Палестинка по Дарик: Светът си затваря очите за уплашено до смърт дете и писък на друго, изгубило майка си
Рана Акила е 35-годишна майка на две деца – момче на 8 и момиче на 6 – която живее със фамилията си в град Газа и отхвърля да се изтегля. По думите ѝ те нямат потребност от филантропични помощи, до момента в който ги бомбардират. Според нея това не може да се назова война, тъй като войната е сред две равни страни. Тя изясни, че това е геноцид. Жената прикани интернационалната общественост да им помогне. Как светът си затваря очите за сцените на дете, треперещо уплашено до гибел, или вик на момиче, което е изгубило майка си, или рев на татко за загубата на жена си и децата си, риторично попита тя.
Не съм сигурна дали чувате сега бомбардировките. В момента има мощен удар към нас. Ситуацията е извънредно тежка, рискова и страшна. Нямам думи, с които да опиша какво се случва тук в Газа. От мястото, където съм застанала сега, виждам една огромна съсипия. Срещу мен има постройка, която беше 15-етажна, тя беше бомбардирана още първия ден от войната. Срутеното от нея е на всички места, даже улиците са затрупани от отломки. Не мога да разпозная града си сега - няма нищо останало от него. Умряха доста хора - основно цивилно население, огромна част от моите другари. Навсякъде има бели чували с трупове, които не могат да бъдат разпознати. Смъртта е на всички места. Умират и хиляди деца, даже до момента в който спят.
Цивилното население страда сега най-вече. Нямаме електричество, вода и храна. Нищо няма към този момент. Хранителните магазини са затворени и рафтовете в тях са празни. Не мога да нахраня децата си. Хуманитарна помощ няма, даже на юг е ужасно малко. Повечето от хората, които живеят в моя град, избягаха натам. Само цивилни са на улицата и в домовете си, терористи няма. През нощта градът е нереален - единствено бомбардировките, светлината от тях и звукът на колите за спешна помощ. Ужасно е, броим часовете до сутринта. Аз приказвам от лицето на граждански човек, това е животът, който пребивавам сега.
Ние сме щастливци за момента. Това е магия, че сме живи. Всяка вечер обаче си мислим, че ще умрем и няма да доживеем идващия. И дали ще бъдем " щастливи " идващите дни.
Това е евентуално, най-малко това чуваме от новините. Ние нямаме какво да изгубим повече. Загубихме си фамилиите, домовете, няма къде да отидем. Израел няколко пъти прикани хората да отидат на безвредно в южната част, само че в последна сметка ги бомбардират и там. Следователно това е неистина. Лъжа е!
Нищо! Нищо не чакам да се случи в идващите дни. Ние чакахме някакви ограничения и дейности, само че нищо не се случва. Молим се всеки ден, друго не можем да създадем. Аз съм цивилна и не желая нито един различен граждански да бъде погубен по света. Мразя насилието, войната. Никой не харесва войната, с изключение на политиците. Както виждате, те изнасят единствено речи, а не подхващат дейности. Всички интернационалните организации вадят единствено отчети, само че никой нищо не прави. Ние не чакаме към този момент нищо. Не мога да допускам по какъв начин светът вижда по какъв начин ни убиват и си затваря очите.
Аз желая тази кървава война да свърши. Но ще заставам в Газа, до момента в който не избият и мен. Няма да напусна дома си. Това е задачата на израелците – да напуснем територията, да ни избият и да прибавят още територия към тяхната страна. Не устоявам към този момент. Искам да пребивавам спокойно. Не можем да влизаме във война през няколко месеца. Това не може да се случва.
Разбира се! Разбира се! Всеки палестинец желае и мечтае да имаме лична страна. Това е наше право, за което би трябвало да се борим. Ние молим и се молим за това от близо 75 години. Какъв е казусът, че желаеме лична страна? Не я ли заслужаваме? Ние нямаме независимост. От години Израел ни изтезава. Ивицата Газа е като огромен затвор под намерено небе. Тя е окупирана към този момент 70 години. Може ли да си визиите по какъв начин се живее със забрани за пътешестване, достъп на артикули, като цяло за всичко тук в Газа.
Искаме тази кървава война да завърши един път вечно. Свят, помогни ни. Спаси последните оживели от нас. Запаси последното останало от моя град. Това би трябвало да завърши!
Не съм сигурна дали чувате сега бомбардировките. В момента има мощен удар към нас. Ситуацията е извънредно тежка, рискова и страшна. Нямам думи, с които да опиша какво се случва тук в Газа. От мястото, където съм застанала сега, виждам една огромна съсипия. Срещу мен има постройка, която беше 15-етажна, тя беше бомбардирана още първия ден от войната. Срутеното от нея е на всички места, даже улиците са затрупани от отломки. Не мога да разпозная града си сега - няма нищо останало от него. Умряха доста хора - основно цивилно население, огромна част от моите другари. Навсякъде има бели чували с трупове, които не могат да бъдат разпознати. Смъртта е на всички места. Умират и хиляди деца, даже до момента в който спят.
Цивилното население страда сега най-вече. Нямаме електричество, вода и храна. Нищо няма към този момент. Хранителните магазини са затворени и рафтовете в тях са празни. Не мога да нахраня децата си. Хуманитарна помощ няма, даже на юг е ужасно малко. Повечето от хората, които живеят в моя град, избягаха натам. Само цивилни са на улицата и в домовете си, терористи няма. През нощта градът е нереален - единствено бомбардировките, светлината от тях и звукът на колите за спешна помощ. Ужасно е, броим часовете до сутринта. Аз приказвам от лицето на граждански човек, това е животът, който пребивавам сега.
Ние сме щастливци за момента. Това е магия, че сме живи. Всяка вечер обаче си мислим, че ще умрем и няма да доживеем идващия. И дали ще бъдем " щастливи " идващите дни.
Това е евентуално, най-малко това чуваме от новините. Ние нямаме какво да изгубим повече. Загубихме си фамилиите, домовете, няма къде да отидем. Израел няколко пъти прикани хората да отидат на безвредно в южната част, само че в последна сметка ги бомбардират и там. Следователно това е неистина. Лъжа е!
Нищо! Нищо не чакам да се случи в идващите дни. Ние чакахме някакви ограничения и дейности, само че нищо не се случва. Молим се всеки ден, друго не можем да създадем. Аз съм цивилна и не желая нито един различен граждански да бъде погубен по света. Мразя насилието, войната. Никой не харесва войната, с изключение на политиците. Както виждате, те изнасят единствено речи, а не подхващат дейности. Всички интернационалните организации вадят единствено отчети, само че никой нищо не прави. Ние не чакаме към този момент нищо. Не мога да допускам по какъв начин светът вижда по какъв начин ни убиват и си затваря очите.
Аз желая тази кървава война да свърши. Но ще заставам в Газа, до момента в който не избият и мен. Няма да напусна дома си. Това е задачата на израелците – да напуснем територията, да ни избият и да прибавят още територия към тяхната страна. Не устоявам към този момент. Искам да пребивавам спокойно. Не можем да влизаме във война през няколко месеца. Това не може да се случва.
Разбира се! Разбира се! Всеки палестинец желае и мечтае да имаме лична страна. Това е наше право, за което би трябвало да се борим. Ние молим и се молим за това от близо 75 години. Какъв е казусът, че желаеме лична страна? Не я ли заслужаваме? Ние нямаме независимост. От години Израел ни изтезава. Ивицата Газа е като огромен затвор под намерено небе. Тя е окупирана към този момент 70 години. Може ли да си визиите по какъв начин се живее със забрани за пътешестване, достъп на артикули, като цяло за всичко тук в Газа.
Искаме тази кървава война да завърши един път вечно. Свят, помогни ни. Спаси последните оживели от нас. Запаси последното останало от моя град. Това би трябвало да завърши!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ