10 часа усещах мъчителна болка: Мъж оцеля след ухапване от отровна змия
Рафаел Фрейтас обича да върви на походи и къмпингува в близост от вкъщи си в Атланта.
Но на 3 юли той е ухапан от отровна змия от типа „ меден главоч “ в относителното успокоение на личния си заден двор и е настанен в интензивното поделение за три дни, преди да бъде изпратен вкъщи с указания да повдига глезена си в продължение на две седмици.
Риалторът, който не е обезпечен, само че е почнал втора работа при основен реализатор, е почнал акция GoFundMe, с цел да помогне за болничните сметки от лекуването му с противоотрова.
39-годишният Фрейтас неотдавна беседва с Анна Лазарус Каплан от PEOPLE, с цел да опише в детайли прекарването си и да показа препоръки за всеки, който се окаже в сходна обстановка.
Историята на Рафаел:
С приятелката ми Лесли се подготвяхме за празненството за 4 юли. Предната вечер бяхме отишли на нощно плуване. Забелязахме, че в басейна има няколко листа, по тази причина излязохме. Никой различен не беше в къщата. Отидохме в профил, с цел да вземем мрежата, с която да изгребем листата. Тя отиде пред мен до навеса, а аз останах отвън оградата и я чаках да ми подаде оборудването.
В този миг погледнах надолу и просто усетих по какъв начин този голям огън минава в крайници ми.
Беше най-ужасната болежка в живота ми. Никога не съм усещал нещо сходно. Веднага погледнах надолу - помислих, че съм стъпил на огън или нещо сходно. Попитах: „ Защо тук има огън? “
Погледнах надолу и видях две следи от захапване, две дребни точки. От тях течеше кръв, а по-късно някаква жълта слуз. Стиснах, колкото можах. Осъзнах: „ О, боже, това е захапване от змия. “ Погледнах вляво и видях, че медноглавият се е свил на руло, съскайки към мен с изцяло отворена уста.
How I Survived a Venomous Snake Bite in My Own Backyard — Then 10 Hours of 'Excruciating Pain' (Exclusive)
— People (@people)
Казах си, че би трябвало да се придвижим бързо и да отидем в незабавното поделение. Така че незабавно скочих до кухненската мивка и просто пуснах студена вода през нея, до момента в който приятелката ми събираше нещата ни, с цел да тичаме към Бърза помощ.
Стигаме до Бърза помощ и протоколът за това нещо е толкоз комплициран: Ако в миналото ви ухапе змия, отровна змия, протоколът е, че не ви дават незабавно противоотрова, тъй като не постоянно е нужна. Трябва да се изчака и да се види какъв брой от отровата е попаднала в тялото ви. И методът, по който го вършат, е да видят до каква степен се популяризира в границите на несъмнено време.
Така че прагът за мен, защото ме ухапаха по крайници, беше коляното. Ако отокът се спуснеше от глезена ми чак до коляното ми, тогава решаваха да ми дадат противоотрова, тъй като споделят, че щом премине коляното и се върне назад, тя много бързо стига до жизненоважните органи в сърцето.
Това означаваше, че съм бил в ужасяваща болежка в продължение на 10 часа, до момента в който пристигна противоотровата.
Преди това ми дадоха две дози морфин, с цел да ми оказват помощ с болката. Това не оказа помощ. Приеха ме в интензивното поделение и в последна сметка ми дадоха Дилаудид, което е доста по-силно обезболяващо лекарство, в сравнение с ви дават в Спешното поделение.
Бях в интензивното поделение три нощи. На всеки час идваше здравна сестра, която измерваше коляното ми, с цел да ревизира дали е подуто. Вземаха нормалния ми размер на коляното, който е към 14 и половина инча, и просто го сравняваха, с цел да видят реакциите на противоотровата, дали отокът фактически понижава.
Интересното е, че незабавно откакто получих противоотровата, незабавно ми стана неприятно и повърнах. Предполагам, че това е непряк резултат, да изкараш цялата тази гнусота от организма си. А по-късно ми дадоха някакви антибиотици, ванкомицин, към които в последна сметка получих алергична реакция, тъй че в този момент рамото, шията и лицето ми са обсипани с уртикария. Устните ми са три пъти по-големи. Беше много неприятно прекарване.
Коляното ми в действителност се изду нагоре с два спомагателни сантиметра, два и половина сантиметра. От 14 и половина то стана съвсем 18 и остана подуто няколко часа след противоотровата. По-късно същата вечер най-сетне доближих 15 и половина. Бях на 15 и половина в продължение на два дни. И по-късно на втория ден, малко към края на този ден, на третия ден, тогава коляното ми най-сетне стартира да спада.
Нямаше да ме изпишат, до момента в който коляното ми не се овладее. Когато се прибрах у дома, то стартира да се усъвършенства. Така че съм признателен за това.
Най-страшният миг от цялото изпитание бяха първите пет минути. Първите няколко минути, преди да стигнеш до Бърза помощ, беше да се кача в колата, осъзнавайки, че приятелката ми тегли а... до Бърза помощ, тъй като в тялото ми има отрова. Това беше някакъв халюцинационен миг за мен и мисля, че имаше част от секундата, в която си помислих: „ Боже мой, по този начин ще си отида. Това е захапване от змия. Иди си. “
Ходим на къмпинг всяка година. Срещали сме отровни змии в гората. Наоколо има доста гори [в Атланта]. Много паркове, изключително в планините на Северна Джорджия, са красиви. Склонни сме да излизаме там съвсем всеки втори уикенд, да вървим на поход или да удължаваме дните, в които вървим на къмпинг. Виждали сме памучни муцуни. Виждали сме най-различни неща. Но аз даже не видях този човек да идва.
Идваше от другата страна на оградата и когато приятелката ми влезе в региона на оборудването за басейна, допускам, че го е изплашило. Той излезе под оградата и ме видя да заставам там и по този начин ме ухапа, другояче щях да го видя. Искам да кажа, че щях да го видя.
Когато погледнах надолу, споделих на Лесли: „ Това е медна глава. Господине, би трябвало да тръгваме. “ В този миг сърцето ми се сви. Когато видях рисунката, нещо като оранжево, горящо-оранжево и малко кафяво с формата на песъчлив часовник или с рисунката на целувките на Hershey's Kisses на гърба му, разбрах, че е медна глава, когато това нещо беше отворило устата си.
Започнах да заедно съм с бастун, тъй че в този момент се придвижвам малко по-лесно. Все още не мога да го товаря изцяло.
Все още нямам 100% пъргавина на глезена си, само че несъмнено се усъвършенства.
След като си бях у дома в продължение на две седмици, най-сетне се върнах на работа в понеделник, 22 юли. Бих споделил, че съм на 95% по-добре. Сега вървя, с малко куцане, без никаква помощ от бастун или проходилка. Глезенът ми към момента е малко издут, само че не задоволително, с цел да ме попречва по някакъв метод.
Тази седмица имам контролна среща със експерта по инфекциозни заболявания, който ме прегледа в интензивното поделение, с цел да ревизира глезена ми. Не съм сигурна дали ще имам някакви дълготрайни проблеми. Засега в действителност се концентрирам върху това да се оправям с подуването колкото е допустимо повече и се пробвам да не се тормозя за неща, които са отвън моя надзор.
Хората би трябвало да са наясно, изключително тук, в Джорджия. Искам да кажа, че има медни глави на всички места, в действителност. Но забавното при тях е, че са нощни, за което не знаех, и в действителност не желаят да те ухапят. Те са много уплашени същества. Затова имам възприятието, че или аз съм се доближил прекомерно покрай него, или той се е доближил доста покрай мен и това го е изплашило, когато е излязъл отдолу под оградата.
Тези момчета ще те ухапят един път, с цел да те държат настрани, и това е всичко. Не не престават да те преследват, какъвто беше този случай.
Бъдете нащрек, в случай че ще излизате в гората, макар че това се случи в задния ми двор. Наистина съм признателна, че знаех какъв тип змия е, с цел да мога да предам това на хората в болничното заведение, тъй че да знаят с какво си имат работа.
Ако не знаех какъв тип е змията, процесът можеше да отнеме малко повече време. И кой знае какъв щеше да е резултатът.
Бих споделил единствено, че би трябвало да сте наясно със заобикалящата ви среда. Просто знайте, че в случай че ще къмпингувате, се уверете, че знаете къде са локалните лечебни заведения, в случай че ще сте в гората. Това е нещо, което в никакъв случай не сме правили в предишното, само че можете да се обзаложите, че ще стартираме. Бъдете осведомени с това какво има там. Това може да избави живота ви.
*Заглавната фотография е илюстративна!
Но на 3 юли той е ухапан от отровна змия от типа „ меден главоч “ в относителното успокоение на личния си заден двор и е настанен в интензивното поделение за три дни, преди да бъде изпратен вкъщи с указания да повдига глезена си в продължение на две седмици.
Риалторът, който не е обезпечен, само че е почнал втора работа при основен реализатор, е почнал акция GoFundMe, с цел да помогне за болничните сметки от лекуването му с противоотрова.
39-годишният Фрейтас неотдавна беседва с Анна Лазарус Каплан от PEOPLE, с цел да опише в детайли прекарването си и да показа препоръки за всеки, който се окаже в сходна обстановка.
Историята на Рафаел:
С приятелката ми Лесли се подготвяхме за празненството за 4 юли. Предната вечер бяхме отишли на нощно плуване. Забелязахме, че в басейна има няколко листа, по тази причина излязохме. Никой различен не беше в къщата. Отидохме в профил, с цел да вземем мрежата, с която да изгребем листата. Тя отиде пред мен до навеса, а аз останах отвън оградата и я чаках да ми подаде оборудването.
В този миг погледнах надолу и просто усетих по какъв начин този голям огън минава в крайници ми.
Беше най-ужасната болежка в живота ми. Никога не съм усещал нещо сходно. Веднага погледнах надолу - помислих, че съм стъпил на огън или нещо сходно. Попитах: „ Защо тук има огън? “
Погледнах надолу и видях две следи от захапване, две дребни точки. От тях течеше кръв, а по-късно някаква жълта слуз. Стиснах, колкото можах. Осъзнах: „ О, боже, това е захапване от змия. “ Погледнах вляво и видях, че медноглавият се е свил на руло, съскайки към мен с изцяло отворена уста.
How I Survived a Venomous Snake Bite in My Own Backyard — Then 10 Hours of 'Excruciating Pain' (Exclusive)
— People (@people)
Казах си, че би трябвало да се придвижим бързо и да отидем в незабавното поделение. Така че незабавно скочих до кухненската мивка и просто пуснах студена вода през нея, до момента в който приятелката ми събираше нещата ни, с цел да тичаме към Бърза помощ.
Стигаме до Бърза помощ и протоколът за това нещо е толкоз комплициран: Ако в миналото ви ухапе змия, отровна змия, протоколът е, че не ви дават незабавно противоотрова, тъй като не постоянно е нужна. Трябва да се изчака и да се види какъв брой от отровата е попаднала в тялото ви. И методът, по който го вършат, е да видят до каква степен се популяризира в границите на несъмнено време.
Така че прагът за мен, защото ме ухапаха по крайници, беше коляното. Ако отокът се спуснеше от глезена ми чак до коляното ми, тогава решаваха да ми дадат противоотрова, тъй като споделят, че щом премине коляното и се върне назад, тя много бързо стига до жизненоважните органи в сърцето.
Това означаваше, че съм бил в ужасяваща болежка в продължение на 10 часа, до момента в който пристигна противоотровата.
Преди това ми дадоха две дози морфин, с цел да ми оказват помощ с болката. Това не оказа помощ. Приеха ме в интензивното поделение и в последна сметка ми дадоха Дилаудид, което е доста по-силно обезболяващо лекарство, в сравнение с ви дават в Спешното поделение.
Бях в интензивното поделение три нощи. На всеки час идваше здравна сестра, която измерваше коляното ми, с цел да ревизира дали е подуто. Вземаха нормалния ми размер на коляното, който е към 14 и половина инча, и просто го сравняваха, с цел да видят реакциите на противоотровата, дали отокът фактически понижава.
Интересното е, че незабавно откакто получих противоотровата, незабавно ми стана неприятно и повърнах. Предполагам, че това е непряк резултат, да изкараш цялата тази гнусота от организма си. А по-късно ми дадоха някакви антибиотици, ванкомицин, към които в последна сметка получих алергична реакция, тъй че в този момент рамото, шията и лицето ми са обсипани с уртикария. Устните ми са три пъти по-големи. Беше много неприятно прекарване.
Коляното ми в действителност се изду нагоре с два спомагателни сантиметра, два и половина сантиметра. От 14 и половина то стана съвсем 18 и остана подуто няколко часа след противоотровата. По-късно същата вечер най-сетне доближих 15 и половина. Бях на 15 и половина в продължение на два дни. И по-късно на втория ден, малко към края на този ден, на третия ден, тогава коляното ми най-сетне стартира да спада.
Нямаше да ме изпишат, до момента в който коляното ми не се овладее. Когато се прибрах у дома, то стартира да се усъвършенства. Така че съм признателен за това.
Най-страшният миг от цялото изпитание бяха първите пет минути. Първите няколко минути, преди да стигнеш до Бърза помощ, беше да се кача в колата, осъзнавайки, че приятелката ми тегли а... до Бърза помощ, тъй като в тялото ми има отрова. Това беше някакъв халюцинационен миг за мен и мисля, че имаше част от секундата, в която си помислих: „ Боже мой, по този начин ще си отида. Това е захапване от змия. Иди си. “
Ходим на къмпинг всяка година. Срещали сме отровни змии в гората. Наоколо има доста гори [в Атланта]. Много паркове, изключително в планините на Северна Джорджия, са красиви. Склонни сме да излизаме там съвсем всеки втори уикенд, да вървим на поход или да удължаваме дните, в които вървим на къмпинг. Виждали сме памучни муцуни. Виждали сме най-различни неща. Но аз даже не видях този човек да идва.
Идваше от другата страна на оградата и когато приятелката ми влезе в региона на оборудването за басейна, допускам, че го е изплашило. Той излезе под оградата и ме видя да заставам там и по този начин ме ухапа, другояче щях да го видя. Искам да кажа, че щях да го видя.
Когато погледнах надолу, споделих на Лесли: „ Това е медна глава. Господине, би трябвало да тръгваме. “ В този миг сърцето ми се сви. Когато видях рисунката, нещо като оранжево, горящо-оранжево и малко кафяво с формата на песъчлив часовник или с рисунката на целувките на Hershey's Kisses на гърба му, разбрах, че е медна глава, когато това нещо беше отворило устата си.
Започнах да заедно съм с бастун, тъй че в този момент се придвижвам малко по-лесно. Все още не мога да го товаря изцяло.
Все още нямам 100% пъргавина на глезена си, само че несъмнено се усъвършенства.
След като си бях у дома в продължение на две седмици, най-сетне се върнах на работа в понеделник, 22 юли. Бих споделил, че съм на 95% по-добре. Сега вървя, с малко куцане, без никаква помощ от бастун или проходилка. Глезенът ми към момента е малко издут, само че не задоволително, с цел да ме попречва по някакъв метод.
Тази седмица имам контролна среща със експерта по инфекциозни заболявания, който ме прегледа в интензивното поделение, с цел да ревизира глезена ми. Не съм сигурна дали ще имам някакви дълготрайни проблеми. Засега в действителност се концентрирам върху това да се оправям с подуването колкото е допустимо повече и се пробвам да не се тормозя за неща, които са отвън моя надзор.
Хората би трябвало да са наясно, изключително тук, в Джорджия. Искам да кажа, че има медни глави на всички места, в действителност. Но забавното при тях е, че са нощни, за което не знаех, и в действителност не желаят да те ухапят. Те са много уплашени същества. Затова имам възприятието, че или аз съм се доближил прекомерно покрай него, или той се е доближил доста покрай мен и това го е изплашило, когато е излязъл отдолу под оградата.
Тези момчета ще те ухапят един път, с цел да те държат настрани, и това е всичко. Не не престават да те преследват, какъвто беше този случай.
Бъдете нащрек, в случай че ще излизате в гората, макар че това се случи в задния ми двор. Наистина съм признателна, че знаех какъв тип змия е, с цел да мога да предам това на хората в болничното заведение, тъй че да знаят с какво си имат работа.
Ако не знаех какъв тип е змията, процесът можеше да отнеме малко повече време. И кой знае какъв щеше да е резултатът.
Бих споделил единствено, че би трябвало да сте наясно със заобикалящата ви среда. Просто знайте, че в случай че ще къмпингувате, се уверете, че знаете къде са локалните лечебни заведения, в случай че ще сте в гората. Това е нещо, което в никакъв случай не сме правили в предишното, само че можете да се обзаложите, че ще стартираме. Бъдете осведомени с това какво има там. Това може да избави живота ви.
*Заглавната фотография е илюстративна!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ