Мрем 6 години по-рано от другите народи в Европа
Раждаемостта пада под 60 хиляди през 2018 година
Най-дълголетни са в Испания, Италия и Франция
През 2016 година междинната дълготрайност на живот у нас е била най-ниска в Европа – 74,9 години. За съпоставяне на остарелия континент хората живеят приблизително по 81 години или с към 6 година повече.
Населението в три района на България държи връх за най-ниска дълготрайност на живот в целия Европейски съюз – Северозападен (със междинна дълготрайност 73,3 години), Северен централен (74,4 години) и Югозападен (74,4 години). Това демонстрират данни на Евростат като се регистрира, че от всички райони в 28-те страни в Съюза единствено още два други имат сходен индикатор – един в Румъния и един в Унгария.
Населението в районите от страните в Западна Европа живее по-дълго от това в страните в източната част на континента.
Най-застаряващо – с дял на хора над 65-годишна възраст, е популацията в градовете Видин (29%), Ловеч (26%), Кюстендил (26%) и Габрово (28%), а най-младо е в София (с дял на възрастните от 17%) и във Варна (18%).
По междинна дълготрайност на живота от 74,9 години, страната ни е с най-нисък индикатор и спрямо останалите прилежащи балкански страни: Гърция – 81,5 години, Румъния – 75,3 години, Сърбия – 75,7 години, Турция – 78,1 години, Албания – 78,5 години.
В Европейския съюз най-дълго живеят основно в Испания и Италия, до момента в който по-голямата част от районите с релативно ниска дълготрайност на живота са най-вече в източните райони на Европейски Съюз.
Рекордно висока е продължителността на живот в испанския столичен район Комунидад де Мадрид (85,2 г.), следвани от популацията в два испански района Ла Риоха и Кастилия Леон (по 84,3 г.). Със същите индикатори е италианският район Тренто, а след него се подрежда френският столичен район Ил дьо Франс (84,2 години).
Структура
Пенсионерите се усилват
Хората в трудоспособна възраст са съвсем без смяна
Българите в пенсионна възраст са се нараснали, демонстрират данните на националната статистика за 25-годишен интервал. През 1990-а хората над трудоспособна възраст са представлявали близо 23% от популацията на страната. Само след четвърт век, през 2016 година, тази цифра се е нараснала с два % до 25 на 100.
Значителни деформации във възрастовата конструкция на популацията у нас има при хората в под трудоспособна възраст. Според данните на Национален статистически институт те са съставлявали 22% от всички български жители през 1990 година, а през 2016-а те са към 15 на 100.
За същия интервал популацията в трудоспособна възраст се е трансформирало от 55% преди четвърт век до 60 на 100. Според статистиката гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват богатства за нацията, остава съвсем еднакъв.
Нежният пол боледува по-рядко
Жените живеят сред 3 и 5 години повече
Детеродните функционалности вършат нежния пол по-издръжлив
Анализът на европейската статистика се стопира на забележителната разлика в продължителността на живота при мъжете и при дамите, която се демонстрира навсякъде в страните членки на Европейския съюз.
Няма страна в общността, в която мъжете да живеят приблизително по-дълго от дамите, като разликата в множеството случаи е от порядъка на 3-5 години в интерес на дамите, регистрира Евростат.
У нас мощният пол живее приблизително 68,8 години, а нежният – 75,9. Освен това дамите демонстрират по-голяма устойчивост на заболявания и умират по-рядко от тях, което се изяснява с детеродните функционалности.
Кръвта, която нежният пол губи всеки месец с цикъла си, съдържа еритроцити, а те – хемоглобин и желязо. Последното е незаместим микроелемент както за хората, по този начин и за бактериите и туморните кафези. Заради по-ниското наличие на желязо, дамите боледуват и по-малко от инфекции и тумори. Когато една жена навлезе в менопауза, смъртността й се изравнява с тази на мъжете.
Отчети на лечебните заведения
Най-ниска раждаемост след Втората международна война
проф. Алексей Савов
Всяка година ражданията в страната понижават с сред 1000 и 1500 и това към този момент се е обрисувало като трайно отрицателна наклонност, съобщи пред в. „ Труд ” проф. Алексей Савов, шеф на Националната генетична лаборатория към „ Майчин дом ”. По думите му упованията са до края на декември новородените за цялата 2018 година да са към 59 хиляди, което е рекордно невисок брой.
Националната генетична лаборатория към „ Майчин дом ” брои месец по месец ражданията във всички лечебни заведения в страната като се обгръщат даже случаите на извънболнични раждания, които са необичайност. „ Допреди 7-8 години бебетата на годишна база бяха към или малко над 70 хиляди, а към края на актуалната година чакаме те да паднат под 60 хиляди и да са към 59 хиляди Ако прибавим и това, че за жалост някои от тях няма да оцелеят още в неонаталния интервал, картината става още по тъжна ”, добави проф. Савов. По думите му ражданията са падали под 60 хиляди годишно в интервала към Втората международна война.
Преброяването на пеленачетата в страната става посредством доклади на лечебните заведения към Националната генетична лаборатория и изпращане на кръвна проба от всички деца. Два пъти годишно институцията изпраща отчети за това на Министерството на здравеопазването.
Негативна наклонност
Селата са изгубили 6 милиона души население
5,2 млн. българи живеят в градовете
София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си – в София с към 30%, във Варна – с към 10%. С изключение на тях се регистрира трайна наклонността на обезлюдяване на селските региони и преселване на хората към огромните градове в България.
Селата за към 65 години са изгубили близо 6 милиона души население за сметка на градските региони. В градска среда у нас живеят към 5,2 млн. души, а в селата – към 1,8 млн. Европейската статистика регистрира, че делът на градското население се е нараснал – от 20% през 1950 година – до 67% на 100 през 1990 година и до 75% през 2016 година
Най-бързо обезлюдяващите градове в страната са Враца и Видин. Друга отрицателна наклонност е, че близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Най-дълголетни са в Испания, Италия и Франция
През 2016 година междинната дълготрайност на живот у нас е била най-ниска в Европа – 74,9 години. За съпоставяне на остарелия континент хората живеят приблизително по 81 години или с към 6 година повече.
Населението в три района на България държи връх за най-ниска дълготрайност на живот в целия Европейски съюз – Северозападен (със междинна дълготрайност 73,3 години), Северен централен (74,4 години) и Югозападен (74,4 години). Това демонстрират данни на Евростат като се регистрира, че от всички райони в 28-те страни в Съюза единствено още два други имат сходен индикатор – един в Румъния и един в Унгария.
Населението в районите от страните в Западна Европа живее по-дълго от това в страните в източната част на континента. Най-застаряващо – с дял на хора над 65-годишна възраст, е популацията в градовете Видин (29%), Ловеч (26%), Кюстендил (26%) и Габрово (28%), а най-младо е в София (с дял на възрастните от 17%) и във Варна (18%).
По междинна дълготрайност на живота от 74,9 години, страната ни е с най-нисък индикатор и спрямо останалите прилежащи балкански страни: Гърция – 81,5 години, Румъния – 75,3 години, Сърбия – 75,7 години, Турция – 78,1 години, Албания – 78,5 години.
В Европейския съюз най-дълго живеят основно в Испания и Италия, до момента в който по-голямата част от районите с релативно ниска дълготрайност на живота са най-вече в източните райони на Европейски Съюз.
Рекордно висока е продължителността на живот в испанския столичен район Комунидад де Мадрид (85,2 г.), следвани от популацията в два испански района Ла Риоха и Кастилия Леон (по 84,3 г.). Със същите индикатори е италианският район Тренто, а след него се подрежда френският столичен район Ил дьо Франс (84,2 години).
Структура
Пенсионерите се усилват
Хората в трудоспособна възраст са съвсем без смяна
Българите в пенсионна възраст са се нараснали, демонстрират данните на националната статистика за 25-годишен интервал. През 1990-а хората над трудоспособна възраст са представлявали близо 23% от популацията на страната. Само след четвърт век, през 2016 година, тази цифра се е нараснала с два % до 25 на 100.
Значителни деформации във възрастовата конструкция на популацията у нас има при хората в под трудоспособна възраст. Според данните на Национален статистически институт те са съставлявали 22% от всички български жители през 1990 година, а през 2016-а те са към 15 на 100.
За същия интервал популацията в трудоспособна възраст се е трансформирало от 55% преди четвърт век до 60 на 100. Според статистиката гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват богатства за нацията, остава съвсем еднакъв.
Нежният пол боледува по-рядко
Жените живеят сред 3 и 5 години повече
Детеродните функционалности вършат нежния пол по-издръжлив
Анализът на европейската статистика се стопира на забележителната разлика в продължителността на живота при мъжете и при дамите, която се демонстрира навсякъде в страните членки на Европейския съюз. Няма страна в общността, в която мъжете да живеят приблизително по-дълго от дамите, като разликата в множеството случаи е от порядъка на 3-5 години в интерес на дамите, регистрира Евростат.
У нас мощният пол живее приблизително 68,8 години, а нежният – 75,9. Освен това дамите демонстрират по-голяма устойчивост на заболявания и умират по-рядко от тях, което се изяснява с детеродните функционалности.
Кръвта, която нежният пол губи всеки месец с цикъла си, съдържа еритроцити, а те – хемоглобин и желязо. Последното е незаместим микроелемент както за хората, по този начин и за бактериите и туморните кафези. Заради по-ниското наличие на желязо, дамите боледуват и по-малко от инфекции и тумори. Когато една жена навлезе в менопауза, смъртността й се изравнява с тази на мъжете.
Отчети на лечебните заведения
Най-ниска раждаемост след Втората международна война
проф. Алексей Савов Всяка година ражданията в страната понижават с сред 1000 и 1500 и това към този момент се е обрисувало като трайно отрицателна наклонност, съобщи пред в. „ Труд ” проф. Алексей Савов, шеф на Националната генетична лаборатория към „ Майчин дом ”. По думите му упованията са до края на декември новородените за цялата 2018 година да са към 59 хиляди, което е рекордно невисок брой.
Националната генетична лаборатория към „ Майчин дом ” брои месец по месец ражданията във всички лечебни заведения в страната като се обгръщат даже случаите на извънболнични раждания, които са необичайност. „ Допреди 7-8 години бебетата на годишна база бяха към или малко над 70 хиляди, а към края на актуалната година чакаме те да паднат под 60 хиляди и да са към 59 хиляди Ако прибавим и това, че за жалост някои от тях няма да оцелеят още в неонаталния интервал, картината става още по тъжна ”, добави проф. Савов. По думите му ражданията са падали под 60 хиляди годишно в интервала към Втората международна война.
Преброяването на пеленачетата в страната става посредством доклади на лечебните заведения към Националната генетична лаборатория и изпращане на кръвна проба от всички деца. Два пъти годишно институцията изпраща отчети за това на Министерството на здравеопазването.
Негативна наклонност
Селата са изгубили 6 милиона души население
5,2 млн. българи живеят в градовете
София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си – в София с към 30%, във Варна – с към 10%. С изключение на тях се регистрира трайна наклонността на обезлюдяване на селските региони и преселване на хората към огромните градове в България. Селата за към 65 години са изгубили близо 6 милиона души население за сметка на градските региони. В градска среда у нас живеят към 5,2 млн. души, а в селата – към 1,8 млн. Европейската статистика регистрира, че делът на градското население се е нараснал – от 20% през 1950 година – до 67% на 100 през 1990 година и до 75% през 2016 година
Най-бързо обезлюдяващите градове в страната са Враца и Видин. Друга отрицателна наклонност е, че близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ