Ракът на белия дроб засяга 17% от мъжете и 6%

Ракът на белия дроб визира 17% от мъжете и 6% от дамите в България. Онкологичното заболяване се подрежда на трето място по периодичност при представителите на мощния пол, като преди този момент са ракът на простата и колоректалния карцином, а при дамите в първата тройка са ракът на гърдата, ракът на матката и колоректалният карцином. Това сочат последните данни от отчет на Европейската комисия и Международната организация за проучване на рака.

Според статистиката годишно от рак на белия дроб в България се разболяват към 4300 пациенти, напомнят от фармацевтичната компания Амджен България във връзка идния Месец за битка с рака на белия дроб.

Ракът на белия дроб е едно от най-смъртоносните онкологични болести, като за разлика от страните в Европейския съюз (ЕС), където смъртните случаи понижават през годините, в България се следи наклонност на нарастване, като по-засегнати са мъжете. Едва 8% от българите претърпяват повече от 5 години спрямо 15% в страните от Европейския съюз, като една от аргументите за това е късното диагностициране (обикновено в III или IV-ти стадий).

Тютюнопушенето е причина за към 85% от случаите и е един от главните контролируеми рискови фактори. Относителният риск при пушачите се усилва с 13,3 пъти спрямо този при непушачите. Сред другите аргументи за появяването на болестта са замърсяването на въздуха и работата с разнообразни химикали и азбест. Влияние оказват и фамилната обремененост, предишно облъчване на белите дробове и други В рискова група за болестта попадат и хората с други белодробни заболявания като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.

Основните признаци са неизчезваща кашлица, болки в гърдите, зной, изкашляне на кръв, мощна отмалялост, необяснима загуба на тегло и чести белодробни инфекции. Ракът на белия дроб се диагностицира посредством физически обзор, образна диагностика (като рентгенография на гръдния панер, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс), проучване на вътрешността на белия дроб благодарение на бронхоскопия, взимане на проба от тъкан (биопсия) за хистопатологично проучване и дефиниране на характерния подтип – дребноклетъчен или недребноклетъчен рак, идентифициране на характерни генетични разновидности или биомаркери, с цел да се избере най-хубавият вид за лекуване. В момента се ползват три типа лекуване – химиотерапия, таргетна и имунотерапия.

Изследването на биомаркерите е извънредно значимо за актуалното персонализирано лекуване на рак на белия дроб. Определянето на генетичната разновидност може да помогне на онколозите да преценяват дали и коя е най-подходящата таргетна терапия, която да приложат. Данните сочат, че този тип лекуване може да понижи риска от гибел с 31%.  

Тестването на биомаркерите на пациента се прави в лаборатория посредством разбор на проби от туморна тъкан на болния, кръв или урина. При проучването се търси съществуване на известни разновидности в туморните кафези. Резултатите от теста се интерпретират от онколози. При рака на белия дроб биомаркерите постоянно са „ движещи разновидности “, т.е. генетични промени, които карат туморните кафези да порастват неконтролируемо. При към 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб най-често срещаните разновидности са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK. При таргетната терапия посредством използване на медикаменти се стопират тези генетични разновидности, като резултатът е закъснение или прекъсване на развиването на злокачествения развой. В момента повече от половината от тези медикаменти се възстановяват от Националната здравноосигурителна каса.