Ралица Мерджанова в Тайната на музиката – между танца, децата и магията на историите
Ралица Мерджанова е от тези хора, които като че ли живеят по едно и също време в няколко свята - на сцената, в залата с децата, в страниците на книгите.
" Извън танците съм нещо сред Мери Попинз и Хърмаяни Грейнджър, само че с панделка в косата и лека истеричност, присъща на всяка жена, която се пробва да трансформира 24-часовия ден в най-малко 48-часов подобен ", признава тя с усмивка. Светът ѝ е пъстър, динамичен и постоянно обвързван с придвижване, музика и съзидание.
Любовта ѝ към танца се ражда още в детството. В дома ѝ постоянно е имало музика, лирика и ентусиазъм, а родителите ѝ са хората, които първи предизвикват това чувство за изкуството. Те я записват на танци по нейно предпочитание, а по-късно вършат всичко допустимо тя и сестра ѝ - Елена Мерджанова (също приет хореограф) - да имат достъп до този магичен свят.
MONA за новата си ария с Роби: " След като пуснахме " Мале ", в действителност стартира ново начало в моя живот "
Какво още описа изпълнителката в Подкастът на Lifestyle.bg
Истинското осъзнаване, че това е нейният път, идва още в трети клас, когато в учебно съчинение написа, че желае да стане " детска учителка по танци ". Тогава за първи път схваща, че фантазията ѝ е да преподава изкуството на придвижване и да въодушевява другите посредством него.
С годините сцената я учи на доста неща, само че най-много на почитание - към особеното, към другите и към свободата на изложение. Танцът за нея е език на душата, който минава през тялото, с цел да изрази всичко това, което думите не могат. Той е път към себепознание и обич - към себе си, към изкуството и към живота.
Поглеждайки обратно, Ралица признава, че визията ѝ за хореографията през днешния ден е друга. В началото я е възприемала като проява на техника и умения, само че с времето е почнала да я усеща като роман на душата - радостен, печален, комичен или сериозен, само че постоянно почтен.
Ученето и развиването остават непрекъсната част от пътя ѝ. За нея най-ценният развой е точно този - да останеш възпитаник, да слушаш, да се учиш от историята, която носи всяко придвижване, и да откриваш смисъла зад формата.
Вдъхновяват я както класическите величия на танца - Джийн Кели, Фред Астер, Сид Чарис и Вера Елън, по този начин и актуалните създатели с гениални хрумвания като Кристофър Скот, Манди Мур, Джъстин Пек и Анди Блейкънбюлър. Всеки от тях носи собствен свят и метод на описване посредством придвижване, а за Ралица това е изобилен източник на блян да твори.
Работата ѝ с деца е изключително значима част от живота ѝ. Тя има вяра, че точно в тях се крие най-чистата форма на изкуството - почтеност, неподправена страст и храброст. " Децата не се опасяват да признаят, че ги е боязън, че им е мъчно, че са щастливи. Те са безпределно открити и смели същества ", споделя тя с деликатност.
Именно тази искреност участва и в нейните креативен планове. След триумфа на " Книгата на фантазиите ", Ралица се включва и в основаването на мюзикъла " Тайната на музиката " - нов театрален план, роден от концепцията на сценариста и публицист Александър Чобанов и подсилен от Fest Team.
Този път тя е привлечена първо като хореограф и съветник, а по-късно се включва и нейната дългогодишна колежка и партньорка Ани Дончева, дружно с която съумяват да трансфорат концепцията в жизнерадостен мюзикъл.
Историята, разказана в " Тайната на музиката ", е интимна и поетична - за две смели девойки, които се борят с вятърни мелници, за светлината в мрака и за пианото, което звучи даже когато няма ток. " Това е история, която не може да се опише с думи - тя се усеща ", споделя Ралица.
Ако " Книгата на фантазиите " е била знак на стремежа към фантазиите и смелостта да ги преследваш, то " Тайната на музиката " е вътрешното странствуване към тяхната същина - към смисъла и скритата душа на всяка фантазия. И в двата спектакъла обаче има нещо, което ги сплотява - честността и свободата. Защото точно за тази независимост, както споделя Ралица, техният екип продължава да се бори - със сърце, придвижване и доста обич.
Как се основава хореография за театър, в който основните герои са деца? Има ли характерен метод, с цел да се реализира баланс сред професионализъм и детска достоверност?
Такава хореография се основава с обич. Тогава салдото самичък се намира. Освен обич, трябват и доста извършения в залата.
Какво беше главното ви ентусиазъм при основаването на танцовия език на спектакъла? Повече музиката, времето на 90-те или самите персонажи?
Едно от главните музи, несъмнено,е музиката. А тя е извънредно красива за мен - основана от Любомир Денев-Син с текстове на песните от Михаела Филева. Песни, които сами по себе си са цяла история. Със сигурност и персонажите - всеки със своите характерови особености, мощни и слаби страни.
В мюзикъла тематиките за другарството, фамилията и прошката са в центъра на историята. Как се отразяват тези тематики в придвижването, в танца?
Понякога по-буквално, от време на време по-абстрактно - според от това какво желаеме да внушим като чувство у фена. В тази посока, колаборацията с Уест Хайлър - нашият режисьор и Мила Люцканова - нашият асоцииран режисьор, е същинско премеждие и за мен е в действителност трогателен развой, в който търсим метод към всяка една тематика и концепция, заложени в либретото.
Работата с млади артисти постоянно е предизвикателство. Какви бяха най-силните моменти за вас в процеса на подготовки с децата?
Може би моментите, в които всички дружно се усещаме уязвими - аз изтощена и без хрумвания, те изморени и невярващи, че ще се получи, само че децата имат една супер мощ - доста бързо да се преборват с всяка спънка по пътя. Мисля, че дружно го вървим този път с усмивкa.
Как се реализира прочувствена достоверност посредством танца в сходен театър, който е по едно и също време за деца и за възрастни?
Вероятно с подобаващите придвижвания за деца - експресивни и точни, и с тези за възрастните актьори - по-умерени и " зрели " в поднасянето.
" Тайната на музиката " улавя духа на България от 90-те. Как пренесохте тази ера в хореографията?
Аз и танцьорите, с които работим по представлението, използвахме много време да заложим детайли типични за стиловете през 90-те години в поп, рок, фолклор културата на поколението тогава.
Разкажете ни за някой съответен танцов миг или сцена, който е изключително специфичен за вас?
За момента може би това е сцената на " Изкуството е независимост ", която е доста сложна. Все още търси верния метод, като работим в посока на пресъздаване на един свят, леко прашен и износен, само че цялостен с изкуство и мемоари. Вярвам, че е специфична ария, за всеки, който я чуе.
Какво е най-голямото предизвикателство при построяването на танците за мюзикъл, който съчетава музика, актьорска игра и живи страсти?
Спазването на салдото сред трите съществени типа изкуство.
Какво за вас значи изразът " Тайната на музиката ", в случай че би трябвало да го обясните не като хореограф, а като човек?
" Тайната на музиката " е обич в тишината на обичана мелодия, която ти разрешава да откриеш себе си, да се прегърнеш и да продължиш самоуверено към себе си.
Танцът е страст, която се усеща, а не се изяснява. Но въпреки всичко - какво желаете феновете да почувстват, когато видят вашата хореография на сцената?
Иска ми се да усетят независимост в това да показват себе си посредством вътрешния си свят.
Вярвате ли, че посредством танца можем да променим мисленето на хората - изключително на децата?
По-скоро считам, че можем да зададем посока на смяна - освен с танц, а с всяко изкуство. Самата смяна като стъпка, към този момент зависи от нас самите.
Pressie - да се върнеш към пеенето по случайност
Вижте какво още ни показа едно от новите лица на българската музикална сцена
Ако би трябвало да дадете един съвет на младеж, който мечтае да се занимава с танц или театрално изкуство, кой би бил той?
Да не го е боязън и да се осмели да открие себе си.
" Тайната на музиката " е на 18 ноември за Зала 1 на НДК
" Извън танците съм нещо сред Мери Попинз и Хърмаяни Грейнджър, само че с панделка в косата и лека истеричност, присъща на всяка жена, която се пробва да трансформира 24-часовия ден в най-малко 48-часов подобен ", признава тя с усмивка. Светът ѝ е пъстър, динамичен и постоянно обвързван с придвижване, музика и съзидание.
Любовта ѝ към танца се ражда още в детството. В дома ѝ постоянно е имало музика, лирика и ентусиазъм, а родителите ѝ са хората, които първи предизвикват това чувство за изкуството. Те я записват на танци по нейно предпочитание, а по-късно вършат всичко допустимо тя и сестра ѝ - Елена Мерджанова (също приет хореограф) - да имат достъп до този магичен свят.
MONA за новата си ария с Роби: " След като пуснахме " Мале ", в действителност стартира ново начало в моя живот "
Какво още описа изпълнителката в Подкастът на Lifestyle.bg
Истинското осъзнаване, че това е нейният път, идва още в трети клас, когато в учебно съчинение написа, че желае да стане " детска учителка по танци ". Тогава за първи път схваща, че фантазията ѝ е да преподава изкуството на придвижване и да въодушевява другите посредством него.
С годините сцената я учи на доста неща, само че най-много на почитание - към особеното, към другите и към свободата на изложение. Танцът за нея е език на душата, който минава през тялото, с цел да изрази всичко това, което думите не могат. Той е път към себепознание и обич - към себе си, към изкуството и към живота.
Поглеждайки обратно, Ралица признава, че визията ѝ за хореографията през днешния ден е друга. В началото я е възприемала като проява на техника и умения, само че с времето е почнала да я усеща като роман на душата - радостен, печален, комичен или сериозен, само че постоянно почтен.
Ученето и развиването остават непрекъсната част от пътя ѝ. За нея най-ценният развой е точно този - да останеш възпитаник, да слушаш, да се учиш от историята, която носи всяко придвижване, и да откриваш смисъла зад формата.
Вдъхновяват я както класическите величия на танца - Джийн Кели, Фред Астер, Сид Чарис и Вера Елън, по този начин и актуалните създатели с гениални хрумвания като Кристофър Скот, Манди Мур, Джъстин Пек и Анди Блейкънбюлър. Всеки от тях носи собствен свят и метод на описване посредством придвижване, а за Ралица това е изобилен източник на блян да твори.
Работата ѝ с деца е изключително значима част от живота ѝ. Тя има вяра, че точно в тях се крие най-чистата форма на изкуството - почтеност, неподправена страст и храброст. " Децата не се опасяват да признаят, че ги е боязън, че им е мъчно, че са щастливи. Те са безпределно открити и смели същества ", споделя тя с деликатност.
Именно тази искреност участва и в нейните креативен планове. След триумфа на " Книгата на фантазиите ", Ралица се включва и в основаването на мюзикъла " Тайната на музиката " - нов театрален план, роден от концепцията на сценариста и публицист Александър Чобанов и подсилен от Fest Team.
Този път тя е привлечена първо като хореограф и съветник, а по-късно се включва и нейната дългогодишна колежка и партньорка Ани Дончева, дружно с която съумяват да трансфорат концепцията в жизнерадостен мюзикъл.
Историята, разказана в " Тайната на музиката ", е интимна и поетична - за две смели девойки, които се борят с вятърни мелници, за светлината в мрака и за пианото, което звучи даже когато няма ток. " Това е история, която не може да се опише с думи - тя се усеща ", споделя Ралица.
Ако " Книгата на фантазиите " е била знак на стремежа към фантазиите и смелостта да ги преследваш, то " Тайната на музиката " е вътрешното странствуване към тяхната същина - към смисъла и скритата душа на всяка фантазия. И в двата спектакъла обаче има нещо, което ги сплотява - честността и свободата. Защото точно за тази независимост, както споделя Ралица, техният екип продължава да се бори - със сърце, придвижване и доста обич.
Как се основава хореография за театър, в който основните герои са деца? Има ли характерен метод, с цел да се реализира баланс сред професионализъм и детска достоверност?
Такава хореография се основава с обич. Тогава салдото самичък се намира. Освен обич, трябват и доста извършения в залата.
Какво беше главното ви ентусиазъм при основаването на танцовия език на спектакъла? Повече музиката, времето на 90-те или самите персонажи?
Едно от главните музи, несъмнено,е музиката. А тя е извънредно красива за мен - основана от Любомир Денев-Син с текстове на песните от Михаела Филева. Песни, които сами по себе си са цяла история. Със сигурност и персонажите - всеки със своите характерови особености, мощни и слаби страни.
В мюзикъла тематиките за другарството, фамилията и прошката са в центъра на историята. Как се отразяват тези тематики в придвижването, в танца?
Понякога по-буквално, от време на време по-абстрактно - според от това какво желаеме да внушим като чувство у фена. В тази посока, колаборацията с Уест Хайлър - нашият режисьор и Мила Люцканова - нашият асоцииран режисьор, е същинско премеждие и за мен е в действителност трогателен развой, в който търсим метод към всяка една тематика и концепция, заложени в либретото.
Работата с млади артисти постоянно е предизвикателство. Какви бяха най-силните моменти за вас в процеса на подготовки с децата?
Може би моментите, в които всички дружно се усещаме уязвими - аз изтощена и без хрумвания, те изморени и невярващи, че ще се получи, само че децата имат една супер мощ - доста бързо да се преборват с всяка спънка по пътя. Мисля, че дружно го вървим този път с усмивкa.
Как се реализира прочувствена достоверност посредством танца в сходен театър, който е по едно и също време за деца и за възрастни?
Вероятно с подобаващите придвижвания за деца - експресивни и точни, и с тези за възрастните актьори - по-умерени и " зрели " в поднасянето.
" Тайната на музиката " улавя духа на България от 90-те. Как пренесохте тази ера в хореографията?
Аз и танцьорите, с които работим по представлението, използвахме много време да заложим детайли типични за стиловете през 90-те години в поп, рок, фолклор културата на поколението тогава.
Разкажете ни за някой съответен танцов миг или сцена, който е изключително специфичен за вас?
За момента може би това е сцената на " Изкуството е независимост ", която е доста сложна. Все още търси верния метод, като работим в посока на пресъздаване на един свят, леко прашен и износен, само че цялостен с изкуство и мемоари. Вярвам, че е специфична ария, за всеки, който я чуе.
Какво е най-голямото предизвикателство при построяването на танците за мюзикъл, който съчетава музика, актьорска игра и живи страсти?
Спазването на салдото сред трите съществени типа изкуство.
Какво за вас значи изразът " Тайната на музиката ", в случай че би трябвало да го обясните не като хореограф, а като човек?
" Тайната на музиката " е обич в тишината на обичана мелодия, която ти разрешава да откриеш себе си, да се прегърнеш и да продължиш самоуверено към себе си.
Танцът е страст, която се усеща, а не се изяснява. Но въпреки всичко - какво желаете феновете да почувстват, когато видят вашата хореография на сцената?
Иска ми се да усетят независимост в това да показват себе си посредством вътрешния си свят.
Вярвате ли, че посредством танца можем да променим мисленето на хората - изключително на децата?
По-скоро считам, че можем да зададем посока на смяна - освен с танц, а с всяко изкуство. Самата смяна като стъпка, към този момент зависи от нас самите.
Pressie - да се върнеш към пеенето по случайност
Вижте какво още ни показа едно от новите лица на българската музикална сцена
Ако би трябвало да дадете един съвет на младеж, който мечтае да се занимава с танц или театрално изкуство, кой би бил той?
Да не го е боязън и да се осмели да открие себе си.
" Тайната на музиката " е на 18 ноември за Зала 1 на НДК
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ