Рафаел Надал: Никога не съм се чувствал непобедим
Рафаел Надал даде особено изявление за „ Евроспорт “ от вкъщи си в Майорка. Носителят на 19 трофеи от Големия шлем показа по какъв начин се оправя с карантината, кои са обичаните му моменти от Ролан Гарос и дали паузата в тура трансформира дълготрайните проекти за кариерата му.
- Като човек, който е бил деен съвсем нон-стоп през последните няколко години, по какъв начин ти се отрази карантината във физически, душевен и прочувствен проект? - Ако би трябвало да съм почтен, беше мъчно. Но за благополучие хората имаме способността да се приспособяваме. Първите няколко седмици бяха доста тежки, защото непрекъснато слушахме неприятни вести. Вирусът удари на всички места, само че в Испания обстановката беше доста тежка. Всеки ден се събуждаш и слушаш за всички тези хора, които страдат, всички тези фамилии, които губят близки без да имат опцията да се сбогуват. Аз съм сензитивен човек и по тази причина не ми беше по никакъв начин елементарно да приема всичко това. В същото време не можех и да изляза и да се позабавлявам, с цел да се разсея от целия този негативизъм. В началото непрекъснато следях новините, по-късно ги гледах все по-рядко. Опитвах се да направя всекидневието си допустимо най-нормално. За хората като нас, спортистите, които не са привикнали да работят в офис и да прекарват доста време в затворени пространства, беше още по-трудно. Ситуацията беше доста тежка за всички. Съпругата ми претърпя този интервал по-лесно от мен, тъй като работеше от у дома, денят и минаваше в същия график както нормално. Аз обаче не съм привикнал да заставам у дома и да пасувам. Винаги си стремя да съм на открито, да правя нещо, да имам някакви проекти. Но по-късно нещата лека-полека се възстановиха, започнах да възстановявам формата си както физически, по този начин и душевен. Намерих няколко остарели фитнес уреда у дома, от академията също ми изпратиха уреди и такъми, тъй че в последно време още веднъж се възвърнах към естествения си темп, най-малко доколкото е допустимо.
- Ти си актуалният първенец на Ролан Гарос и US Open. Тази година датите за тези два шампионата са доста близки. Какъв ще бъде твоят метод? Колко мъчно ще бъде да защитаваш купите на два шампионата от Шлема, които са съвсем незабавно един след различен?
- Това в действителност е доста странна обстановка. Има моменти, в които даже не се усещам като сегашния първенец. Имам възприятието, че всякога, когато се връщам, стартирам от нулата. Не мисля за купите от предходния сезон. Всяка година стартирам с настройката, че потеглям от нулата. Не знам по какъв начин тъкмо наподобява календарът сега, тъй че не мога да кажа сигурно. Виждате, че обстановката е доста динамична. Постоянно идва нова информация, един шампионат се анулира, различен се отсрочва, трети е под въпрос… Затова не желая да споделям нищо, защото вие сами виждате, че от време на време нещата се трансформират безусловно за часове. В момента здравето е водещият приоритет. Трябва да проявим още малко самообладание, с цел да можем да осигурим допустимо най-безопасните условия както за играчите, по този начин и за почитателите. Аз също нямам самообладание да се завърнем на корта, само че не трябва да насилваме нещата. Трябва да останем спокойни и внимателни.
- US Open остава на дневен ред и към момента има шансове шампионатът да се организира. Ще се чувстваш ли удобно да играеш в Америка имайки поради освен пандемията, само че и всичко останало, което се случва там сега?
- Точно сега не, несъмнено не. След няколко месеца може би. Надявам се тогава ситуацията да е по-добро, в сравнение с е сега. Както споделих, всички желаеме да играем, само че не трябва да насилваме шанса си.
- Какви съгласно теб ще бъдат дълготрайните последствия от пандемията върху тура? Ще забележим ли отпаднали от календара шампионати, оттеглящи се спонсори, намаление на наградните фондове?
- Най-важното нещо е да не забравяме, че всички сме дружно в тази обстановка. Не можем да мислим единствено за себе си. Трябва да бъде рационални. Необходимо е играчите и уредниците да седнем и да стигнем до общо решение, което ще удовлетворява всички ни във допустимо най-голяма степен. Ако продължим да настояваме непременно наградните фондове да се запазят това може да затрудни уредниците и да докара до неприятни последици в дълготраен проект. Играчите и уредниците би трябвало да реализираме съгласие, да си влезем в ситуацията едни на други. Напълно е допустимо тази година да приемем понижаване на наградните фондове, а следващата година, когато обстановката към този момент се е нормализирала, уредниците да ни компенсират. Необходимо е да проявим еластичност. Трябва да се отнесем с схващане и почитание едни към други. Всички желаеме едно и също – спортът да бъде сполучлив. Ако тенисът печели, печелим всички.
- Повдигна се въпросът да бъде оказана финансова помощ на играчите, които са по-ниско сложени в ранглистата. Какво е твоето мнение?
- Подкрепям изцяло тази концепция. Както споделих, в този момент е належащо да бъдем задружни и да се поддържаме. Спортът изживява сложни времена и би трябвало да създадем всичко, което е по силите ни, с цел да подобрим ситуацията. Някой от по-нископоставените играчи няма да съумеят да се оправят без помощ, а това би могло да докара до резултата на доминото, защото по този метод ще пострадат шампионатите и уредниците, някои спонсори също може да се оттеглен. Мисля, че в случай че имаме опция да помогнем, сме длъжни да го създадем.
- По време на карантината ти и Роджър Федерер организирахте чат онлайн в Instagram и почитателите бяха доста щастливи. Планираш ли да повториш с някой различен от играчите в тура?
- Често си приказвам с останалите играчи, просто не го върша обществено. Знаете, че не съм огромен почитател на тези неща. Ако би трябвало да бъда почтен, малко съм скаран със обществените мрежи. Изпитвам усложнения, когато се постанова да върша сходни неща. Вчера си приказвах с Пау Гасол, само че като цяло не ми подхожда концепцията да съм непрекъснато на линия, непрекъснато да се чудя какво и по кое време да обявявам, кое ще се хареса най-много… Опитвам се да употребявам обществените мрежи допустимо най-рядко в всекидневието си.
- Разкажи ни за деня в Индиън Уелс, когато оповестиха началото на паузата. Какви решения трябваше да вземеш на момента, по какъв начин се трансформираха проектите ти?
- Всъщност аз разбрах малко преди останалите. Няколко часа преди изказването Лари Елисън ми сподели, че ще анулират шампионата. В първия миг помислих, че се майтапи, само че по-късно разбрах каква е обстановката и въобще не ми беше смешно. Шокът беше голям. Бяхме наясно, че ситуацията в Италия е доста тежко, само че все пак не чакахме да анулират Индиън Уелс. След изказването си резервирах билет за противоположния полет, който беше два или три дни по-късно. Но единствено след няколко часа взех решение, че не мога да очаквам. Италия и Испания въобще не са надалеч, вирусът можеше да стигне доста бързо до нас и по тази причина трябваше да се пробера при фамилията си допустимо най-скоро. Това бяха мислите, които ми минаха през главата в оня миг. На идващия ден се прибрах в Испания и няколко дни по-късно държавното управление разгласи изключително състояние.
- Прекъсването промени ли дълготрайните проекти за кариерата ти? Смяташ ли, че тази дълга отмора ще ти разреши да се съхраниш физически и да останеш на корта по-дълго от плануваното?
- Изобщо не съм мислил за това. И преди съм отсъствал много дълго поради травми, тъй че от тази позиция това не е нещо ново за мен. Разбира се, в случай че желаех да си взема отмора и да остана отвън играта си известно време нямаше да предпочета да става по този метод. Щях да го направя по лична самодейност. Не мисля, че това ще ми помогне да играя по-дълго. Играчите от тура сме привикнали да сме непрекъснато в придвижване и когато спрем за малко по-дълго на едно място физическата ни кондиция внезапно спада и по-късно ни е належащо известно време да възвърнем формата си. Трябва ти доста дисциплинираност, с цел да си на 100% след сходна пауза. Това са моите проекти – да продължа да упражнявам настойчиво и да се грижа за себе си. В момента единствената по-дългосрочна цел пред мен и да съм подготвен за огромните шампионати през есента.
- Роджър Федерер е безапелационен, че желае да види почитатели на корта, изключително на шампионатите от Големия шлем, само че това може да се окаже невероятно. Как се чувстваш при мисълта да играеш пред празни трибуни?
- На мен също не ми харесва да играя без почитатели, несъмнено. Но за жалост това е ситуацията и ни се постанова да го приемем. Въпреки това откровено се надявам обстановката да се усъвършенства, тъй като тенисът, а и спортът като цяло, губи доста огромна част от хубостта си при неналичието на почитатели.
- Поради неналичието на нови мачове ни се наложи да гледаме остарели. Миналата седмица “Евроспорт “ напомни на феновете най-великите ти мачове на Ролан Гарос. Кой от тях ти е най-любим?
- Много е мъчно да избера единствено един. През 2008 играх доста мощно. Първите два сета против Джокович на полуфинала бяха доста мощни за мен. Със сигурност това е един от най-хубавите ми мачове. Турнирът през 2017 също беше необикновен. Не съм сигурен, само че мисля, че даже не изгубих сет тогава. Но в действителност ми е мъчно да отлича един мач. През 2008 се усещах отлично на корта. Не желая да споделям „ несломим “, тъй като в никакъв случай в кариерата си не съм се чувствал по този начин, само че през 2008 в действителност се усещах прелестно както физически, по този начин и душевен.
- Сред мачовете, които показахме, беше и този против Федерер през 2006 – вашият първи конфликт на край от Големия шлем. Какво си спомняш от този мач?
- Това беше доста значима година за мен. Преди това отсъствах дълго поради травма. През 2006 не играх на Australian Open поради сериозна травма в стъпалото. Краят на 2005 и началото на 2006 беше тежък интервал за мен. Беше доста значимо да се показва добре на Ролан Гарос. Победата в оня край беше една от най-емоционалните в кариерата ми.
- Като човек, който е бил деен съвсем нон-стоп през последните няколко години, по какъв начин ти се отрази карантината във физически, душевен и прочувствен проект? - Ако би трябвало да съм почтен, беше мъчно. Но за благополучие хората имаме способността да се приспособяваме. Първите няколко седмици бяха доста тежки, защото непрекъснато слушахме неприятни вести. Вирусът удари на всички места, само че в Испания обстановката беше доста тежка. Всеки ден се събуждаш и слушаш за всички тези хора, които страдат, всички тези фамилии, които губят близки без да имат опцията да се сбогуват. Аз съм сензитивен човек и по тази причина не ми беше по никакъв начин елементарно да приема всичко това. В същото време не можех и да изляза и да се позабавлявам, с цел да се разсея от целия този негативизъм. В началото непрекъснато следях новините, по-късно ги гледах все по-рядко. Опитвах се да направя всекидневието си допустимо най-нормално. За хората като нас, спортистите, които не са привикнали да работят в офис и да прекарват доста време в затворени пространства, беше още по-трудно. Ситуацията беше доста тежка за всички. Съпругата ми претърпя този интервал по-лесно от мен, тъй като работеше от у дома, денят и минаваше в същия график както нормално. Аз обаче не съм привикнал да заставам у дома и да пасувам. Винаги си стремя да съм на открито, да правя нещо, да имам някакви проекти. Но по-късно нещата лека-полека се възстановиха, започнах да възстановявам формата си както физически, по този начин и душевен. Намерих няколко остарели фитнес уреда у дома, от академията също ми изпратиха уреди и такъми, тъй че в последно време още веднъж се възвърнах към естествения си темп, най-малко доколкото е допустимо.
- Ти си актуалният първенец на Ролан Гарос и US Open. Тази година датите за тези два шампионата са доста близки. Какъв ще бъде твоят метод? Колко мъчно ще бъде да защитаваш купите на два шампионата от Шлема, които са съвсем незабавно един след различен?
- Това в действителност е доста странна обстановка. Има моменти, в които даже не се усещам като сегашния първенец. Имам възприятието, че всякога, когато се връщам, стартирам от нулата. Не мисля за купите от предходния сезон. Всяка година стартирам с настройката, че потеглям от нулата. Не знам по какъв начин тъкмо наподобява календарът сега, тъй че не мога да кажа сигурно. Виждате, че обстановката е доста динамична. Постоянно идва нова информация, един шампионат се анулира, различен се отсрочва, трети е под въпрос… Затова не желая да споделям нищо, защото вие сами виждате, че от време на време нещата се трансформират безусловно за часове. В момента здравето е водещият приоритет. Трябва да проявим още малко самообладание, с цел да можем да осигурим допустимо най-безопасните условия както за играчите, по този начин и за почитателите. Аз също нямам самообладание да се завърнем на корта, само че не трябва да насилваме нещата. Трябва да останем спокойни и внимателни.
- US Open остава на дневен ред и към момента има шансове шампионатът да се организира. Ще се чувстваш ли удобно да играеш в Америка имайки поради освен пандемията, само че и всичко останало, което се случва там сега?
- Точно сега не, несъмнено не. След няколко месеца може би. Надявам се тогава ситуацията да е по-добро, в сравнение с е сега. Както споделих, всички желаеме да играем, само че не трябва да насилваме шанса си.
- Какви съгласно теб ще бъдат дълготрайните последствия от пандемията върху тура? Ще забележим ли отпаднали от календара шампионати, оттеглящи се спонсори, намаление на наградните фондове?
- Най-важното нещо е да не забравяме, че всички сме дружно в тази обстановка. Не можем да мислим единствено за себе си. Трябва да бъде рационални. Необходимо е играчите и уредниците да седнем и да стигнем до общо решение, което ще удовлетворява всички ни във допустимо най-голяма степен. Ако продължим да настояваме непременно наградните фондове да се запазят това може да затрудни уредниците и да докара до неприятни последици в дълготраен проект. Играчите и уредниците би трябвало да реализираме съгласие, да си влезем в ситуацията едни на други. Напълно е допустимо тази година да приемем понижаване на наградните фондове, а следващата година, когато обстановката към този момент се е нормализирала, уредниците да ни компенсират. Необходимо е да проявим еластичност. Трябва да се отнесем с схващане и почитание едни към други. Всички желаеме едно и също – спортът да бъде сполучлив. Ако тенисът печели, печелим всички.
- Повдигна се въпросът да бъде оказана финансова помощ на играчите, които са по-ниско сложени в ранглистата. Какво е твоето мнение?
- Подкрепям изцяло тази концепция. Както споделих, в този момент е належащо да бъдем задружни и да се поддържаме. Спортът изживява сложни времена и би трябвало да създадем всичко, което е по силите ни, с цел да подобрим ситуацията. Някой от по-нископоставените играчи няма да съумеят да се оправят без помощ, а това би могло да докара до резултата на доминото, защото по този метод ще пострадат шампионатите и уредниците, някои спонсори също може да се оттеглен. Мисля, че в случай че имаме опция да помогнем, сме длъжни да го създадем.
- По време на карантината ти и Роджър Федерер организирахте чат онлайн в Instagram и почитателите бяха доста щастливи. Планираш ли да повториш с някой различен от играчите в тура?
- Често си приказвам с останалите играчи, просто не го върша обществено. Знаете, че не съм огромен почитател на тези неща. Ако би трябвало да бъда почтен, малко съм скаран със обществените мрежи. Изпитвам усложнения, когато се постанова да върша сходни неща. Вчера си приказвах с Пау Гасол, само че като цяло не ми подхожда концепцията да съм непрекъснато на линия, непрекъснато да се чудя какво и по кое време да обявявам, кое ще се хареса най-много… Опитвам се да употребявам обществените мрежи допустимо най-рядко в всекидневието си.
- Разкажи ни за деня в Индиън Уелс, когато оповестиха началото на паузата. Какви решения трябваше да вземеш на момента, по какъв начин се трансформираха проектите ти?
- Всъщност аз разбрах малко преди останалите. Няколко часа преди изказването Лари Елисън ми сподели, че ще анулират шампионата. В първия миг помислих, че се майтапи, само че по-късно разбрах каква е обстановката и въобще не ми беше смешно. Шокът беше голям. Бяхме наясно, че ситуацията в Италия е доста тежко, само че все пак не чакахме да анулират Индиън Уелс. След изказването си резервирах билет за противоположния полет, който беше два или три дни по-късно. Но единствено след няколко часа взех решение, че не мога да очаквам. Италия и Испания въобще не са надалеч, вирусът можеше да стигне доста бързо до нас и по тази причина трябваше да се пробера при фамилията си допустимо най-скоро. Това бяха мислите, които ми минаха през главата в оня миг. На идващия ден се прибрах в Испания и няколко дни по-късно държавното управление разгласи изключително състояние.
- Прекъсването промени ли дълготрайните проекти за кариерата ти? Смяташ ли, че тази дълга отмора ще ти разреши да се съхраниш физически и да останеш на корта по-дълго от плануваното?
- Изобщо не съм мислил за това. И преди съм отсъствал много дълго поради травми, тъй че от тази позиция това не е нещо ново за мен. Разбира се, в случай че желаех да си взема отмора и да остана отвън играта си известно време нямаше да предпочета да става по този метод. Щях да го направя по лична самодейност. Не мисля, че това ще ми помогне да играя по-дълго. Играчите от тура сме привикнали да сме непрекъснато в придвижване и когато спрем за малко по-дълго на едно място физическата ни кондиция внезапно спада и по-късно ни е належащо известно време да възвърнем формата си. Трябва ти доста дисциплинираност, с цел да си на 100% след сходна пауза. Това са моите проекти – да продължа да упражнявам настойчиво и да се грижа за себе си. В момента единствената по-дългосрочна цел пред мен и да съм подготвен за огромните шампионати през есента.
- Роджър Федерер е безапелационен, че желае да види почитатели на корта, изключително на шампионатите от Големия шлем, само че това може да се окаже невероятно. Как се чувстваш при мисълта да играеш пред празни трибуни?
- На мен също не ми харесва да играя без почитатели, несъмнено. Но за жалост това е ситуацията и ни се постанова да го приемем. Въпреки това откровено се надявам обстановката да се усъвършенства, тъй като тенисът, а и спортът като цяло, губи доста огромна част от хубостта си при неналичието на почитатели.
- Поради неналичието на нови мачове ни се наложи да гледаме остарели. Миналата седмица “Евроспорт “ напомни на феновете най-великите ти мачове на Ролан Гарос. Кой от тях ти е най-любим?
- Много е мъчно да избера единствено един. През 2008 играх доста мощно. Първите два сета против Джокович на полуфинала бяха доста мощни за мен. Със сигурност това е един от най-хубавите ми мачове. Турнирът през 2017 също беше необикновен. Не съм сигурен, само че мисля, че даже не изгубих сет тогава. Но в действителност ми е мъчно да отлича един мач. През 2008 се усещах отлично на корта. Не желая да споделям „ несломим “, тъй като в никакъв случай в кариерата си не съм се чувствал по този начин, само че през 2008 в действителност се усещах прелестно както физически, по този начин и душевен.
- Сред мачовете, които показахме, беше и този против Федерер през 2006 – вашият първи конфликт на край от Големия шлем. Какво си спомняш от този мач?
- Това беше доста значима година за мен. Преди това отсъствах дълго поради травма. През 2006 не играх на Australian Open поради сериозна травма в стъпалото. Краят на 2005 и началото на 2006 беше тежък интервал за мен. Беше доста значимо да се показва добре на Ролан Гарос. Победата в оня край беше една от най-емоционалните в кариерата ми.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ