало да се хранят с огромни животни като хипопотами, събиращи се към изворите на прясна вода в обекта Няянга, Кения.
„ Кожата на хипопотамите е доста здрава – не всички камъни стават за основаване на задоволително остри остриета “, изяснява Томас Пламър, палеоантрополог в Куинс Колидж на Градския университет на Ню Йорк.
Изследователите разкрили в Няянга остриета от кварцит, чиито залежи се намират на към 13 километра разстояние в речни корита и други места. Това демонстрира, че ранните хора са имали „ ментална карта “ на ресурсите и са възнамерявали в вероятност, показва Рик Потс от Смитсониан.
Досега се смяташе, че суровините са пренасяни от дистанции едвам до 1,6 км. Новите данни обаче потвърждават доста по-организирано държание и съгласно Ерик Делсън от Американския музей по естествена история това е „ най-ранният археологически случай на такова държание “.
Все още не е ясно дали производителите на тези принадлежности са били представители на рода Homo или на различен липсващ клон като Paranthropus. Самият Homo sapiens се появява едвам преди към 300 000 години.
„ Умението да се търсят най-хубавите първични материали за разработване на технологии датира отпреди съвсем 3 милиона години. И през днешния ден ние сме тип, който към момента зависи от инструментите, с цел да се популяризира и приспособява към разнообразни среди “, разяснява съавторката Ема Файнстоун от Кливландския музей по естествена история.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ