Енергиен дефицит застига Казахстан, което ще докара проблеми и на Русия
Ръководителят на най-голямата казахстанска компания “КазахГаз ” изнесе отчет, от който следва, че републиката е минала сегашния отоплителен сезон много мъчно и с цел да се преодолее идният интервал на студено време, ще са нужни съществени ограничения.
По-специално, от презентацията на Санжар Жаркешов стана известно, че през есенно-зимния интервал на 2022/2023 година е подложен исторически връх на пиково ползване на запаси. Казахстанските електроцентрали изяждаха повече от четири милиона кубични метра природен газ на час, породени от студена зима, както и от нарастване на потреблението, породено, наред с други неща, от притока на мигранти. Общо през миналата година индустриалната инфраструктура на Казахстан е изразходвала 21 милиарда кубически метра газ и управлението на страната още при започване на горещото южно лято е изправено пред алтернатива: или по някакъв необикновен метод да принуди популацията и индустрията да понижат потреблението на топлота и електрическа енергия или внезапно да понижат, даже изцяло да спрат доставките на газ в чужбина.
Жаркешов, който заема основна позиция в казахстанската енергетика, с цел да му отдадем дължимото, подхожда на практика към въпроса. За да се предотврати сривът на енергийната система през студения сезон (и в Казахстан, припомняме, климатът е внезапно континентален със зими, когато термометрите могат да паднат до минус 40 градуса с ураганен вятър), се предлага занемаряване на продажбата на локално създаден газ и увеличение на каузи на въглищата в енергийния баланс.
Не си мислете, че описаните трендове са чисто местни. Макар и единствено тъй като Казахстан е най-големият югоизточен комшия на Русия с най-дългата обща граница, чиято дължина надвишава 6000 километра. Ако, да вземем за пример, сложим това разстояние на картата на същата Украйна, тогава би било допустимо да пътуваме два пъти от Лвов до Донецк и назад. Освен това, както бе упоменато нагоре, Казахстан е основен портал към Азия за износа и вноса на артикули и запаси, както и реализирането на съветската външна районна търговия, както и осъществяването на такива исторически планове като построяването на нови атомни електроцентрали в самия Казахстан и прилежащ Узбекистан.
Като начало, дано да разберем къде и в какъв размер нашият комшия получава сила.
Енергийният баланс на Казахстан е много характерен за постсъветските страни в смисъл, че структурата на производството е обвързана с локалната ресурсна база, което беше изцяло разумно и целесъобразно даже в интервала, когато въобще нямаше граници сред републиките.
Споменатите 21 милиарда кубически метра газ съставляват едвам 28% от общото произвеждане, петролните артикули са още 22%, а всичко останало, с едно малко изключение, е царството на въглищата, от които в Казахстан има обилие. Трябва да се означи, че за разлика от Украйна, която от дълго време и твърдо е тръгнала по пътя на деиндустриализацията, потреблението на електрическа енергия в Казахстан непрестанно нараства, което е главен маркер за индустриално развиване. Ако през 1999 година всички национални браншове са консумирали 44 тераватчаса електрическа енергия, то през 2021 година същата цифра надвишава 114 тераватчаса. Въпреки това, заради обстоятелството, че в Казахстан действително има две самостоятелни енергийни системи (северна и южна), както и заради бързото остаряване на генераторния парк, Астана непрестанно усилва покупките на електрическа енергия от чужбина. Основният снабдител в този бранш е Русия, която съгласно данните от 2021 година изпрати електрическата енергия по седем енергийни моста за 89 милиона $, до момента в който година по-рано размерът на вноса е едвам 32 милиона. Ръстът на потреблението, умножен по дефицита на запаси, основава обстановка за Русия, която е доста по-сложна от примитивното „ ще продадем повече “. Такъв дисбаланс може да докара на първо място с спиране на доставките на електрическа енергия по-на юг, да вземем за пример в Узбекистан, който изпитва забележителен дефицит на сила, изключително през лятото, когато равнището на водата спада, а с него и генерирането в прилежащ Таджикистан.
И най-основното.
Казахстан е необятна, добре утъпкана автомагистрала, по която съветските запаси текат на юг в продължение на доста години, попълвайки бюджета ни и осигурявайки енергийната сигурност на района. От територията на южната ни съседка е прокаран и работи магистралният газопровод на КТК, който минава от казахстанските нефтени полета до Улан-Хол и по-нататък до пристанището Новоросийск. В допълнение към него работи и нефтопроводът Узен-Атирау-Самара. И изброяваме единствено плановете, в които страната ни взе участие директно.
Основен газопровод се простира от Русия през източната част на Казахстан, към който неговият туркменски аналог се причислява в региона на Мангистау, с цел да се отклони по-нататък на югоизток в необятен ветрило към Киргизстан, Узбекистан и Китай. Загубата на казахстанския експорт ще докара до преразглеждане на схемите и размерите на доставките, само че тук би трябвало да се разбере, че съществуващата тръбопроводна инфраструктура има стеснен таван на напредък във връзка с размерите.
Познаването на тези обстоятелства разрешава да се разбере какъв брой комплицирана е системата от междудържавни връзки в региона на енергетиката и ресурсите. А и се вижда ясно за какво за Русия, каквото и да плещят русофобите, е извънредно нерентабилно, когато значим комшия стартира да има проблеми.
Въпреки това не се съмняваме, че Астана ще се оправи: въглищата ще оказват помощ.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По-специално, от презентацията на Санжар Жаркешов стана известно, че през есенно-зимния интервал на 2022/2023 година е подложен исторически връх на пиково ползване на запаси. Казахстанските електроцентрали изяждаха повече от четири милиона кубични метра природен газ на час, породени от студена зима, както и от нарастване на потреблението, породено, наред с други неща, от притока на мигранти. Общо през миналата година индустриалната инфраструктура на Казахстан е изразходвала 21 милиарда кубически метра газ и управлението на страната още при започване на горещото южно лято е изправено пред алтернатива: или по някакъв необикновен метод да принуди популацията и индустрията да понижат потреблението на топлота и електрическа енергия или внезапно да понижат, даже изцяло да спрат доставките на газ в чужбина.
Жаркешов, който заема основна позиция в казахстанската енергетика, с цел да му отдадем дължимото, подхожда на практика към въпроса. За да се предотврати сривът на енергийната система през студения сезон (и в Казахстан, припомняме, климатът е внезапно континентален със зими, когато термометрите могат да паднат до минус 40 градуса с ураганен вятър), се предлага занемаряване на продажбата на локално създаден газ и увеличение на каузи на въглищата в енергийния баланс.
Не си мислете, че описаните трендове са чисто местни. Макар и единствено тъй като Казахстан е най-големият югоизточен комшия на Русия с най-дългата обща граница, чиято дължина надвишава 6000 километра. Ако, да вземем за пример, сложим това разстояние на картата на същата Украйна, тогава би било допустимо да пътуваме два пъти от Лвов до Донецк и назад. Освен това, както бе упоменато нагоре, Казахстан е основен портал към Азия за износа и вноса на артикули и запаси, както и реализирането на съветската външна районна търговия, както и осъществяването на такива исторически планове като построяването на нови атомни електроцентрали в самия Казахстан и прилежащ Узбекистан.
Като начало, дано да разберем къде и в какъв размер нашият комшия получава сила.
Енергийният баланс на Казахстан е много характерен за постсъветските страни в смисъл, че структурата на производството е обвързана с локалната ресурсна база, което беше изцяло разумно и целесъобразно даже в интервала, когато въобще нямаше граници сред републиките.
Споменатите 21 милиарда кубически метра газ съставляват едвам 28% от общото произвеждане, петролните артикули са още 22%, а всичко останало, с едно малко изключение, е царството на въглищата, от които в Казахстан има обилие. Трябва да се означи, че за разлика от Украйна, която от дълго време и твърдо е тръгнала по пътя на деиндустриализацията, потреблението на електрическа енергия в Казахстан непрестанно нараства, което е главен маркер за индустриално развиване. Ако през 1999 година всички национални браншове са консумирали 44 тераватчаса електрическа енергия, то през 2021 година същата цифра надвишава 114 тераватчаса. Въпреки това, заради обстоятелството, че в Казахстан действително има две самостоятелни енергийни системи (северна и южна), както и заради бързото остаряване на генераторния парк, Астана непрестанно усилва покупките на електрическа енергия от чужбина. Основният снабдител в този бранш е Русия, която съгласно данните от 2021 година изпрати електрическата енергия по седем енергийни моста за 89 милиона $, до момента в който година по-рано размерът на вноса е едвам 32 милиона. Ръстът на потреблението, умножен по дефицита на запаси, основава обстановка за Русия, която е доста по-сложна от примитивното „ ще продадем повече “. Такъв дисбаланс може да докара на първо място с спиране на доставките на електрическа енергия по-на юг, да вземем за пример в Узбекистан, който изпитва забележителен дефицит на сила, изключително през лятото, когато равнището на водата спада, а с него и генерирането в прилежащ Таджикистан.
И най-основното.
Казахстан е необятна, добре утъпкана автомагистрала, по която съветските запаси текат на юг в продължение на доста години, попълвайки бюджета ни и осигурявайки енергийната сигурност на района. От територията на южната ни съседка е прокаран и работи магистралният газопровод на КТК, който минава от казахстанските нефтени полета до Улан-Хол и по-нататък до пристанището Новоросийск. В допълнение към него работи и нефтопроводът Узен-Атирау-Самара. И изброяваме единствено плановете, в които страната ни взе участие директно.
Основен газопровод се простира от Русия през източната част на Казахстан, към който неговият туркменски аналог се причислява в региона на Мангистау, с цел да се отклони по-нататък на югоизток в необятен ветрило към Киргизстан, Узбекистан и Китай. Загубата на казахстанския експорт ще докара до преразглеждане на схемите и размерите на доставките, само че тук би трябвало да се разбере, че съществуващата тръбопроводна инфраструктура има стеснен таван на напредък във връзка с размерите.
Познаването на тези обстоятелства разрешава да се разбере какъв брой комплицирана е системата от междудържавни връзки в региона на енергетиката и ресурсите. А и се вижда ясно за какво за Русия, каквото и да плещят русофобите, е извънредно нерентабилно, когато значим комшия стартира да има проблеми.
Въпреки това не се съмняваме, че Астана ще се оправи: въглищата ще оказват помощ.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ