НСИ: Броят на жените във фертилна възраст е намалял с 22.5% през последните 10 години
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и структурите на популацията. От началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната. Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от демографското развиване на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст. Това излиза наяве от окончателните данни от преброяването през 2021 година на Националния статистически институт.
Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.
Броят на дамите във фертилна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1 295 хиляди дами на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този индикатор е по-висок в селата (1.75), в сравнение с в градовете (1.37).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в по-високите възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами.
Безработните и без обучение дами на възраст 15 - 64 навършени години имат най-голям междинен брой деца - 3.07. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0.90. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение, до момента в който при дамите с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области. Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.
Броят на дамите във фертилна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1 295 хиляди дами на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този индикатор е по-висок в селата (1.75), в сравнение с в градовете (1.37).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в по-високите възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами.
Безработните и без обучение дами на възраст 15 - 64 навършени години имат най-голям междинен брой деца - 3.07. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0.90. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение, до момента в който при дамите с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области. Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ