Над 20% от жените у нас нямат деца
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и структурите на популацията. От началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната, оповестиха от Национален статистически институт.
Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от демографското развиване на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст.
Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.
Броят на дамите във фертилна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да достигне 1 295 хиляди дами на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията на популацията у нас, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социално-икономически характерности на дамите. За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца.
Към 7 септември 2021 г. 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този индикатор е по-висок в селата (1.75), в сравнение с в градовете (1.37).
Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от демографското развиване на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст.
Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.
Броят на дамите във фертилна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да достигне 1 295 хиляди дами на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията на популацията у нас, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социално-икономически характерности на дамите. За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца.
Към 7 септември 2021 г. 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този индикатор е по-висок в селата (1.75), в сравнение с в градовете (1.37).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ