В Европа се раждат все по-малко деца: България се вписва в тревожната демографска тенденция
Раждаемостта на Стария континент непрекъснато понижава от 2008 година насам
В Европа се раждат все по-малко деца. През 2022 година в Европейски Съюз са родени 3,88 милиона бебета, а единствено 14 години по-рано са родени съвсем с 1 милион повече, написа Евростат. Статистическата работа към Европейската комисия разгласява своите подробни и обновени данни за 2022 година
Общият коефициент на раждаемост (TFR) за Европейски Съюз е 1.46. Този индикатор пресмята междинния брой деца, родени от една жена през живота ѝ. За да бъде популацията в постоянни граници, коефициентът би трябвало да е 2.1. По-високи стойности значат, че то ще пораства, а по-ниски - че ще понижава. В Европейски Съюз този индикатор спада от 2008 година насам.
Къде е България?
През 2022 година Франция има най-високата обща раждаемост в Европейски Съюз (1.79 живородени бебета на жена). Втора е Румъния с коефициент от 1.71. България се подрежда на трето място сред страните с минимум неприятен общ коефициент на раждаемостта в Европа - 1.65.
Това е под равнищата нужни за заменяне на популацията, само че е доста по-добре от междинното за Европейски Съюз. Според статистиката на Евростат, страната ни бележи повишение на раждаемостта през последните години.
България може да се похвали с по-добри резултати от Гърция, Турция и Сърбия. За Северна Македония данните не са налични.
Държавата ни е подхванала голям брой стъпки, с цел да се оправи с обезпокоително ниския коефициент на раждаемост. В края на 90-те той доближава най-ниската си точка от 1.09.
От края на 20-и век у нас се следи гладко повишаване, чийто пик е през 2009 година с общ коефициент на раждаемостта от 1.66. Резултатът за 2022 година е един от най-хубавите от началото на Прехода (за 1989 година той е 1.92, за 1990 г. - 1.82, а за 1991 година - 1.66).
Най-ниските равнища в Европейски Съюз са следени в Малта - 1.08 раждания на жена, Испания (1.16) и Италия (1.24).
Раждаемостта е притеснително ниска още в Гърция, Полша и Финландия.
В международен мащаб доста от развитите стопански страни се сблъскват с пагубно ниски равнища на раждаемост. В Южна Корея коефициентът за 2022 година е 0.78, в Китай - 1.08, а в Япония е 1.26. Това допуска демографски срив до края на този век.
Старият континент
Освен намаляващата раждаемост в Европа се следи и друга притеснителна наклонност - застаряване на популацията.
Новите данни на Евростат разкриват, че към 1 януари 2023 година междинната възраст на популацията в Европейски Съюз е 44.5 години. Това значи, че половината от жителите на Съюза са на възраст над 44.5 години, а другата половина е по-млада.
Средната възраст на популацията на Европейски Съюз се е нараснала с 2.3 години през последните 10 години.
Съотношението на броя на възрастните хора (над 65 годишна възраст) спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години) в Европейски Съюз, възлиза на 33.4% към 1 януари 2023 година Показателят се е нараснал с над 5 пункта от 1 януари 2013 година, когато е бил 27.7%.
В съпоставяне с 2013 година най-голямо нарастване на съотношенията има в Полша (+10.4%), България (+9.2%) и Хърватия (+9.0%).
На процедура страната ни е в Топ 3 на страните с най-застаряло население. В Португалия броя на хората над 65 годишна възраст е 38.0%, в Италия и Финландия е идентичен - 37.8%, а България е над 35%.
Според Национален статистически институт от близо 6.45 милиона българи, тези над 65-годишна възраст са малко над 1.5 милиона. В работоспособна възраст (между 15-64 години) са 4.29 милиона души.
В Европа се раждат все по-малко деца. През 2022 година в Европейски Съюз са родени 3,88 милиона бебета, а единствено 14 години по-рано са родени съвсем с 1 милион повече, написа Евростат. Статистическата работа към Европейската комисия разгласява своите подробни и обновени данни за 2022 година
Общият коефициент на раждаемост (TFR) за Европейски Съюз е 1.46. Този индикатор пресмята междинния брой деца, родени от една жена през живота ѝ. За да бъде популацията в постоянни граници, коефициентът би трябвало да е 2.1. По-високи стойности значат, че то ще пораства, а по-ниски - че ще понижава. В Европейски Съюз този индикатор спада от 2008 година насам.
Къде е България?
През 2022 година Франция има най-високата обща раждаемост в Европейски Съюз (1.79 живородени бебета на жена). Втора е Румъния с коефициент от 1.71. България се подрежда на трето място сред страните с минимум неприятен общ коефициент на раждаемостта в Европа - 1.65.
Това е под равнищата нужни за заменяне на популацията, само че е доста по-добре от междинното за Европейски Съюз. Според статистиката на Евростат, страната ни бележи повишение на раждаемостта през последните години.
България може да се похвали с по-добри резултати от Гърция, Турция и Сърбия. За Северна Македония данните не са налични.
Държавата ни е подхванала голям брой стъпки, с цел да се оправи с обезпокоително ниския коефициент на раждаемост. В края на 90-те той доближава най-ниската си точка от 1.09.
От края на 20-и век у нас се следи гладко повишаване, чийто пик е през 2009 година с общ коефициент на раждаемостта от 1.66. Резултатът за 2022 година е един от най-хубавите от началото на Прехода (за 1989 година той е 1.92, за 1990 г. - 1.82, а за 1991 година - 1.66).
Най-ниските равнища в Европейски Съюз са следени в Малта - 1.08 раждания на жена, Испания (1.16) и Италия (1.24).
Раждаемостта е притеснително ниска още в Гърция, Полша и Финландия.
В международен мащаб доста от развитите стопански страни се сблъскват с пагубно ниски равнища на раждаемост. В Южна Корея коефициентът за 2022 година е 0.78, в Китай - 1.08, а в Япония е 1.26. Това допуска демографски срив до края на този век.
Старият континент Освен намаляващата раждаемост в Европа се следи и друга притеснителна наклонност - застаряване на популацията.
Новите данни на Евростат разкриват, че към 1 януари 2023 година междинната възраст на популацията в Европейски Съюз е 44.5 години. Това значи, че половината от жителите на Съюза са на възраст над 44.5 години, а другата половина е по-млада.
Средната възраст на популацията на Европейски Съюз се е нараснала с 2.3 години през последните 10 години.
Съотношението на броя на възрастните хора (над 65 годишна възраст) спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години) в Европейски Съюз, възлиза на 33.4% към 1 януари 2023 година Показателят се е нараснал с над 5 пункта от 1 януари 2013 година, когато е бил 27.7%.
В съпоставяне с 2013 година най-голямо нарастване на съотношенията има в Полша (+10.4%), България (+9.2%) и Хърватия (+9.0%).
На процедура страната ни е в Топ 3 на страните с най-застаряло население. В Португалия броя на хората над 65 годишна възраст е 38.0%, в Италия и Финландия е идентичен - 37.8%, а България е над 35%.
Според Национален статистически институт от близо 6.45 милиона българи, тези над 65-годишна възраст са малко над 1.5 милиона. В работоспособна възраст (между 15-64 години) са 4.29 милиона души.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ