Страшен скандал! Врачански лекар брутално се изгаври с колабирал старец, таксуваха го с 27 лева, но не му помогнаха!
Ралица Филипова е безпределно възмутения от към този момент компрометирания лекар Борис Стойчев. Врачанката подаде сигнал за бруталното отношение, което е срещнала от експерта, написа " Конкурент "
Срещу визираният от дамата доктор Борис Стойчев в РЗИ – Враца се водят 3 инспекции. Той е лекарят, който се прочу в скандално видео, когато в новогодишната нощ опита да изгони пациентка с повредено око и строшен таз от мездренското село Боденец. В цитирания по-долу случай става дума за възрастен човек, който е колабирал, чакайки здравна помощ.
„ На 29.01 закарах човек с повръщане, настинка и колабиране в незабавното поделение. Госпожата на регистратурата ме подложи на пресечен разпит все едно е служител на реда. След като и дадох цялостна информация, тя ми сподели, че в случай че дежурният /лекар/ реши, че пациентът не е незабавен случай, би трябвало да заплатя прегледа на частно. Попитах по какъв начин не е незабавен случай и по какъв начин го преценят? Тя ми сподели, че е длъжна да ме уведоми авансово и това е отново преценка на дежурния.
Излезе един господин - въпросният дежурен доктор Борис Стойчев и ми сподели да си диря джипито, с цел да прегледа дядо ми. Попитах го къде да го диря и това нали е незабавна помощ? Той ми сподели, че джипито ни няма контракт с тях и няма да прегледа дядо ми, който очевидно беше доста зле. Д-р Стойчев се обърна и ми затвори вратата. Позвъних на персоналния доктор и той ми сподели, че нямат право да ме връщат, тъй като откакто е колабирал се води за незабавен случай и са длъжни да го прегледат. Затворих телефона и започнах да приказвам на висок звук, че ще стартира да фотографирам по какъв начин оставят индивида да почине в незабавното и че на следващия ден ще ги пусна по малкия екран. Излезе една жена и ми сподели да го вкарам за обзор. Дядо ми не можеше към този момент да върви. Виждайки положението му, ми дадоха количка и го вкарахме в кабинета за обзор. Борис Стойчев ми сподели да платя 20 лв., с цел да го прегледа. Отговорих, че пациентът е пенсионер и е с ТЕЛК, само че той настояваше да си платя. Платих. Измери му кръвното, преслуша го и ми сподели: „ Искате ли ЕКГ? “ Отговорих, че искам да създадат всичко належащо. Предупредиха ме, че ще коства още 7 лв.. Съгласих се. Изписа ми рецепта за банка с медикамент и ампули. Купих я и му я преляха. Това беше. Пуснаха ни да си вървим. Отвън, до момента в който чаках, се заговорих с човек, който сподели, че е платил 20 лв. за прегледа на 9-годишната си щерка. Прибрахме се.
На идващия ден – 30 януари, всичко стартира от начало. Личният доктор ни се обади да отидем при него за обзор и да забележим за настаняване в болнично лекуване. Отидохме, той го прегледа и ни изпрати на рентген. Отидохме, направиха рентгена и излизайки от него, дядо ми отново колабира. Много се изплаших, звъннах на персоналния доктор, като пищях по телефона. Ревях и споделях: „ Умира, умира! “ Едва съумях да кажа къде се намираме. Кабинетът на джипито е на 10 метра от рентгена и той пристигна незабавно, с цел да оказва помощ. Повика кола за спешна помощ,а тези от рентгена, незабавно му извадиха фотографията и му я дадоха, с цел да я разчете. Спешно-приемното поделение се намира на 200-300 метра от рентгена, само че колата за спешна помощ пристигна след 20 минути, откакто персоналният повтори позвъняването и сподели, че „ не е поръчал кафе, а помощ за човек, който е зле и умира “. 3-4 минути след второто позвъняване колата за спешна помощ и екипът бяха при нас, качиха го на носилка и се озовахме още веднъж в незабавното поделение във Враца. Какви съвещания са му правени вътре не знам. Преляха му банка глюкоза и откакто медикаментът изтече, го изкараха в инвалидна количка, с цел да си го повеждам у дома. Дадоха ми документите и ме изпратиха отново при персоналния доктор. Той ми изясни, че не могат да го одобряват в диспансера, тъй като няма места. Настоях да остане в болнично заведение, тъй като ме е боязън за живота му, само че отново ми отхвърлиха. Тогава настоях от персоналния доктор да ми издаде лист за настаняване в болнично заведение и го закарах в болничното заведение в Монтана. Там ни одобриха на часа, нищо че беше цялостно и там. Дядо ми се оказа с тежка пневмония. Веднага му взеха кръв пуснаха банка с медикаменти и приготвиха антибиотик. Личният доктор ми позвъня, с цел да ревизира какво сме създали и по какъв начин е пациентът. Разказах му. И му благодарих за човечността.
Питам аз в този момент: по какъв начин във Враца не може да го одобряват, по какъв начин от незабавното поделение пускат човек, който не може да си стои на краката? За какво плащаме осигуровки на страната, налози и така нататък? “
Срещу визираният от дамата доктор Борис Стойчев в РЗИ – Враца се водят 3 инспекции. Той е лекарят, който се прочу в скандално видео, когато в новогодишната нощ опита да изгони пациентка с повредено око и строшен таз от мездренското село Боденец. В цитирания по-долу случай става дума за възрастен човек, който е колабирал, чакайки здравна помощ.
„ На 29.01 закарах човек с повръщане, настинка и колабиране в незабавното поделение. Госпожата на регистратурата ме подложи на пресечен разпит все едно е служител на реда. След като и дадох цялостна информация, тя ми сподели, че в случай че дежурният /лекар/ реши, че пациентът не е незабавен случай, би трябвало да заплатя прегледа на частно. Попитах по какъв начин не е незабавен случай и по какъв начин го преценят? Тя ми сподели, че е длъжна да ме уведоми авансово и това е отново преценка на дежурния.
Излезе един господин - въпросният дежурен доктор Борис Стойчев и ми сподели да си диря джипито, с цел да прегледа дядо ми. Попитах го къде да го диря и това нали е незабавна помощ? Той ми сподели, че джипито ни няма контракт с тях и няма да прегледа дядо ми, който очевидно беше доста зле. Д-р Стойчев се обърна и ми затвори вратата. Позвъних на персоналния доктор и той ми сподели, че нямат право да ме връщат, тъй като откакто е колабирал се води за незабавен случай и са длъжни да го прегледат. Затворих телефона и започнах да приказвам на висок звук, че ще стартира да фотографирам по какъв начин оставят индивида да почине в незабавното и че на следващия ден ще ги пусна по малкия екран. Излезе една жена и ми сподели да го вкарам за обзор. Дядо ми не можеше към този момент да върви. Виждайки положението му, ми дадоха количка и го вкарахме в кабинета за обзор. Борис Стойчев ми сподели да платя 20 лв., с цел да го прегледа. Отговорих, че пациентът е пенсионер и е с ТЕЛК, само че той настояваше да си платя. Платих. Измери му кръвното, преслуша го и ми сподели: „ Искате ли ЕКГ? “ Отговорих, че искам да създадат всичко належащо. Предупредиха ме, че ще коства още 7 лв.. Съгласих се. Изписа ми рецепта за банка с медикамент и ампули. Купих я и му я преляха. Това беше. Пуснаха ни да си вървим. Отвън, до момента в който чаках, се заговорих с човек, който сподели, че е платил 20 лв. за прегледа на 9-годишната си щерка. Прибрахме се.
На идващия ден – 30 януари, всичко стартира от начало. Личният доктор ни се обади да отидем при него за обзор и да забележим за настаняване в болнично лекуване. Отидохме, той го прегледа и ни изпрати на рентген. Отидохме, направиха рентгена и излизайки от него, дядо ми отново колабира. Много се изплаших, звъннах на персоналния доктор, като пищях по телефона. Ревях и споделях: „ Умира, умира! “ Едва съумях да кажа къде се намираме. Кабинетът на джипито е на 10 метра от рентгена и той пристигна незабавно, с цел да оказва помощ. Повика кола за спешна помощ,а тези от рентгена, незабавно му извадиха фотографията и му я дадоха, с цел да я разчете. Спешно-приемното поделение се намира на 200-300 метра от рентгена, само че колата за спешна помощ пристигна след 20 минути, откакто персоналният повтори позвъняването и сподели, че „ не е поръчал кафе, а помощ за човек, който е зле и умира “. 3-4 минути след второто позвъняване колата за спешна помощ и екипът бяха при нас, качиха го на носилка и се озовахме още веднъж в незабавното поделение във Враца. Какви съвещания са му правени вътре не знам. Преляха му банка глюкоза и откакто медикаментът изтече, го изкараха в инвалидна количка, с цел да си го повеждам у дома. Дадоха ми документите и ме изпратиха отново при персоналния доктор. Той ми изясни, че не могат да го одобряват в диспансера, тъй като няма места. Настоях да остане в болнично заведение, тъй като ме е боязън за живота му, само че отново ми отхвърлиха. Тогава настоях от персоналния доктор да ми издаде лист за настаняване в болнично заведение и го закарах в болничното заведение в Монтана. Там ни одобриха на часа, нищо че беше цялостно и там. Дядо ми се оказа с тежка пневмония. Веднага му взеха кръв пуснаха банка с медикаменти и приготвиха антибиотик. Личният доктор ми позвъня, с цел да ревизира какво сме създали и по какъв начин е пациентът. Разказах му. И му благодарих за човечността.
Питам аз в този момент: по какъв начин във Враца не може да го одобряват, по какъв начин от незабавното поделение пускат човек, който не може да си стои на краката? За какво плащаме осигуровки на страната, налози и така нататък? “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ