Random, flex, hype, mood, multitasking – това са част от

Random, flex, hype, mood, multitasking – това са част от думите в всекидневието на един младеж у нас. Защо в изреченията паралелно застават думи и изрази от британския и българския език, пречи ли това на връзката с по-възрастните и трансформира ли се нашият език, разясниха за Българска телеграфна агенция 19-годишната Ирина Николова, студент в компетентност „ Връзки с обществеността “, и доктор Антоанета Начева, хоноруван учител по езикова просвета във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “.

Езикът е жива материя

Ирина Николова се пробва да не употребява англицизми, само че заема някои думи от обществените мрежи. Тези платформи имат огромно въздействие над нас, защото прекарваме доста време в тях, означи тя.

Има думи като flex, hype, mood, aura, които употребяваме непрекъснато. Вместо „ какво е настроението “ споделяме: „ Mood-ът тук е еди-какъв си “, уточни Николова и добави, че това е подсъзнателно. „ Това е нашето bestie “ пък значи, че някой чужд, другарски надъхан, се държи доста добре с нас. Random е една от думите, които множеството хора на нашата възраст употребяват и то не в смисъл на „ необичайно “, а по-скоро „ пристигнало отникъде “. „ Този човек е доста random “ – безусловно не знаеш от кое място е „ паднал “, изясни тя. Ако някой бъде наименуван yapper, значи, че не стопира да приказва.

Езикът е жива материя, трансформира се всекидневно. Нормално е да се въздейства от разнообразни фактори – било то задгранични трендове, известността на други езици, изключително на британския, или желанието на младите да бъдат ефектни и съвременни в изрече си, счита доктор Начева. 

Тя означи стремежът към спестовност на езика, а точно концепцията, че когато човек може да каже нещо с по-малко думи или даже с една дума, то той ще избере тъкмо този вид. Често по-младите, чрез езика и този вид връзка, се усещат като част от една общественост и могат по-лесно да изразят себе си и да бъдат разбрани, каквато е и главната функционалност на общуването. 

Д-р Начева сподели, че има щастието да работи с прелестни студенти историци и българисти в университета, взаимно с доцент Владислав Миланов, които имат отношение към езика ни като  бъдещи експерти. Тя изясни, че в тяхната тирада или най-малко в аудиторията, не вижда сходен вид разбъркване. Това не значи, че отвън университета не използват чуждици или заемки, в което няма нищо неприятно. Според нея значи, че младите знаят и умеят да разграничават другите регистри – всекидневен и формален.

Причини и последици

Според доктор Начева аргументите са многостранни. Тя даде образец с думата смути - заемка, която няма сходство в българския език. В този случай стремежът на социума към езикова спестовност напълно естествено избира да използва заемката, вместо българския вид, който е по-дълъг за пояснение.

По думите й е значимо, с цел да запазим чистотата на родния ни език, там, където можем, да се стараем да употребим българската дума. Нашият език разполага с огромно лексикално благосъстояние, от което можем да използваме думи, и в тези случаи не е нужно да използваш непознатата дума. Нещо повече, това е белег както на ниска езикова просвета, по този начин и на пренебрежение към родния език. За страдание, от ден на ден непознати думи навлизат в българския език, а процесът в допълнение се ускорява с потреблението на новите технологии и обществени мрежи. Важно е да се стремим да ограничаваме тази тирада и да се стараем да използваме думи, които обогатяват българския език. 

Николова позволи, че използването на англицизми може да докара до недоразумение. Когато навлезе думата „ худи “ и я кажех на мама, тя ме гледаше необичайно. Трябваше да обясня, че това е суитчър, даде образец Николова. По думите ѝ доста цитати от книги и филми стават trending  – навлизат в речта, и най-вече се популяризират през обществените мрежи.

Може да се каже, че в случай че не използваш тези чуждици, като че ли приказваш старовремски език, не се вписваш, разяснява Николова. И противоположното – когато някоя дума спре да бъде употребена, а някой я използва, може да бъде отхвърлен. Има и думи, които остават, само че са доста по-рядко употребявани. Според нея зависи какъв брой време ще тече избран тренд, тя се употребява най-много година. Както ги одобряваме – по този начин ги и отсяваме. Харесваме ги в началото, само че в един миг решаваме, че дадена дума не е подобаваща и звучи необичайно, добави тя.

Разпространение 

Според доктор Начева тази наклонност визира хора от съвсем всички възрасти. Разликата е по-скоро в разпространеността и в интензитета. Ако все още в речта на младежите участват доста британски думи, то преди повече от 30 години и заради геополитически и културни аргументи, в речта на тогавашните млади пожеланият език е бил съветският език. Основната концепция при потреблението на непознатите думи е да се показва по един или различен метод владеенето и честата приложимост на непознат език. 

Публичните персони, като политиците да вземем за пример, си разрешават постоянно да употребяват непознати думи, като задачата е да наподобяват и да звучат по-престижно в очите на аудиторията, да показват псевдоначетеност. В тези случаи има потребност от „ превод “ и ние дефинираме този превод като превод от български на български език, разяснява преподавателят.

Както от нашите баби и дядовци знаем остарели думи, които към този момент не се употребяват, по същия метод те чуват от нас, питат какво значи и обясняваме, сподели Николова. Според нея зависи от индивида дали желае да види новото, или е привикнал с комфорта на остарялото.

Когато приказваш с учител, чужд или по-възрастен, има някаква граница и етикет. Не можеш да кажеш: „ Просто chill ” (Успокой се), счита Николова. 

Съхраняване непорочност на езика

Николова не счита, че англицизмите би трябвало да навлизат толкоз доста в българската тирада, защото си имаме наши думи.

Нашият език е комплициран, динамичен и богат, претърпял е комплицирани исторически промени през годините. И всички ние, неговите носители, сме длъжни да съхраняваме и да опазваме неговата непорочност. Навлизането на непознати думи е непрекъснат и натурален развой, само че въпросът е до каква степен те ще останат в дейния слой на речника, добави доктор Начева. Тя показа мнението на акад. Михаил Виденов, съгласно който езикът няма проблеми, проблеми имат хората. Това са естествени процеси, които засягат всеки  един език и не би трябвало да ни тормози, добави доктор Начева.