Радостното е това, че проевропейските сили победиха. Очакването, че евроскептиците

" Радостното е това, че проевропейските сили победиха. Очакването, че евроскептиците ще " завладяват " Европейския парламент не се случи ".
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. доктор Ингрид Шикова, специалист в региона на политиките на Европейски Съюз и един от основателите на компетентност " Европеистика " в СУ " Св. Климент Охридски ".
Проф. Шикова разяснява провелите се европейски избори в страните членки, както и новия състав на Европейския парламент (ЕП). " Освен радостните вести има и тематика за размисъл, а тя е по какъв начин ще действа този Екологичен потенциал оттук насетне. Доскоро имахме две политически фамилии, които работиха дружно – Европейската национална партия (ЕНП) и Партията на социалистите и демократите (ПЕС), които много елементарно взимаха общи решения. Екологичен потенциал не е характерен парламент, в който има ръководещи и съпротива, а решенията се взимат по по-различен метод.
Сега, при новата настройка, тези две партии действително ще имат потребност от още една. Най-вероятно ще бъдат либералите и демократите (АЛДЕ). Това е партията, която завоюва най-вече спомагателни гласове на тези избори, евентуално тъй като към нея се причислиха гласоподавателите на " Ренесанса " на Еманюел Макрон. Така че тези три партии евентуално ще създадат обединението, която ще ръководи Екологичен потенциал и взимането на решения ", счита проф. Шикова.
Според нея значимо внимание би трябвало да се отдели на още една вест – зелената вълна в Европа и постигането на съществени триумфи за зелените партии в редица страни. Интересно е обаче, че в Централна и Източна Европа тези партии нямат такава поддръжка, в това число у нас.
Според специалиста обаче европейските жители има върху какво да размислят и това са евроскептичните настроения. " Това, което се случва в страни като Италия и Франция не би трябвало да ни успокоява. Битката за европейската концепция и европейското обединяване е ежедневна. Тя не приключва с датата на изборите ", безапелационна е тя.
Като значим знак проф. Шикова разчете и изборната интензивност на жителите, която у нас беше ниска, а в множеството европейски страни рекордно висока от две десетилетия насам. " Струва си да се изпие чаша шампанско за това, че най-сетне европейците схванаха, че Европа е значима, Европейски Съюз е значим и би трябвало да сме обединени. Може би и Брекзит ни даде доста уроци и поучения.
В България се случи тъкмо противоположното – при нас има понижение на интензивност. Може би има някакво отчаяние от политици, от партии, от провеждането на акцията. Много са факторите. Аз си направих два извода.
На първо място у нас още не сме осъзнали, че ние сме част от този Европейски Съюз, че ние живеем в него и би трябвало да действаме за общото му богатство. Вторият ми извод е, че в България към момента ни следва доста работа по просвещение по европейските въпроси. Аз следях от близко акцията и считам, че всички имаме потребност от просвещение – и политици, и жители. Това би трябвало да стартира последователно и методично в учебно заведение ", счита професорът.
Тя е безапелационна в едно – не можем да чакаме мощен Европейски съюз, в случай че в него има слаби страни. " Европейски Съюз ни е необходим. Има нужда от промени и такива ще бъдат направени, само че какви тъкмо ще бъдат, към този момент зависи действието на Екологичен потенциал и от това какви персони ще бъдат сложени на най-висшите постове. Състезанието стартира от през днешния ден ", сподели още проф. Шикова.
Според нея Европейски Съюз би трябвало да работи и върху построяването на обща външна политика, само че би било доста трудно в околните години държавите-членки да реализират общо единодушие по всички външнополитически въпроси.
Това ще зависи и доста от индивида, който ще заеме поста на висш представител по въпросите на общата външна политика и сигурността, на мястото на Федерика Могерини. " Пожелавам си тези висши постове да бъдат заети от хора, които са водачи и вдъхновители ", добави още проф. Шикова.