Световният вицешампион по бокс Рами Киуан: Само най-доброто е достатъчно добро за мен
Рами Киуан , международен вицешампион по бокс за мъже в категория до 75 кг от Мондиала в Ливърпул, провел се преди дни, в изявление за " Фокус ".
Здравейте, уважаеми фенове и слушатели на " Фокус “. В студиото сме със международния вицешампион по бокс Рами Киуан. Здравей, Рами.
Здравей, благодаря за поканата.
Благодарим и ние, че откликна на поканата за изявление във " Фокус “. Държат ли те още страстите от Световното състезание?
Да, несъмнено. Все отново слязох от кръга преди 3-4 дни. Все още съм прочувствен, не съм толкоз рационално надъхан и логичен надъхан.
Взе среброто в категория до 75 кг, само че като че ли има нотка отчаяние у теб.
Да. Въпреки че това е най-големият триумф досега в кариерата ми – " досега “ е основна дума, – считам, че съм леко песимистичен. Исках да стана международен първенец и имах вяра, че мога, само че може би не е бил моментът.
Успехът ти обаче е голям за нашата татковина, а и освен. Преглед на представянето през годините на България в мъжкия бокс демонстрира, че последният ни край при мъжете е на Детелин Далаклиев през 2009 година на Световното в Милано. Той тогава стана международен първенец. Какъв е коментарът ти? Това са много години без край за България при мъжете.
Може би беше нужно време да се поработи с някой нов треньор като Жоел Арате. Смятам, че той е основната причина сега българският бокс още веднъж да е на високо равнище. Все отново сме шести в мъжкото класиране на международното – това е огромен триумф за България, дребна страна като нашата да е пред страни като Куба, като Азербайджан и още доста други. Да, считам, че Жоел Арате е повода това да се случва.
Познаваш ли се с Детелин Далаклев? Получи ли от него някаква хвалба за представянето ти, тъй като в действителност се показа феноменално на форума?
Познаваме се, да. Нямахме опцията да се чуем персонално. Прочетох това, което беше споделил в медиите. Благодаря му за съвета и за куража. И също по този начин скърбя, че не съумях да стана международен първенец, само че сигурен съм, че ще съумея идващия път.
И въпреки всичко триумфът ти е голям. Демонстрира страхотна игра в Ливърпул. Спомням си, че в едно изявление пред " Фокус “ в края на предходната година ни съобщи решително, че тръгваш за международната купа. Сега не се получи, само че за сметка на това има последователност в триумфите ти: европейска купа през предходната година, пето място на олимпийските игри, миналата година – Купа " Странджа “, тази година – международен вицешампион. Какъв е коментарът ти и по какъв начин го постигаш? Всяка последваща година все по-големи и по-големи стават триумфите ти.
Всичко е в работата, която вършим в националния тим. Имам ясна визия за това, което желая да реализира в играта си, във физическите си качества, и работим целенасочено тъкмо в посоката, която търсим.
А какво не ти доближи да станеш в този момент международен първенец? Вярно, че узбекът Еркинбоев бе много класен противник, само че имаше ли късмет съгласно теб да спечелиш този край?
Да, аз бях убеден в себе си, когато излизах на кръга. Играх и дадох най-хубавото от себе си. Може би тактически не напаснахме задоволително играта. Те се бяха подготвили за нещо друго, ние също се бяхме подготвили. Изненадахме се един различен. И по този начин, може би идващия път с по-различна тактичност ще успеем да го победим.
Силно се надявам това да се случи на финала на Олимпийските игри в Лос Анджелис примерно.
Дотогава не се знае. 75 кг не е олимпийска категория, тъй че не се знае. То може да отида на 80 кг. Аз възнамерявам да смъква на 70 кг към този момент. Ще забележим какво ще се случи.
Сподели, че работиш, с изключение на във физически, и в психически проект на играта, което е уязвимост на огромна част от родните спортисти. Ще ни разкажеш ли на нас и на нашите слушатели по какъв начин работиш ти в психически проект?
В националния тим имаме психолог. Отделно от това, аз персонално работех преди този момент международно с ментален треньор. Двете неща се разграничават малко. Докато единият се грижи за това да се усещаме добре по време на подготовка и се обръща към проблемите, в случай че имаме, в случай че нямаме – също, грижи се да се усещаме добре. Докато менталният треньор прави тази фина конфигурация в продължение на целия развой. Чуваме се към три пъти в седмицата, всеки ден от време на време. Повтаряме едно и също, от време на време ми е досадно, само че виждам, че има изгода от цялото нещо.
Ще продължиш, допускам?
Да, несъмнено.
Колко по-силен е Рами Киуан сега, спрямо този от 2024 година?
Смятам, че съм много по-силен сега. Чисто като нрав и като физика. Успях да надградя физическата си форма от олимпиадата, както и да оправя малко неточности, тактически и ментални, които имах, като започването по-бавно в срещите. Мисля, че в този момент бях внезапен от началото до края.
Да те върна на международното. Във финала срещна представител на една от двете може би най-силни страни в света сега в аматьорския или олимпийски бокс – Узбекистан, другата е Казахстан. Ако бе натиснал във финала, примерно да беше много равностойна срещата, имаше ли късмет да бъдеш ощетен от съдиите, което много се чува в спорта при вас? Понеже допускам, че има лоби в аматьорския бокс, дали това щеше по някакъв метод да повлияе на финала?
Съвсем допустимо е. България постоянно е жертва на лобита и на политическа мощ, по-голяма от нашата. Мога да посоча срещата на Хавиер (Ибаниес) като нещо такова, срещата на Радо (Росенов) – също. За мен Радо завоюва трети рунд, който отсъдиха за бразилеца. Просто Бразилия имат по-силно лоби и имат повече политическа мощ в бокса към този момент. Надявам се това нещо да се промени в бъдеще. Но да, една равна среща сред България и Узбекистан постоянно би отишла в интерес на Узбекистан.
А това по какъв начин може да се промени и в случай че да то по метод - приказваме отвън спортния темперамент, или просто няма по какъв начин?
Не ми влиза в работата да кажа.
Да, разбирам.
Аз мога да диря грешката единствено в себе си. Просто да го победя задоволително безапелационно, че даже лобито да не може да натежи.
Откъде идва разликата от боксьорите от Узбекистан и останалите страни в олимпийския бокс сега? Все отново узбеките взеха 5 трофеи от игрите в Париж от 7 категории при мъжете. Това, естествено, няма по какъв начин да е единствено поради това, че примерно може да има лоби.
Да, това е един от проблемите – че с изключение на, че имат лоби, са в действителност доста положителни. И са положителни, тъй като имат извънредно огромна вътрешна конкуренция в страната. Ако при нас имаме 7-8 боксьора, които се показват на международно равнище, и ние вътре в България нямаме кой да ни диша във врата, до момента в който те имат по 6-7 индивида в категорията, всеки във всеки миг може да измести другия и това ги стимулира, кара ги всеки ден да се раздават на подготовка, тъй като всеки миг могат да бъдат изгонени от националния тим.
Разкажи ни за себе си. На 25 години си. Кога стартира с бокса, за какво избра този спорт и по кое време се отхвърли от кикбокса?
Започнах да упражнявам кикбокс на 13-годишна възраст. Имах огромното предпочитание да упражнявам военен спорт, някой контактен с удари, не толкоз битка, тези неща не ме влечаха толкоз – желаех да блъскам. Идеята ми в началото беше кикбокс. Едвам накарах майка ми да ме запише, само че с задоволително мрънкане съумях. Записа ме при първия ми треньор Стефан Михайлов, който в началото ме тренираше за кикбокс, след това ме тренираше и в бокса. Тренирах към 2 години чисто любителски, не съм се състезавал, вървях по 2 пъти в седмицата може би, просто за наслаждение. Докато не се появи вторият ми треньор, Мохамед Насри, който беше в същата зала и предложи на Стефан да заведе няколко момчета на бокс. Като аз доста желаех да се състезавам, даже дали ще е кикбокс, дали ще е бокс, тогава не ме интересуваше, желаех просто да се опитвам да се сравня с други хора отвън залата. Отидох на това съревнование и се класирах на 3-то място на Републиканското за юноши, в Пазарджик мисля, че беше. И оттова се мотивирах – хареса ми бокса, хареса ми тръпката на кръга и взех решение, че ще упражнявам бокс. Започнах към този момент да упражнявам и с двамата треньори и оттова към този момент другото е история.
Има ли други боксьори или изобщо спортисти в твоето семейство?
Не, нито боксьори, нито спортисти.
Ти си дете от разбъркан брак. Разкажи на нашите слушатели за това, като единствено да прибавя, че звездата ни във повдигането на тежести, Карлос Насар, също е от разбъркан брак – майка му е българка, татко му е ливанец. При тебе какъв е казусът?
Баща ми е роден в Сирия. Неговите родители са палестинци, избягали от нещата, които се случват там. Няма да влизам в елементи. Те са избягали в Сирия, той е роден в Сирия. На 18 години взема решение, че ще пристигна в България да учи, бил е студент тук. Запознава се с майка ми в София, влюбват се, и така…
Тя е българка майка ти?
Да, тя е българка.
Можем ли да кажем, че маята, с която сте забъркани ти и Карлос Насар примерно, е шампионска? В кръга на шегата несъмнено.
Може да, за какво да не го кажем? Имаме няколко образеца.
Казват на състезателен език, че си " крив “ боксер. Разкажи ни и показа, кое е главното ти оръжие на кръга.
Основното ми оръжие на кръга е това, че съм извънредно неуместен, като стартираме с това, че съм противоположен гард. Това затруднява много хора. Също по този начин, методът ми на боксиране е много ексцентричен. Винаги, когато покажеш нещо, което индивидът не вижда в подготвителния си развой или го вижда по-рядко, му е по-трудно да се оправи с него. Така че колкото по си ексцентричен, толкоз по-трудно е някой да се оправи с теб.
Твоята звезда при мъжете е изгря през 2023 година на Купа " Странджа “, която завоюва тогава. Следващата година, както по-рано споделих, европейската купа, пето място на Олимпийските игри. Сега сребро от Световното състезание. Ще забележим ли Рами Киуан на международния връх след две години в Астана, Казахстан?
Вярвам, че да. Вярвам, че ще съумея. Ако се развъртвам със скоростта, с която се развъртвам сега и продължа да се развъртвам до тогава по този начин, сигурно ще стана международен и олимпийски първенец.
Успехите ти, както споделих и по-рано, градират година след година. Предполагам, че си се насочил към Олимпийската игра в Лос Анджелис.
Да, това е главната ми цел.
Човек е хубаво да си слага високи цели. Видях твой пост, който е пуснат преди три години в обществените мрежи. Правеше си равносметка на представянето през 2022 година и беше споделил, че си спечелил единствено два медала, а си желал три. Сега още веднъж има нотка незадоволеност, а триумфът е голям. Кога ще се почувстваш удовлетворен от представянето си и дали след възможна международна купа или олимпийска такава отново няма да потърсиш нещо, от което не си оставал удовлетворен?
Смятам, че след олимпийска купа може би ще бъда удовлетворен от представянето си в аматьорския бокс. Тогава към този момент може да потърся някакво развиване в професионалния, само че ще мога да затворя умерено страницата в аматьорския бокс. Но да, това е нрав, който мисля, че ме води напред в бокса. За мен единствено най-хубавото е задоволително положително за мен.
Да излезем отвън кръга, какъв е Рами Киуан отвън спорта? Още е рано, само че мислил ли си и с какво би се захванал след края на кариерата си?
Много ми се желае да продължа да развъртвам спорта. Бих се захванал с това да развия бокс в родния си град Костинброд. Много ми се желае да направя клуб и да направя по този начин нещата, че момчетата и момчетата да упражняват бокс, да се състезават, да се изкарват боксьори от клубовете, които да може националният тим да взима, с цел да може да създадем тази вътрешна конкуренция, която имат по-силните страни от нас.
Предполагам си водач, виждаш ли какво се случва у нас? И непрекъснато валят новините за безразсъдни водачи, лишили своя живот и подобен на почтени. Какъв съвет би дал на качващите се да карат с гневна скорост или под въздействие на опиати?
Аз считам, че съветът, който бих дал, е по-скоро за родителите и за хората, които ги възпитават и учат преди този момент, тъй като индивидът на 18 години, който към този момент е направил нещо сходно, може би е изтърван и моят съвет няма да му послужи по никакъв метод. Та, казусът е главно в фамилията, може би в учебно заведение, в фирмите, в които се забъркват децата. Може би наставнически надзор е необходим. И аз не знам тъкмо какво би трябвало да се случи, с цел да се подобрят нещата.
Ти си боксьор. Използваш ли уменията си на кръга и отвън него, и случва ли ти се?
Не. Между другото откогато съм боксьор, по-установен боксьор, не ми се е налагало. Смятам, че съвсем всеки случай на махленски пердах е резултат и виновността и на двамата, и на двете страни. Винаги има по какъв начин да го избегнеш, даже когато ти се налети на пердах без никакви приказки, отново може да избегнеш физическата разпра.
И не я толерираш?
Да. Не виждам смисъл да протягам ръка на улицата в случай, че за някаква дребна преживелица мога да си счупя ръката и да не вземам участие на Световното – нещо, което не бих си дал прошка в никакъв случай.
Агресията в учебните заведения също е от огромните проблеми на нашето общество. Много деца демонстрират физическа разпра, показват превъзходство над по-слаби или избиват комплекси. Какъв съвет би им дал ти и по какъв начин може спортът да помогне за решаването на този проблем?
Каня всички родители да запишат децата си на спорт, даже на военен спорт мисля, че е най-подходящо тъкмо за такива нападателни деца. Аз, като едно такова, считам, че доста ми е помогнало в това да съм спокоен, да притъпя експанзията ми по някакъв метод, да излея тази отрицателна сила, която децата, които израстват малко или доста насъбират от всекидневието. Така че боксът, бойните спортове, даже какъвто и да е спорт, постоянно оказва помощ.
Сега за край, в случай че имаш още нещо, което да добавиш? Ако не, да пожелаеш нещо на нашите фенове и слушатели на Радио " Фокус “?
Пожелавам на слушателите и феновете на " Фокус “ да са живи и здрави, да не престават да поддържат българския спорт, да поддържат българския бокс. Това е. Благодаря ви.
И ние ти благодарим.
Здравейте, уважаеми фенове и слушатели на " Фокус “. В студиото сме със международния вицешампион по бокс Рами Киуан. Здравей, Рами.
Здравей, благодаря за поканата.
Благодарим и ние, че откликна на поканата за изявление във " Фокус “. Държат ли те още страстите от Световното състезание?
Да, несъмнено. Все отново слязох от кръга преди 3-4 дни. Все още съм прочувствен, не съм толкоз рационално надъхан и логичен надъхан.
Взе среброто в категория до 75 кг, само че като че ли има нотка отчаяние у теб.
Да. Въпреки че това е най-големият триумф досега в кариерата ми – " досега “ е основна дума, – считам, че съм леко песимистичен. Исках да стана международен първенец и имах вяра, че мога, само че може би не е бил моментът.
Успехът ти обаче е голям за нашата татковина, а и освен. Преглед на представянето през годините на България в мъжкия бокс демонстрира, че последният ни край при мъжете е на Детелин Далаклиев през 2009 година на Световното в Милано. Той тогава стана международен първенец. Какъв е коментарът ти? Това са много години без край за България при мъжете.
Може би беше нужно време да се поработи с някой нов треньор като Жоел Арате. Смятам, че той е основната причина сега българският бокс още веднъж да е на високо равнище. Все отново сме шести в мъжкото класиране на международното – това е огромен триумф за България, дребна страна като нашата да е пред страни като Куба, като Азербайджан и още доста други. Да, считам, че Жоел Арате е повода това да се случва.
Познаваш ли се с Детелин Далаклев? Получи ли от него някаква хвалба за представянето ти, тъй като в действителност се показа феноменално на форума?
Познаваме се, да. Нямахме опцията да се чуем персонално. Прочетох това, което беше споделил в медиите. Благодаря му за съвета и за куража. И също по този начин скърбя, че не съумях да стана международен първенец, само че сигурен съм, че ще съумея идващия път.
И въпреки всичко триумфът ти е голям. Демонстрира страхотна игра в Ливърпул. Спомням си, че в едно изявление пред " Фокус “ в края на предходната година ни съобщи решително, че тръгваш за международната купа. Сега не се получи, само че за сметка на това има последователност в триумфите ти: европейска купа през предходната година, пето място на олимпийските игри, миналата година – Купа " Странджа “, тази година – международен вицешампион. Какъв е коментарът ти и по какъв начин го постигаш? Всяка последваща година все по-големи и по-големи стават триумфите ти.
Всичко е в работата, която вършим в националния тим. Имам ясна визия за това, което желая да реализира в играта си, във физическите си качества, и работим целенасочено тъкмо в посоката, която търсим.
А какво не ти доближи да станеш в този момент международен първенец? Вярно, че узбекът Еркинбоев бе много класен противник, само че имаше ли късмет съгласно теб да спечелиш този край?
Да, аз бях убеден в себе си, когато излизах на кръга. Играх и дадох най-хубавото от себе си. Може би тактически не напаснахме задоволително играта. Те се бяха подготвили за нещо друго, ние също се бяхме подготвили. Изненадахме се един различен. И по този начин, може би идващия път с по-различна тактичност ще успеем да го победим.
Силно се надявам това да се случи на финала на Олимпийските игри в Лос Анджелис примерно.
Дотогава не се знае. 75 кг не е олимпийска категория, тъй че не се знае. То може да отида на 80 кг. Аз възнамерявам да смъква на 70 кг към този момент. Ще забележим какво ще се случи.
Сподели, че работиш, с изключение на във физически, и в психически проект на играта, което е уязвимост на огромна част от родните спортисти. Ще ни разкажеш ли на нас и на нашите слушатели по какъв начин работиш ти в психически проект?
В националния тим имаме психолог. Отделно от това, аз персонално работех преди този момент международно с ментален треньор. Двете неща се разграничават малко. Докато единият се грижи за това да се усещаме добре по време на подготовка и се обръща към проблемите, в случай че имаме, в случай че нямаме – също, грижи се да се усещаме добре. Докато менталният треньор прави тази фина конфигурация в продължение на целия развой. Чуваме се към три пъти в седмицата, всеки ден от време на време. Повтаряме едно и също, от време на време ми е досадно, само че виждам, че има изгода от цялото нещо.
Ще продължиш, допускам?
Да, несъмнено.
Колко по-силен е Рами Киуан сега, спрямо този от 2024 година?
Смятам, че съм много по-силен сега. Чисто като нрав и като физика. Успях да надградя физическата си форма от олимпиадата, както и да оправя малко неточности, тактически и ментални, които имах, като започването по-бавно в срещите. Мисля, че в този момент бях внезапен от началото до края.
Да те върна на международното. Във финала срещна представител на една от двете може би най-силни страни в света сега в аматьорския или олимпийски бокс – Узбекистан, другата е Казахстан. Ако бе натиснал във финала, примерно да беше много равностойна срещата, имаше ли късмет да бъдеш ощетен от съдиите, което много се чува в спорта при вас? Понеже допускам, че има лоби в аматьорския бокс, дали това щеше по някакъв метод да повлияе на финала?
Съвсем допустимо е. България постоянно е жертва на лобита и на политическа мощ, по-голяма от нашата. Мога да посоча срещата на Хавиер (Ибаниес) като нещо такова, срещата на Радо (Росенов) – също. За мен Радо завоюва трети рунд, който отсъдиха за бразилеца. Просто Бразилия имат по-силно лоби и имат повече политическа мощ в бокса към този момент. Надявам се това нещо да се промени в бъдеще. Но да, една равна среща сред България и Узбекистан постоянно би отишла в интерес на Узбекистан.
А това по какъв начин може да се промени и в случай че да то по метод - приказваме отвън спортния темперамент, или просто няма по какъв начин?
Не ми влиза в работата да кажа.
Да, разбирам.
Аз мога да диря грешката единствено в себе си. Просто да го победя задоволително безапелационно, че даже лобито да не може да натежи.
Откъде идва разликата от боксьорите от Узбекистан и останалите страни в олимпийския бокс сега? Все отново узбеките взеха 5 трофеи от игрите в Париж от 7 категории при мъжете. Това, естествено, няма по какъв начин да е единствено поради това, че примерно може да има лоби.
Да, това е един от проблемите – че с изключение на, че имат лоби, са в действителност доста положителни. И са положителни, тъй като имат извънредно огромна вътрешна конкуренция в страната. Ако при нас имаме 7-8 боксьора, които се показват на международно равнище, и ние вътре в България нямаме кой да ни диша във врата, до момента в който те имат по 6-7 индивида в категорията, всеки във всеки миг може да измести другия и това ги стимулира, кара ги всеки ден да се раздават на подготовка, тъй като всеки миг могат да бъдат изгонени от националния тим.
Разкажи ни за себе си. На 25 години си. Кога стартира с бокса, за какво избра този спорт и по кое време се отхвърли от кикбокса?
Започнах да упражнявам кикбокс на 13-годишна възраст. Имах огромното предпочитание да упражнявам военен спорт, някой контактен с удари, не толкоз битка, тези неща не ме влечаха толкоз – желаех да блъскам. Идеята ми в началото беше кикбокс. Едвам накарах майка ми да ме запише, само че с задоволително мрънкане съумях. Записа ме при първия ми треньор Стефан Михайлов, който в началото ме тренираше за кикбокс, след това ме тренираше и в бокса. Тренирах към 2 години чисто любителски, не съм се състезавал, вървях по 2 пъти в седмицата може би, просто за наслаждение. Докато не се появи вторият ми треньор, Мохамед Насри, който беше в същата зала и предложи на Стефан да заведе няколко момчета на бокс. Като аз доста желаех да се състезавам, даже дали ще е кикбокс, дали ще е бокс, тогава не ме интересуваше, желаех просто да се опитвам да се сравня с други хора отвън залата. Отидох на това съревнование и се класирах на 3-то място на Републиканското за юноши, в Пазарджик мисля, че беше. И оттова се мотивирах – хареса ми бокса, хареса ми тръпката на кръга и взех решение, че ще упражнявам бокс. Започнах към този момент да упражнявам и с двамата треньори и оттова към този момент другото е история.
Има ли други боксьори или изобщо спортисти в твоето семейство?
Не, нито боксьори, нито спортисти.
Ти си дете от разбъркан брак. Разкажи на нашите слушатели за това, като единствено да прибавя, че звездата ни във повдигането на тежести, Карлос Насар, също е от разбъркан брак – майка му е българка, татко му е ливанец. При тебе какъв е казусът?
Баща ми е роден в Сирия. Неговите родители са палестинци, избягали от нещата, които се случват там. Няма да влизам в елементи. Те са избягали в Сирия, той е роден в Сирия. На 18 години взема решение, че ще пристигна в България да учи, бил е студент тук. Запознава се с майка ми в София, влюбват се, и така…
Тя е българка майка ти?
Да, тя е българка.
Можем ли да кажем, че маята, с която сте забъркани ти и Карлос Насар примерно, е шампионска? В кръга на шегата несъмнено.
Може да, за какво да не го кажем? Имаме няколко образеца.
Казват на състезателен език, че си " крив “ боксер. Разкажи ни и показа, кое е главното ти оръжие на кръга.
Основното ми оръжие на кръга е това, че съм извънредно неуместен, като стартираме с това, че съм противоположен гард. Това затруднява много хора. Също по този начин, методът ми на боксиране е много ексцентричен. Винаги, когато покажеш нещо, което индивидът не вижда в подготвителния си развой или го вижда по-рядко, му е по-трудно да се оправи с него. Така че колкото по си ексцентричен, толкоз по-трудно е някой да се оправи с теб.
Твоята звезда при мъжете е изгря през 2023 година на Купа " Странджа “, която завоюва тогава. Следващата година, както по-рано споделих, европейската купа, пето място на Олимпийските игри. Сега сребро от Световното състезание. Ще забележим ли Рами Киуан на международния връх след две години в Астана, Казахстан?
Вярвам, че да. Вярвам, че ще съумея. Ако се развъртвам със скоростта, с която се развъртвам сега и продължа да се развъртвам до тогава по този начин, сигурно ще стана международен и олимпийски първенец.
Успехите ти, както споделих и по-рано, градират година след година. Предполагам, че си се насочил към Олимпийската игра в Лос Анджелис.
Да, това е главната ми цел.
Човек е хубаво да си слага високи цели. Видях твой пост, който е пуснат преди три години в обществените мрежи. Правеше си равносметка на представянето през 2022 година и беше споделил, че си спечелил единствено два медала, а си желал три. Сега още веднъж има нотка незадоволеност, а триумфът е голям. Кога ще се почувстваш удовлетворен от представянето си и дали след възможна международна купа или олимпийска такава отново няма да потърсиш нещо, от което не си оставал удовлетворен?
Смятам, че след олимпийска купа може би ще бъда удовлетворен от представянето си в аматьорския бокс. Тогава към този момент може да потърся някакво развиване в професионалния, само че ще мога да затворя умерено страницата в аматьорския бокс. Но да, това е нрав, който мисля, че ме води напред в бокса. За мен единствено най-хубавото е задоволително положително за мен.
Да излезем отвън кръга, какъв е Рами Киуан отвън спорта? Още е рано, само че мислил ли си и с какво би се захванал след края на кариерата си?
Много ми се желае да продължа да развъртвам спорта. Бих се захванал с това да развия бокс в родния си град Костинброд. Много ми се желае да направя клуб и да направя по този начин нещата, че момчетата и момчетата да упражняват бокс, да се състезават, да се изкарват боксьори от клубовете, които да може националният тим да взима, с цел да може да създадем тази вътрешна конкуренция, която имат по-силните страни от нас.
Предполагам си водач, виждаш ли какво се случва у нас? И непрекъснато валят новините за безразсъдни водачи, лишили своя живот и подобен на почтени. Какъв съвет би дал на качващите се да карат с гневна скорост или под въздействие на опиати?
Аз считам, че съветът, който бих дал, е по-скоро за родителите и за хората, които ги възпитават и учат преди този момент, тъй като индивидът на 18 години, който към този момент е направил нещо сходно, може би е изтърван и моят съвет няма да му послужи по никакъв метод. Та, казусът е главно в фамилията, може би в учебно заведение, в фирмите, в които се забъркват децата. Може би наставнически надзор е необходим. И аз не знам тъкмо какво би трябвало да се случи, с цел да се подобрят нещата.
Ти си боксьор. Използваш ли уменията си на кръга и отвън него, и случва ли ти се?
Не. Между другото откогато съм боксьор, по-установен боксьор, не ми се е налагало. Смятам, че съвсем всеки случай на махленски пердах е резултат и виновността и на двамата, и на двете страни. Винаги има по какъв начин да го избегнеш, даже когато ти се налети на пердах без никакви приказки, отново може да избегнеш физическата разпра.
И не я толерираш?
Да. Не виждам смисъл да протягам ръка на улицата в случай, че за някаква дребна преживелица мога да си счупя ръката и да не вземам участие на Световното – нещо, което не бих си дал прошка в никакъв случай.
Агресията в учебните заведения също е от огромните проблеми на нашето общество. Много деца демонстрират физическа разпра, показват превъзходство над по-слаби или избиват комплекси. Какъв съвет би им дал ти и по какъв начин може спортът да помогне за решаването на този проблем?
Каня всички родители да запишат децата си на спорт, даже на военен спорт мисля, че е най-подходящо тъкмо за такива нападателни деца. Аз, като едно такова, считам, че доста ми е помогнало в това да съм спокоен, да притъпя експанзията ми по някакъв метод, да излея тази отрицателна сила, която децата, които израстват малко или доста насъбират от всекидневието. Така че боксът, бойните спортове, даже какъвто и да е спорт, постоянно оказва помощ.
Сега за край, в случай че имаш още нещо, което да добавиш? Ако не, да пожелаеш нещо на нашите фенове и слушатели на Радио " Фокус “?
Пожелавам на слушателите и феновете на " Фокус “ да са живи и здрави, да не престават да поддържат българския спорт, да поддържат българския бокс. Това е. Благодаря ви.
И ние ти благодарим.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ