Рамката, която КСНС постави, превръща посещението на Кирил Петков в

Рамката, която КСНС сложи, трансформира визитата на Кирил Петков в Македония в чисто протоколно. Това разяснява пред БНР историкът проф. Христо Матанов. Според Матанов на консултативния съвет при президента е имало конфликт на „ отзиви на прекаленост “ и „ отзиви на компромис “. „ В Харвард не ги образоват на български народен интерес “, означи историкът. „ Ако сегашният български министър-председател или някой от неговия екип беше направил компромис, това беше сигурен знак, че той, рано или късно, по-скоро рано, ще падне от власт “, разяснява проф. Матанов в предаването „ Преди всички “ на БНР.

Общественото мнение в България е доста негативно настроено към взаимни отстъпки, добави той. „ Как да отстъпя от моята позиция, откакто не желая да ме назовават татарин, както ме назовават? Отворете македонските уеб сайтове и ще видите, че ние сме монголи, татари, турци и тъй наречените Това ли е гласът на омразата от наша страна? “, попита историкът.

Някои от нашите последователи на компромиса считат, че сегашната ни позиция е развалила връзките ни със Северна Македония, само че това са хора, които не са следили този въпрос отпреди, съобщи проф. Матанов. Такъв нечовечен напън имаше и към Гърция, преди да се подпише Преспанският контракт, напомни историкът. 

„ Единственото безпокойство, което имам аз, е, че българинът няма да издържи на този непрекъснат напън. Той не умее дълго време да отстоява своята идея по един и същи метод “, добави той. Да отстъпим ще бъде катастрофално за нашия престиж, безапелационен е Христо Матанов. „ Позицията, която България държи, пази националното ни достолепие. “

Трябва  да се подготвим за дълъг развой на доближаване, заключи историкът, като подчертава върху траялите десетилетия македоно-гръцки договаряния.