Рафинерията Лукойл“ е завела две дела заради отнетата ѝ концесия,

Рафинерията „ Лукойл “ е завела две каузи поради отнетата ѝ концесия, те обаче стоят на трупчета поради разглеждането на проблема в Конституционния съд, който бе сезиран от президента Румен Радев през октомври 2023 година

Радев твърди, че парламентарното решение за преустановяване на концесията е взето преждевременно, може да наруши доставките на суровина за преправка, също така опонира на главния закон и ползите на жителите.

От решението на Конституционния съд действително зависи изходът на двете каузи, тъй като в случай че той се произнесе, че не е нарушен главният закон, едва ли двете съдилища биха излезли с назад решение и биха се произнесли в интерес на „ Лукойл “. В противоположния случай обаче може да се стигне до възобновяване на концесията и даже до многомилионна наказателна клауза, която страната да заплати на нефтопреработвателния комбинат.

Едното от заведените от „ Лукойл Нефтохим Бургас “ каузи е пред Бургаския областен съд. То е против Изпълнителна организация „ Морска администрация “ и е поради отнемането на лиценза на сдружението за пристанищен оператор на „ Росенец “, което пък е учредено на решението на Народното събрание за преустановяване на концесията за ръководство на терминала.

Другото дело е пред Върховния административен съд. То е против страната и е поради отнемането на самата концесия за „ Росенец “. Според „ Лукойл “ това е нелегално, тъй като член 5К от еврорегламент 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година за новите ограничаващи ограничения против Русия поради войната в Украйна планува възбраните да не се ползват до 10 октомври 2022 година за контракти, подписани преди 9 април 2022 година Точно подобен е концесионният контракт за „ Росенец “, подписан през 2011 година от държавното управление на водача на ГЕРБ Бойко Борисов.

Тоест до 10 октомври 2022 година държавното управление е трябвало да реши да приключи този контракт, само че на 6 октомври кабинетът взема решение 738. С него разрешава продължаването на осъществяването на контракта за даване на концесия върху „ Росенец “. Бившият оператор на нефтения терминал има искания, че по този начин е циментиран концесионния контракт, тъй като страната е изразила волята си, според условията на еврорегламента.

Освен това Министерският съвет не е взел решение за анулация на остарялото решение за дерогацията за концесията на „ Росенец “, изясняват адвокати и напомнят, че българската конституция приравнява концесионните права на вещните.

Те обръщат също по този начин внимание, че в признатия предишното лято български Закон за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, по чиято мощ е лишен „ Росенец “, е записано, че се приключват предоставените концесии за стратегически обекти от голяма важност за националната сигурност, засягащи петрол и артикули от нефтен генезис, създадени от необработен петрол, с генезис Русия или изнесени от Русия.

А Министерският съвет или транспортното министерство не са създали разбор кои са тези обекти, има ли други концесии с изключение на тази на бургаската рафинерия. Не е взето и официално решение на Министерския съвет за лишаване на пристанището.

От Министерството на превоза потвърдиха за заведеното дело за отнетия лиценз за пристанищен оператор. Ведомството отхвърли да разяснява каква е защитната теза на изпълнителния шеф на „ Морска администрация “, издал заповедта. Тя ще бъде показана при продължение на делото

Интересен аспект от делото пред Върховния административен съд за самото лишаване на концесията е, че според подписания контракт, при едностранното му преустановяване от страната тя дължи наказателна клауза в размера на направените от концесионера вложения. За сходна рекламация обаче би трябвало да се подаде обособен цивилен иск.

От отрасловото ведомство показаха, че приетите от транспортния министър вложения за интервала от датата на влизане в действие на контракта за концесията 30 юли 2011 година до прекратяването му на 15 август 2023 година са 57 727 963.59 лева без Данък добавена стойност (29 515 839.10 евро без ДДС). По контракт за 35-те години на стопанисване частното сдружение е трябвало да вложи 44.5 млн. евро в развиването на терминала за разтоварване на танкерите със необработен нефт.

Излиза, че в случай че се следват клаузите на концесионния контракт, „ Лукойл “ може да претендира за възобновяване на близо 30 млн. евро, въпреки министър Георги Гвоздейков през август 2023 година да разгласи, че страната няма да заплаща нищо за предварителното преустановяване на концесията. Месец по-късно той към този момент позволи, че „ Лукойл “ може да предяви искове за обезщетения, което и най-вероятно ще стане.

Реално за 12 години – до отнемането на концесията за „ Росенец “, „ Лукойл “ е платила концесионни хонорари (еднократно, закрепено и променливо) общо 20 184 149.45 лв. без Данък добавена стойност, сочат данните на транспортното министерство.

Любопитен факт е, че сега – с цел да употребява терминала, „ Пристанищна инфраструктура “ е сключила съглашение с „ Лукойл Нефтохим “ за съдействие „ с оглед нуждата от реализиране на безпроблемно опериране на терминала от страна на държавната компания.

„ Споразумението не регламентира финансова стойност. Срокът на деяние е привързан с настъпване на разнообразни случаи, един от които е при подписване по планувания от закона ред на контракт за осъществяване на пристанищни услуги и действия или контракт за концесия със спечелил конкурс пристанищен оператор “, обявиха от „ Пристанищна инфраструктура “.

Така вместо „ Нефтохим “ да заплаща на страната за достъпа до пристанището, както се закани съпредседателят на „ Продължаваме промяната Кирил Петков, страната разчита на благоволението на „ Нефтохим “ да употребява терминала.

Източник: Mediapool

За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News

Още вести четете в категория Бизнес.