Ракът на белия дроб е главна причина за смърт както

Ракът на белия дроб е основна причина за гибел както при мъжете, по този начин и при дамите. Повече хора умират от рак на белия дроб, в сравнение с от рак на дебелото черво, на гърдата и рак на простатата, взети дружно. В България това е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по периодичност при дамите.
В световен мащаб ракът на белия дроб е водеща причина за смъртност, подбудена от рак. При мъжете това е най-често срещаната причина за гибел, подбудена от рак, като по-късно се подреждат ракът на простатата, колоректалният рак, рак на стомаха и рак на черния дроб, а при дамите - втората най-често срещана причина за гибел. (През последните 30 години случаите на рак на белия дроб при дамите са нарастнали с 600%.)
Днес болестта към този момент не се свързва единствено и само с тютюнопушенето, а се преглежда като сложно заболяване или цялост от болести, които могат да бъдат провокирани от разнообразни генетични промени. Около 25% от случаите на белодробен рак се появяват и при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Заболяването може да се диференцира в два съществени вида: недребноклетъчен рак на бял дроб (най-често срещан) и дребноклетъчен рак на бял дроб. Недребноклетъчният рак на белия дроб сплотява няколко хистологични вида: плоскоклетъчен, едроклетъчен и аденокарцином. Те имат сходни механизми на протичане и надлежно сходно лекуване. Възможностите за избор на терапия зависят от стадия, в който се намира туморът.
Молекулярно проучване при недребноклетъчен карцином на бял дроб
Неминуемо, по-голямата част от видовете лекуване са предопределени за „ средностатистическия пациент “ и затова не сe ползват сполучливо при всички. Молекулярното проучване при пациенти с рак на белия дроб, от своя страна, изследва за съществуване на молекулярни биомаркери, които могат да разкрият повода за възникването на болестта и на тази база да се пристъпи към персонализирана терапия. Към момента се изследват 3 биомаркера – EGFR, ALK и ROS1 и това са най-важните проучвания, които би трябвало да бъдат направени на пациента.
В 12-17% от случаите се откриват промени в гена EGFR
В 3-5% от случаите има промени в гена ALK
В 1-2% от случаите се откриват промени в ROS1
След като генетичният профил на тумора бива избран, лекарите имат опция да назначат по-ефикасно и уместно за пациента лекуване. Индивидуализираното лекуване дава по-добра прогноза за изхода от болестта. Не на последно място, то има способността да понижи разноските, свързани с лечебното лечение; посредством потреблението на съответно познание за генетични профили, целящи характерни молекули, се заобикаля рискът от „ проба-грешка “, което нормално покачва разноските за лекуване.
Как се прави молекулярното проучване
Молекулярното проучване стартира с взимане на задоволително количество тъканна проба от тумора, така наречен биопсия.
По-добрият вид е от първата биопсия да остане задоволително тъканна проба - в противоположен случай може да се наложи втора биопсия. Туморната тъкан се изследва за съществуване на всички съответни биомаркери, които биха могли да провокират повишаване на тумора.
Ако не бъдат изследвани всички биомаркери, това може да ограничи опциите за лекуване. Изследванията за установяване съществуването на биомаркери, свързани с рак, се правят в профилирани лаборатории, като лекарят получава резултатите в границите на 1-2 седмици.
Рискови фактори
- Вероятността човек да развие рак на бял дроб в границите на живота си е към 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при дамите. Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са:
- Пушене на цигари или пури
- Излагане на второстепенен тютюнев пушек, радон, азбест, арсен или други канцерогенни сътрудници
- Предишна лъчетерапия на белия дроб
- Замърсяване на въздуха
- Лична или фамилна анамнеза от белодробен рак
Симптоми на болестта
Могат да минат години, преди да се изявят главните признаци на рака на белия дроб. Често те се бъркат с признаците на надалеч по-безобидни положения. Симптомите нерядко се появяват, когато болестта е към този момент в напреднал етап и лекуването е с лимитирани благоприятни условия и цели единствено удължение живота на пациента.
Симптоми от страна на гръдния панер и дихателната система:
- тютюнджийска “ кашлица, която става все по-упорита и мощна
- кашлица, която не е обвързвана с пушене и продължава повече от две седмици
- повтарящи се бронхити и пневмонии
- смяна в цвета и размера на храчките
- кръвохрачене
- хриптене, свирене на гърдите и затруднено дишане
- продължителна болежка в гърдите, рамото или гърба, несвързана с кашлицата
Симптоми на белодробен рак, присъщи за разпространяване на процеса в близките лимфни възли, с изключение на изброените нагоре, са и:
- непрекъсната болежка в гръдния панер със или без кашлица;
- усложнения в гълтането
- усложнения в дишането
- загуба на гласа или пресипнал глас