Адв. Мария Шаркова и спортът, който ѝ спаси живота
Ранен пролетен следобяд. Във фитнес залата на спортeн комплекс “Сила ” в Пловдив кипи “мускулен ” труд. Жените са малцинство.
Имаме на пръв взор ексцентрична среща - не с кондиционен треньор или фитнес инструктор, а с юрист.
Мария Шаркова е познато лице в общественото пространство - пази ползите на пациенти, които са потърпевши от лекарски неточности, има позиция по проблеми като прословутата Детска болница, от време на време е и от страната на лечебните заведения, които се пазят против искове на пациенти, различен път приказва за промени. И сред тези същински съществени тематики понякога разгласява в обществените мрежи фотоси или къси клипове от фитнеса.
От две години Мария тренира съществено - 5-6 пъти в седмицата, с отдаденост и жар. Тя е с автоимунно заболяване. Заради него минава през разнообразни интервали - тежко лекуване със съпътстващите странични резултати от медикаментите, боязън от неизвестността при всеки иден обзор и всички физически и душевен последици от живота с диагноза.
Намира спасението в спорта. За малко повече 12 месеца смъква 9 кг. Казва обаче, че въпросът не е в килограмите, или във външния тип, а в това по какъв начин се усеща - през днешния ден вижда себе си като друг човек.
Все още се сеща за остарялото си Аз, което прекарва по 12 часа пред компютъра и намира разнообразни оправдания, с цел да не спортува. Но от този момент е минала дълъг и необратим път и в този момент желае да е образец за другите.
Мария Шаркова не е изключение - пътят на дамите към спорта е доста по-дълъг от този на мъжете. В аматьорския спорт също има “дупката сред половете ”. - демонстрира, че дамите по-често се отхвърлят от тренировки поради битови задължения, грижа за фамилията, липса на време.
Широко публикуваните стандарти за функциите на двата пола имат въздействие даже върху придвижването за здраве. В проучването вземат участие близо 25 000 души, а резултатите му слагат начало на огромната международна акция на марката за спортно облекло - Move Her Mind.
Идеята е да бъдат разказани историите на дами, които са преодолели пречките - и обективните, и тези, които са в главите им - и към този момент упражняват постоянно и стимулират други като тях да трансфорат себе си и личното си здраве в приоритет. Редовният спорт смъква фрапантно равнищата на стрес, покачва работоспособността и концентрацията, понижава риска от разнообразни болести - като остеопорозата, която главно визира дамите след менопауза и е измежду аргументите за смъртност в по-напреднала възраст. Казано с две думи - спортът носи две неща - здраве и благополучие.
Мария Шаркова знае това от опит. Минала е през всички оправдания и противопоказания.
От 12 години е с автоимунно бъбречно заболяване. В началото лекарите я поучават да внимава, да се пази, да заобикаля стресови обстановки и физически старания. Без да се усети, тя просто привиква с мисълта, че не може да спортува.
“Преди две години си дадох сметка, че последователно качвам килограми и към този момент не се харесвах. В същото време непрестанно си намирах оправдания, с цел да не се движа - това да напиша, това да направя, това да изработя. Стоях пред компютъра, гърбът ми се схващаше, главата ме болеше, схващаше ми се вратът - всички неща, които съпътстват обездвижването ”, споделя юрист Шаркова.
По време на COVID-пандемията първо стартира с опити да спортува у дома и купува видеоупражнения за домашни занимания от една американка. От днешна позиция всичко това ѝ се коства смешно.
“Все едно да учиш език на касета. Ти повтаряш, касетофонът ти вика “браво ”, само че не знаеш въобще дали си научил нещо. Същото е и с видеата за домашни тренировки. Успокояваш си съвестта по този метод. ”, смее се Мария.
В един миг се усеща, че не е на прав път и по този начин стига до залата. Започва с групова подготовка.
“Първия път си мислех, че ще умра. Сега ми е коства напълно естествена подготовка, без кой знае какво натоварване. Но тогава си споделих - в случай че не ме е позор, че тук има всевъзможни дами - в това число по-възрастни, с друго тегло - щях да си изляза по средата.
Започнах да вървя и на батутите (тренировка със скачане на дребен батут), след това се записах и на друга подготовка, която същата инструкторка Зузи води - тя е по-тежка. Включих и табата - кардио тренировки, които доста ми харесват, при Кристиан. От една година вървя и на фитнес с Лусиана - тя е моят самостоятелен треньор. Така за две години отслабнах с 8-9 кг. ”, споделя Мария.
Според нея на спорт се потегля елементарно, сложното е оттова нататък – по какъв начин да се задържиш в играта.
Хората имат друга мотивация - за някои е здравето, за други смяната във външния тип.
В началото Мария се уповава на волята си и на другите към нея. Смята, че груповите тренировки са изиграли основна роля, с цел да прескочи хребета.
“Може би в случай че бях почнала с самостоятелни тренировки през цялото време, щях да се откажа. Но при груповите тренировки - когато правиш упражнение, което ти е доста мъчно и си на път да спреш по средата, и видиш хората към теб, че не престават, стискат зъби, това на мен ми работи извънредно мотивиращо. ”, споделя адвокатката.
Да бягаш в едно движение с другите е значимо, само че не без значение е и персоналното целеполагане.
Реализмът е добър асистент, а дребните и постижими цели са правилен сателит в пътешествието, наречено спорт. Човек прави доста неща ежедневно, учи се, развива се, става по-добър и по-умен, само че малко от тях могат да бъдат видени и измерени по този начин, както физическият напредък.
“Започнах да си слагам някакви дребни цели, които мога да преодолея - да пристигам още един път в седмицата на подготовка, да направя планк по 1 минута, вместо по половин. ”, дава образец Мария Шаркова.
Ако ви звучи елементарно, заблуда е. Спортът не е активност от първа нужда като домакинските отговорности, грижата за децата, работата … оправдания дебнат отвред.
“В началото доста мъчно тръгвах за подготовка. Казвах си - не, не, тук в този момент ще би трябвало да довърша това дело, да отговоря на тези имейли, през днешния ден доста съм заета, май по-добре да отида на следващия ден. След това обаче се сещам какъв брой добре се усещам след подготовка - по какъв начин съм удовлетворена, че и този път съм пристигнала и съм преодоляла себе си, и като си показва този миг - ставам и потеглям - след това ще довърша останалата част от работата, тъй като ще се усещам в пъти по-добре. Даже съм горда със себе си - и този път съм преодоляла онази антимотивация, която другояче ме държи за компютъра. ”, споделя Мария.
Според проучването на ASICS, което цитирахме първоначално, доста от това “нямам време ” се дължи на стереотипните усещанията за функциите на двата пола в живота.
Все по-често в залата Мария вижда млади майки, които са пристигнали на подготовка с децата си - играят си настрана или вземат участие и те в някакви извършения.
Този метод, с изключение на решение за дамите, е потребен и за самите деца, които привикват със спорта във всекидневието и го приема за нещо напълно обикновено.
Самата Мария няма това образование - фамилията ѝ са лекари – постоянно заети хора, доста ангажирани.
“Никаква спортна просвета не съм имала допреди две години. Правила съм няколко пъти опити да спортувам - плуване, това у дома, за което ви споделих. Между другото, преди да дойда в залата, бях почнала много постоянно да карам колело на Гребната база по 15 км - 3-4 пъти седмично. Просто се пробвах да намеря моя метод за придвижване, тъй като в действителност ми стана ясно в един миг, че не мога да не преставам по остарелия метод. И не трябва. Посредствен скиор съм - в действителност несъвършен, добре че мъжът ми ме понаучи да не се посрамвам напълно по пистите - в действителност тях да не ги посрамвам - него и сина ни - по пистите. И това е, търсих и открих моя метод. ”
Влизането в залата има и други трудности за превъзмогване като да вземем за пример погледите. Във фитнеса нещата са устроени по този начин, че хората се гледат между тях и терзанието от външния тип може да е действителна спирачка.
В груповите тренировки няма време за доста оглеждане, само че в залата с фитнес уредите човек е малко повече на показ и с това може да се появи терзанието.
Мария Шаркова прави забавна прилика:
“За страдание сходно отношение има и в опазването на здравето към пациентите с наднормено тегло. Обикновено когато те страдат от някакво заболяване, отново отношението е в тази посока. Ти си отговорен, че имаш високо кръвно, тъй като си пълен. Ти не се храниш вярно и преяждаш, по тази причина страдаш от диабет и така нататък Без в действителност да си даваме сметка, че аргументите за наднормено тегло могат да са най-различни. Да, не всеки път вършим задоволително за себе си, само че значимото в сходна обстановка е да се опитаме да мотивираме някого, да му дадем позитивен образец, вместо да го атакуваме поради метода, по който наподобява. Особено когато става дума за здравословни проблеми. Не може да караш човек да се усеща отговорен за това, че е болен. ”
Като юрист Мария постоянно пътува, само че това също не е опрощение да не спортува, а опция за многообразие. Намира даже, че е станала по-организирана. Търси си хотел с фитнес, бяга в парка, носи ластици и дъмбели, когато е на палатка.
“Въпреки че упражнявам съвсем всеки ден - във фитнеса по час и половина, груповите тренировки са по час, т.е. към 2 часа на ден са ми свързани с това - по никакъв метод не мога да кажа, че не ми стига времето. Напротив. Това ме подтиква да си свърша работата в период и да съм по-структурирана в работния развой. Сега, в случай че двете ми кучета можеха да се оплачат, несъмнено щяха. На съня ми повлия - дремя доста добре по 8 часа, нямам никакъв проблем, откогато спортувам. ”, изброява смяната юрист Шаркова.
Спомня си и времето “преди ”, когато се буди в 3-4 часа сутринта, с цел да мисли за каузи. Сега това не се случва.
“Няма значение дали имам мускулна тресчица, дали нещо ме боли, на другия ден съм в залата. През януари ме оперираха. С лекаря се бяхме разбрали - чак след един месец в залата, върнах се след 20 дни. Възстанових се доста бързо. ”, горда е със себе си Мария.
Тя обаче не желае да основава захаросан облик на спорта. Ако би трябвало да го съпостави с нещо, то той по-скоро би бил горчиво хапче, а не наслаждение.
Имаме на пръв взор ексцентрична среща - не с кондиционен треньор или фитнес инструктор, а с юрист.
Мария Шаркова е познато лице в общественото пространство - пази ползите на пациенти, които са потърпевши от лекарски неточности, има позиция по проблеми като прословутата Детска болница, от време на време е и от страната на лечебните заведения, които се пазят против искове на пациенти, различен път приказва за промени. И сред тези същински съществени тематики понякога разгласява в обществените мрежи фотоси или къси клипове от фитнеса.
От две години Мария тренира съществено - 5-6 пъти в седмицата, с отдаденост и жар. Тя е с автоимунно заболяване. Заради него минава през разнообразни интервали - тежко лекуване със съпътстващите странични резултати от медикаментите, боязън от неизвестността при всеки иден обзор и всички физически и душевен последици от живота с диагноза. Намира спасението в спорта. За малко повече 12 месеца смъква 9 кг. Казва обаче, че въпросът не е в килограмите, или във външния тип, а в това по какъв начин се усеща - през днешния ден вижда себе си като друг човек.
Все още се сеща за остарялото си Аз, което прекарва по 12 часа пред компютъра и намира разнообразни оправдания, с цел да не спортува. Но от този момент е минала дълъг и необратим път и в този момент желае да е образец за другите.
Мария Шаркова не е изключение - пътят на дамите към спорта е доста по-дълъг от този на мъжете. В аматьорския спорт също има “дупката сред половете ”. - демонстрира, че дамите по-често се отхвърлят от тренировки поради битови задължения, грижа за фамилията, липса на време.
Широко публикуваните стандарти за функциите на двата пола имат въздействие даже върху придвижването за здраве. В проучването вземат участие близо 25 000 души, а резултатите му слагат начало на огромната международна акция на марката за спортно облекло - Move Her Mind.
Идеята е да бъдат разказани историите на дами, които са преодолели пречките - и обективните, и тези, които са в главите им - и към този момент упражняват постоянно и стимулират други като тях да трансфорат себе си и личното си здраве в приоритет. Редовният спорт смъква фрапантно равнищата на стрес, покачва работоспособността и концентрацията, понижава риска от разнообразни болести - като остеопорозата, която главно визира дамите след менопауза и е измежду аргументите за смъртност в по-напреднала възраст. Казано с две думи - спортът носи две неща - здраве и благополучие.
Мария Шаркова знае това от опит. Минала е през всички оправдания и противопоказания.
От 12 години е с автоимунно бъбречно заболяване. В началото лекарите я поучават да внимава, да се пази, да заобикаля стресови обстановки и физически старания. Без да се усети, тя просто привиква с мисълта, че не може да спортува.
“Преди две години си дадох сметка, че последователно качвам килограми и към този момент не се харесвах. В същото време непрестанно си намирах оправдания, с цел да не се движа - това да напиша, това да направя, това да изработя. Стоях пред компютъра, гърбът ми се схващаше, главата ме болеше, схващаше ми се вратът - всички неща, които съпътстват обездвижването ”, споделя юрист Шаркова.
По време на COVID-пандемията първо стартира с опити да спортува у дома и купува видеоупражнения за домашни занимания от една американка. От днешна позиция всичко това ѝ се коства смешно.
“Все едно да учиш език на касета. Ти повтаряш, касетофонът ти вика “браво ”, само че не знаеш въобще дали си научил нещо. Същото е и с видеата за домашни тренировки. Успокояваш си съвестта по този метод. ”, смее се Мария.
В един миг се усеща, че не е на прав път и по този начин стига до залата. Започва с групова подготовка.
“Първия път си мислех, че ще умра. Сега ми е коства напълно естествена подготовка, без кой знае какво натоварване. Но тогава си споделих - в случай че не ме е позор, че тук има всевъзможни дами - в това число по-възрастни, с друго тегло - щях да си изляза по средата.
Започнах да вървя и на батутите (тренировка със скачане на дребен батут), след това се записах и на друга подготовка, която същата инструкторка Зузи води - тя е по-тежка. Включих и табата - кардио тренировки, които доста ми харесват, при Кристиан. От една година вървя и на фитнес с Лусиана - тя е моят самостоятелен треньор. Така за две години отслабнах с 8-9 кг. ”, споделя Мария.
Според нея на спорт се потегля елементарно, сложното е оттова нататък – по какъв начин да се задържиш в играта.
Хората имат друга мотивация - за някои е здравето, за други смяната във външния тип.
В началото Мария се уповава на волята си и на другите към нея. Смята, че груповите тренировки са изиграли основна роля, с цел да прескочи хребета.
“Може би в случай че бях почнала с самостоятелни тренировки през цялото време, щях да се откажа. Но при груповите тренировки - когато правиш упражнение, което ти е доста мъчно и си на път да спреш по средата, и видиш хората към теб, че не престават, стискат зъби, това на мен ми работи извънредно мотивиращо. ”, споделя адвокатката.
Да бягаш в едно движение с другите е значимо, само че не без значение е и персоналното целеполагане.
Реализмът е добър асистент, а дребните и постижими цели са правилен сателит в пътешествието, наречено спорт. Човек прави доста неща ежедневно, учи се, развива се, става по-добър и по-умен, само че малко от тях могат да бъдат видени и измерени по този начин, както физическият напредък.
“Започнах да си слагам някакви дребни цели, които мога да преодолея - да пристигам още един път в седмицата на подготовка, да направя планк по 1 минута, вместо по половин. ”, дава образец Мария Шаркова.
Ако ви звучи елементарно, заблуда е. Спортът не е активност от първа нужда като домакинските отговорности, грижата за децата, работата … оправдания дебнат отвред.
“В началото доста мъчно тръгвах за подготовка. Казвах си - не, не, тук в този момент ще би трябвало да довърша това дело, да отговоря на тези имейли, през днешния ден доста съм заета, май по-добре да отида на следващия ден. След това обаче се сещам какъв брой добре се усещам след подготовка - по какъв начин съм удовлетворена, че и този път съм пристигнала и съм преодоляла себе си, и като си показва този миг - ставам и потеглям - след това ще довърша останалата част от работата, тъй като ще се усещам в пъти по-добре. Даже съм горда със себе си - и този път съм преодоляла онази антимотивация, която другояче ме държи за компютъра. ”, споделя Мария.
Според проучването на ASICS, което цитирахме първоначално, доста от това “нямам време ” се дължи на стереотипните усещанията за функциите на двата пола в живота.
Все по-често в залата Мария вижда млади майки, които са пристигнали на подготовка с децата си - играят си настрана или вземат участие и те в някакви извършения.
Този метод, с изключение на решение за дамите, е потребен и за самите деца, които привикват със спорта във всекидневието и го приема за нещо напълно обикновено.
Самата Мария няма това образование - фамилията ѝ са лекари – постоянно заети хора, доста ангажирани.
“Никаква спортна просвета не съм имала допреди две години. Правила съм няколко пъти опити да спортувам - плуване, това у дома, за което ви споделих. Между другото, преди да дойда в залата, бях почнала много постоянно да карам колело на Гребната база по 15 км - 3-4 пъти седмично. Просто се пробвах да намеря моя метод за придвижване, тъй като в действителност ми стана ясно в един миг, че не мога да не преставам по остарелия метод. И не трябва. Посредствен скиор съм - в действителност несъвършен, добре че мъжът ми ме понаучи да не се посрамвам напълно по пистите - в действителност тях да не ги посрамвам - него и сина ни - по пистите. И това е, търсих и открих моя метод. ”
Влизането в залата има и други трудности за превъзмогване като да вземем за пример погледите. Във фитнеса нещата са устроени по този начин, че хората се гледат между тях и терзанието от външния тип може да е действителна спирачка.
В груповите тренировки няма време за доста оглеждане, само че в залата с фитнес уредите човек е малко повече на показ и с това може да се появи терзанието.
Мария Шаркова прави забавна прилика:
“За страдание сходно отношение има и в опазването на здравето към пациентите с наднормено тегло. Обикновено когато те страдат от някакво заболяване, отново отношението е в тази посока. Ти си отговорен, че имаш високо кръвно, тъй като си пълен. Ти не се храниш вярно и преяждаш, по тази причина страдаш от диабет и така нататък Без в действителност да си даваме сметка, че аргументите за наднормено тегло могат да са най-различни. Да, не всеки път вършим задоволително за себе си, само че значимото в сходна обстановка е да се опитаме да мотивираме някого, да му дадем позитивен образец, вместо да го атакуваме поради метода, по който наподобява. Особено когато става дума за здравословни проблеми. Не може да караш човек да се усеща отговорен за това, че е болен. ”
Като юрист Мария постоянно пътува, само че това също не е опрощение да не спортува, а опция за многообразие. Намира даже, че е станала по-организирана. Търси си хотел с фитнес, бяга в парка, носи ластици и дъмбели, когато е на палатка.
“Въпреки че упражнявам съвсем всеки ден - във фитнеса по час и половина, груповите тренировки са по час, т.е. към 2 часа на ден са ми свързани с това - по никакъв метод не мога да кажа, че не ми стига времето. Напротив. Това ме подтиква да си свърша работата в период и да съм по-структурирана в работния развой. Сега, в случай че двете ми кучета можеха да се оплачат, несъмнено щяха. На съня ми повлия - дремя доста добре по 8 часа, нямам никакъв проблем, откогато спортувам. ”, изброява смяната юрист Шаркова.
Спомня си и времето “преди ”, когато се буди в 3-4 часа сутринта, с цел да мисли за каузи. Сега това не се случва.
“Няма значение дали имам мускулна тресчица, дали нещо ме боли, на другия ден съм в залата. През януари ме оперираха. С лекаря се бяхме разбрали - чак след един месец в залата, върнах се след 20 дни. Възстанових се доста бързо. ”, горда е със себе си Мария.
Тя обаче не желае да основава захаросан облик на спорта. Ако би трябвало да го съпостави с нещо, то той по-скоро би бил горчиво хапче, а не наслаждение.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ