Ракът все пак успя да надвие Владо Даверов, нищо че

Ракът въпреки всичко съумя да надвие Владо Даверов, нищо че известния публицист и сценарист преди години се похвали, че е съумял да се излекува. Даверов, прочул се със сюжета на паметния в годините на късния соц филм „ Вчера ” и като шеф в Българска национална телевизия в първите години на демокрацията, умря на 76-годишна възраст в сряда, 8 януари, заяви брачната половинка му Мариана в сбито известие до медиите. Сломена, тя добави, че няма да има поклонение, а интелектуалеца ще бъде заровен в стеснен фамилен кръг.

 

В началото на 2018 година Владо Даверов бе диагностициран с рак на гърлото и няколко месеца по-късно се подложи на интервенция. След отстраняването на тумора писателя и сценарист бил в ремисия дълго време. През лятото на предходната година обаче ненадейно почнало да му прилошава. След медицинския обзор се открило, че подлата болест се е завърнала, освен това с разсейки в други органи. Започнал да губи доста килограми, съвсем не можел и да приказва.

„ Видях го преди месец и половина, беше се стопил – тежеше несъмнено под 50 кг. Шепнешком сподели, че този път май няма да му се размине и ще е знамение, в случай че посрещне 2025-а година. Разстроих се, а той ме прегърна и сподели: „ Стига, бе! Аз добре съм си поживял! Колкото ми е отредено – толкоз! Като се отърва, пий едно за мен! ”, описа пред „ Уикенд ” дълготраен другар на бащата на кино лентата „ Вчера ” от кинаджийските среди. Малцина знаят, че с изключение на публицист и сценарист, като шеф в Българска национална телевизия той беше и продуцент на сериалите „ Дунав мост ” и „ Хайка за вълци ” и редактор на нашумялата  тв поредност „ Свидетели на времето ”.

След като през лятото здравето му ненадейно се е влошило, в последните дни на декември го приели в болница. След къс престой там Владо Даверов е умрял.

През 2020 година в изявление писателя самичък споделя, че е диагностициран с рак на гърлото, само че е съумял да пребори заболяването. „ Изживях знамение! Господ ми оказа помощ да преодолея заболяването рак на гърлото. Оттогава съм си заречен всеки ден да пребивавам красиво и се веселя на всичко към мен. Как да ви кажа, още помня денят на интервенцията през 2018 година Като разбрах за нея, помолих лекарите да мина наложителната подготовка не в тягостната атмосфера на болничното заведение, а у дома, с цел да се сбогувам за всеки случай с всичко, което обичам - децата, жена ми, внучетата, книгите. И най-изненадващо ми позволиха. През деня прекарвах в болница, вечерта спях вкъщи. В деня на интервенцията се разсъниха напълно умерено, изкъпах се, избръснах се, облякох си новите облекла и без да събуждам никого, се качих на метрото до Онкологична болница. Преди да напусна спирка „ Г. М. Димитров ”, стопирах да си купя вестник и тъй като ръцете ми бяха заети с чанта дарове за лекуващия медицински личен състав, подметнах левчето през гишето на лавката. Продавачът беше младо момче, което мощно се засегна, че му подмятам парите. Нарече ме какъв ли не и се принудих да му кажа, че бързам за интервенция от рак. Нямам време да диспутирам с него за какво подметнах левчето. Момчето безусловно онемя. Попита дали ще му разреша да ме придружи и аз се съгласих. В болничното заведение също влезе с мен като съпътстващ родственик и участва на предизвестията, които напълно другарски получих от хирурга: „ Сърцето ви е едва, боязън ме е, че няма да успеем да ви извадим от упойката ”. Е, съумяха въпреки всичко, разсъниха се и първо видях загриженото лице на хирурга, който ме зарадва със известието, че нямам разсейки, а вторият човек се оказа момчето от будката за вестници. Когато помолих на другия ден да си потегли и в действителност се прибрах у дома, момчето напълно се шашна: „ Боже - рече ми, - какъв кураж за живот! Нашето потомство напълно се е окекавило. Всеки мой връстник би оревал света, в случай че, не дай Господи, му се случи сходно премеждие! ”, описа тогава Владо Даверов.