БАН и университетите не харесаха бюджета за догодина
Ръководителите на Българската академия на науките (БАН) и университетите желаят повече средства от страната през идната година. Те упорстват за увеличение на парите за просвета, така како считат, че секторът е недофинансиран, а заплатите - ниски.
Това стана ясно по време на разискването на първо четене на държавния бюджет в парламентарната комисия по обучение и просвета. Подобни проблеми се дискутират съвсем всяка година при разискването на финансовите параметри за образованието.
Само Българска академия на науките и Софийският университет " Св. Климент Охридски " упорстват да получат по към 15 млн. лева повече през идната година. Засега не се обрисува настояванията им да бъдат задоволени. Според просветителния министър Красимир Вълчев увеличено финансиране може да се чака, когато има ясни механизми, че средствата отиват при институциите, които дават най-голямо качество.
Очаквано представителите на научните институции се оказаха недоволни от оферти от Министерския съвет бюджет за разлика от преподавателите и шефовете на детски градини и учебни заведения. Причината е, че главната част от нарастването на парите за обучение ще отиде за предучилищното и учебно такова и ще е за заплати на преподавателите.
Финансиране против качество
Бюджетът за обучение за идната година е разчетен на 3.84 милиарда лева От тях 2.88 милиарда лева са за предучилищното и учебно обучение, 777.5 млн. лева за висше обучение и 405.8 млн. лева за просвета.
Субсидията за Българска академия на науките е 87.5 млн. лв. или с към 5 млн. лв. повече спрямо тази година. Според управлението на академията парите допълнително щели да стигнат единствено за покриване на растежа на минималната заплата от януари, когато се чака тя да стане 510 лева Пари за по-високи заплати за учените отново нямало и за огромна част от тях те щели да останат близки до най-ниското възнаграждение в страната. Това демотивира хората и обрича Българска академия на науките на разпад, разяснява проф. Никола Малиновски, който е член на общото заседание и на настоятелството на академията.
Изчисления на настоятелството на академията, в което влизат и представители на държавното управление, показвали, че за естественото ѝ битие трябват 98 млн. лв. - средства, които държавното управление не счита да доближи в идващите три години.
" Не съм споделил, че тези 5 млн. лева повече за следващата година са за минимална заплата ", реагира министърът на образованието Красимир Вълчев. Той напомни, че бюджетът не контролира числеността на заетите в академията и във висшите учебни заведения, а дефинира единствено държавната им дотация. Вълчев подлага на критика и Българска академия на науките, и университетите, че разликата сред заплащането на младите учени и преподаватели и това за доценти и професори е прекомерно огромна, а в това време това е въпрос на управническо решение.
Според министъра хората трябвало да бъдат уверени, че има смисъл от влагането на държавни средства в научни проучвания. Затова е необходим явен механизъм за оценка на качеството и ориентиране на средствата на този принцип.
Подобни са и проблемите пред висшето обучение, разяснява министърът и добави, че ще продължи предпочитаното финансиране на специалности, които са търсени на пазара на труда, и при които образованието е с високо качество. От общо 334.7 млн. лв. за прехрана на образованието в университетите 172.7 млн. лева ще бъдат разпределени според от оценката за качество на образованието и сходството му с пазара на труда. От думите на министъра стана ясно, че има случаи, в които парите, дадени за предпочитани посоки, отиват към други факултети. Той даде образец с висше учебно заведение, което получило 3 млн. лева повече за едно от звената си, само че нито един лев от парите не бил изхарчен по предопределение и младите преподаватели почнали да напущат.
От синдиката " Висше обучение и просвета " към КНСБ желаеха поради такива случаи дотацията на университетите да се раздели на две и да е ясно каква е сумата за качество и каква - за брой на студентите.
Парите за просвета нарастват с 80 млн., а не със 121 млн. лв.
За просвета през 2018 година са планувани 405.8 млн. лв. спрямо 285 млн. лв. за тази година. Реално растежът ще е 80 млн. лв., а не оповестените от финансовия министър 121 млн. лв.. От думите на просветителния министър се разбра, че останалите към 40 млн. лв. са планувани и в бюджета за тази година, само че по друго перо.
Основната част от спомагателните средства - 63.5 млн. лв., ще бъде разпределена на конкурентен принцип. Правилата за това занапред ще се прецизират. От Българска академия на науките разясниха, че утвърждават плановото финансиране, само че действително за използването му ще са нужни най-малко 6 месеца. Освен това тези пари щели да се употребяват за разноски по проучванията и пътувания и доста малко от тях щели да отидат за възнаграждение на учените.
Вълчев изясни, че се чака от парите за планове най-малко 35 млн. лв. да отидат в Българска академия на науките, която е и най-голямата научна институция у нас и се съгласи, че няма да доведат до нарастване на възнагражденията.
СУ упорства за пари за рожден ден
За 15 млн. лв. по-голяма дотация за финансови разноски упорства ректорът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " Анастас Герджиков. Мотивът за настояването е идната следващата година 130-годишнина на университета, излиза наяве от импортираното до депутатите мнение. " За отбелязване на сходни годишнини и за възстановяване на положението на сградния фонд Народното събрание постоянно е отпускало спомагателен финансов запас, на какъвто университет се надява и през 2018 година ", написа в мнението на Герджиков.
По калкулации на управлението на университета 8 млн. лв. са нужни за неотложни и спешни поправки в здания на университета, огромна част от които са монументи на културата и не са ремонтирани от десетина години. Други 7 млн. лв. трябвали за довършването на спортната зала на висшето учебно заведение, чието строителство почнало през 1988 година във връзка със 100-годишния празник на университета. Герджиков отбелязва, че СУ не разполага със лична спортна база и заплаща годишно по над 150 000 лв. наеми за спортни зали.
Това стана ясно по време на разискването на първо четене на държавния бюджет в парламентарната комисия по обучение и просвета. Подобни проблеми се дискутират съвсем всяка година при разискването на финансовите параметри за образованието.
Само Българска академия на науките и Софийският университет " Св. Климент Охридски " упорстват да получат по към 15 млн. лева повече през идната година. Засега не се обрисува настояванията им да бъдат задоволени. Според просветителния министър Красимир Вълчев увеличено финансиране може да се чака, когато има ясни механизми, че средствата отиват при институциите, които дават най-голямо качество.
Очаквано представителите на научните институции се оказаха недоволни от оферти от Министерския съвет бюджет за разлика от преподавателите и шефовете на детски градини и учебни заведения. Причината е, че главната част от нарастването на парите за обучение ще отиде за предучилищното и учебно такова и ще е за заплати на преподавателите.
Финансиране против качество
Бюджетът за обучение за идната година е разчетен на 3.84 милиарда лева От тях 2.88 милиарда лева са за предучилищното и учебно обучение, 777.5 млн. лева за висше обучение и 405.8 млн. лева за просвета.
Субсидията за Българска академия на науките е 87.5 млн. лв. или с към 5 млн. лв. повече спрямо тази година. Според управлението на академията парите допълнително щели да стигнат единствено за покриване на растежа на минималната заплата от януари, когато се чака тя да стане 510 лева Пари за по-високи заплати за учените отново нямало и за огромна част от тях те щели да останат близки до най-ниското възнаграждение в страната. Това демотивира хората и обрича Българска академия на науките на разпад, разяснява проф. Никола Малиновски, който е член на общото заседание и на настоятелството на академията.
Изчисления на настоятелството на академията, в което влизат и представители на държавното управление, показвали, че за естественото ѝ битие трябват 98 млн. лв. - средства, които държавното управление не счита да доближи в идващите три години.
" Не съм споделил, че тези 5 млн. лева повече за следващата година са за минимална заплата ", реагира министърът на образованието Красимир Вълчев. Той напомни, че бюджетът не контролира числеността на заетите в академията и във висшите учебни заведения, а дефинира единствено държавната им дотация. Вълчев подлага на критика и Българска академия на науките, и университетите, че разликата сред заплащането на младите учени и преподаватели и това за доценти и професори е прекомерно огромна, а в това време това е въпрос на управническо решение.
Според министъра хората трябвало да бъдат уверени, че има смисъл от влагането на държавни средства в научни проучвания. Затова е необходим явен механизъм за оценка на качеството и ориентиране на средствата на този принцип.
Подобни са и проблемите пред висшето обучение, разяснява министърът и добави, че ще продължи предпочитаното финансиране на специалности, които са търсени на пазара на труда, и при които образованието е с високо качество. От общо 334.7 млн. лв. за прехрана на образованието в университетите 172.7 млн. лева ще бъдат разпределени според от оценката за качество на образованието и сходството му с пазара на труда. От думите на министъра стана ясно, че има случаи, в които парите, дадени за предпочитани посоки, отиват към други факултети. Той даде образец с висше учебно заведение, което получило 3 млн. лева повече за едно от звената си, само че нито един лев от парите не бил изхарчен по предопределение и младите преподаватели почнали да напущат.
От синдиката " Висше обучение и просвета " към КНСБ желаеха поради такива случаи дотацията на университетите да се раздели на две и да е ясно каква е сумата за качество и каква - за брой на студентите.
Парите за просвета нарастват с 80 млн., а не със 121 млн. лв.
За просвета през 2018 година са планувани 405.8 млн. лв. спрямо 285 млн. лв. за тази година. Реално растежът ще е 80 млн. лв., а не оповестените от финансовия министър 121 млн. лв.. От думите на просветителния министър се разбра, че останалите към 40 млн. лв. са планувани и в бюджета за тази година, само че по друго перо.
Основната част от спомагателните средства - 63.5 млн. лв., ще бъде разпределена на конкурентен принцип. Правилата за това занапред ще се прецизират. От Българска академия на науките разясниха, че утвърждават плановото финансиране, само че действително за използването му ще са нужни най-малко 6 месеца. Освен това тези пари щели да се употребяват за разноски по проучванията и пътувания и доста малко от тях щели да отидат за възнаграждение на учените.
Вълчев изясни, че се чака от парите за планове най-малко 35 млн. лв. да отидат в Българска академия на науките, която е и най-голямата научна институция у нас и се съгласи, че няма да доведат до нарастване на възнагражденията.
СУ упорства за пари за рожден ден
За 15 млн. лв. по-голяма дотация за финансови разноски упорства ректорът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " Анастас Герджиков. Мотивът за настояването е идната следващата година 130-годишнина на университета, излиза наяве от импортираното до депутатите мнение. " За отбелязване на сходни годишнини и за възстановяване на положението на сградния фонд Народното събрание постоянно е отпускало спомагателен финансов запас, на какъвто университет се надява и през 2018 година ", написа в мнението на Герджиков.
По калкулации на управлението на университета 8 млн. лв. са нужни за неотложни и спешни поправки в здания на университета, огромна част от които са монументи на културата и не са ремонтирани от десетина години. Други 7 млн. лв. трябвали за довършването на спортната зала на висшето учебно заведение, чието строителство почнало през 1988 година във връзка със 100-годишния празник на университета. Герджиков отбелязва, че СУ не разполага със лична спортна база и заплаща годишно по над 150 000 лв. наеми за спортни зали.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ