Радослава Боор е второ поколение художник - графичен дизайнер. Започва

Радослава Боор е второ потомство художник - графичен дизайнер. Започва да работи като художник още на 16 години. Следва образованието и в Националната художествената академия, при проф. Владислав Паскалев и проф. Виктор Паунов, и шрифт при проф. Тодор Варджиев. Завършва специалността “Книга и печатна графика ".

Професионалното ѝ развиване минава от графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист и арт шеф до креативен шеф на лична организация. Има повече от 15 години опит в рекламния бизнес и повече от 20 години като художник.

Радослава интензивно работи и като свободен художник за театри, издателства, частни клиенти и институции. В портфолиото си има 13 години стаж като художник в Театър " Българска войска “. Разработва плакати за театрални и оперни постановки, показвани в България и чужбина, на фестивали, национални и независими изложения.

Работила е и за Националната опера и балет в София, Пловдивския трагичен спектакъл, Благоевградския трагичен спектакъл, НАТФИЗ, Театър " София “, Малък градски спектакъл, Младежки спектакъл, Сфумато, Държавна опера – Варна, Драматичен спектакъл – Варна, и други

Радослава Боор е създател на логото и цялостния графичен жанр на Драматичен спектакъл “Никола Вапцаров " - Благоевград, отбелязали неговата 100-годишнина през 2019. Реализира повсеместен ребранд - нов графичен жанр, за материалите на НАТФИЗ - Учебен спектакъл и Куклен спектакъл НАТФИЗ.

През 2010 съосновава “Агенция Адикт " - организация за дизайн и реклама, в Прага, Чехия. Бутиковата организация се е наложила като изобретателно студио с високи критерии за добър дизайн и професионализъм.

Най-новата работа на Радослава е цялостната идея за нови лога и графичен жанр на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “ – Варна. С нея беседва Нина Локмаджиева:

- Какво е предизвикването да се основава напълно отначало една образна еднаквост на културен институт?

- Ще отговоря като художник. Предизвикателството, несъмнено, е огромно и аз го правя оценка. Подобни промени се вършат с мотив, през доста години и създателите се избират деликатно. Познавам значими художници, занимавали се с лога преди мен и се внушавам респект. Стефан Кънчев е международен художник, създател на логата на много театри и институции в България. Аз не мога да се съпоставям, единствено се веселя, че получавам тази опция - да работя и надграждам. Вече имам някакъв опит и за мен това е професионално развиване. Благодарна съм също, че срещам утвърждението и подадената ръка точно на един от създателите на предходните лога, известния художник Димитър Трайчев, който ме поздрави и поддържа за модернизацията на логата и графичния жанр. Тази подадена ръка е последователност и почитание сред генерации художници. А за културните институции, изменящи своята графична еднаквост - това е нов стадий и аз почитам решението на ръководителите с визия за бъдещето. Изисква се храброст и предвидливост, която директорката на ТМПЦ Даниела Димова има и аз съм признателна да вземам участие в основаването на новата образна еднаквост на Държавна опера – Варна, Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “ – Варна и Театрално-музикален продуцентски център Варна.

- Кои съществени проблеми срещнахте в работата си за новите лога и образни материали на ТМПЦ - Варна - креативен и по линията възложител - дизайнер?



- Самото характерно задание поставяше доста графични, отзивчиви и маркетингови трудности за превъзмогване. Графичната идея трябваше да подхожда на маркетинговите цели, заложени в създадена тактика за развиване на марките на ТМПЦ. Заданието ми беше поверено след селекция на номинирани претенденти и то изискваше да се откри решение, което, от една страна, илюстрира свързаността на трите структури, тяхната обща визия, задача и модел на развиване, а от друга, търсеше да се кодира и съобщи поотделно характерното за всяка една от тях. Трябваше да се направи не едно, а цели три лога, които да бъдат взаимно свързани, само че и да запазят своята еднаквост поотделно. Най-често тези лога стоят едно до друго на разнообразни материали и би трябвало да си кореспондират стилово. Това беше главният проблем за превъзмогване от предишното. Тези три институция са взаимно свързани, действат в една постройка, само че имат своята персонална конструкция и специфичност. Налагаше се да намеря детайл, който да ги сплоти. Цветова идея, която да ги сплоти и добави. И графична концепция, която да ги обвърже смислово.

В определените оферти съумях да намеря логичност във всяко едно лого поотделно, само че и да ги обединя под една идея. Например, логото на Опера Варна, съдържа в себе си буквата “О ", морето, което е стилизирано в знака, със синия цвят, който се асоциира с него. Така се присвоява самочувствието на “морската опера ", допълнено от четири линии, които показват звукови талази и стават съединителен детайл с останалите лога. Логото на театъра също съдържа главната писмен знак “Т " за спектакъл, цветът е дефиниран от емблематичното алено, което е знак на постройката, концепцията на формата е недвусмислено антична театрална колона, а четирите линии още веднъж са обединителният детайл. Същата логичност следва и логото на продуцентския център. Всичко напасна. Но това беше единствено началото на графичния жанр. Защото идващия огромен проблем беше да се сътвори нов, съвременен, различим графичен жанр, който да бъде забелязван и асоцииран оттук насетне с Операта, Театъра и Центъра. За благополучие, детайлите от логата се трансфораха в плодородна основа за новия жанр. Основните детайли от логата станаха база за всеки един печатен материал, интернет банер и уеб позиция. Тепърва градът би трябвало да бъде притеглен от едни нови визии, атрактивни, съвременни и последващи една идея. Желанието ми е освен да привлека вниманието на публиката, освен да извися стила на всички материали, само че и те да станат познаваеми от пръв взор. Дано тази линия се резервира.

- Публиките на операта и театъра се трансформират с годините, по този начин както и изкуствата и дизайнът се трансформират. Как кодирахте смяната в новите лога на Варненската опера и Варненския трагичен спектакъл?



- Животът е смяна. Променят се и хората, които носят своята сила и визия. Явно и в операта, и в театъра е имало жадност за тази смяна и имам вяра, че ще се забележи. Светът на дизайна пък е извънредно динамичен, аз всекидневно съм потопена в него и проследявам колкото мога какво се случва. Това е и моята задача, да нося тези промени и да дисциплинирам усет, по най-хубавия метод, който умея. Сигурна съм, че смяната има съвременно, само че и естетическо и професионално издържано наличие. Вярвам в натрупването, което имам, освен тъй като съм второ потомство художник, само че и тъй като интензивно служа си с тази материя и непрестанно би трябвало да увещавам хората в положителния дизайн, който почива на нещо. Освен това, разполагам и с рекламния си опит да знам какво продава и по какъв начин би трябвало да наподобява една добре продаваща визия. Вярвам, че всичко, което е естетически красиво, ще се одобри добре, както от остарялата аудитория, по този начин и от новата, която чакаме.

- На мнозина във Варна в логото на Театъра ще им липсва силуетът на Театралната постройка на Варна - знак на духовния напредък на един град, построена с волни пожертвования на жителите. Какво бихте им споделили?



- Разбирам и се отнасям с почит към завещаното ни. И въпреки всичко, когато се решим на смяна, би трябвало да се върви напред, а не да се повтаря предишното. Конкретното лого със стилизираната постройка беше логото на Театрално-музикалния продуцентски център. То, несъмнено, носи своите безспорни художествени стойности, само че един от проблемите е точно, че тази постройка сплотява три институции и не е дом единствено на една от тях. Освен това да се трансфорат емблематични здания в красиви знаци, е прийом, който е необятно употребен. Аз трябваше да направя крачка напред и да усъвършенствам чувството за Операта, Театъра и Продуцентския център в синхрон с нашия изменящ се свят. Световни опери следват този образец и не се опасяват от рационализация, точно тъй като тяхната история не може да бъде изтрита. Така, както постройката - емблема, във Варна, ще остане. Ще дам образец с Операта в Берлин, чието лого е най-просто казано отегчителен правоъгълник. Същата опера употребява за свои визии скици на един от най-известните дизайнери от немски генезис - Кристоф Нийман. Резултатът е доста самоуверен. При нас задачата беше доста повече от едно лого. Затова и трябваше да погледнем над познатото и да потърсим цялостна идея. В последна сметка и поради устрема да се притегли все по-обхватна аудитория. Аз не се опасявам да предизвиквам, тъй като това е смисълът на специалността на художника - да възпитаваме усет и да променяме усещанията, да култивираме. Нищо ново не се възприема незабавно, само че това не би трябвало да отхвърля тези от нас, които имаме за задача да даваме нова визия, в каквато и да е област. Особено в изкуството.

- Кое смятате за най-съществено достижение във вашата идея?



- Мисля, че съумях да отговоря на заданието и търсенето. Да основа три лога - обединени от един жанр, свързани концептуално, само че и самостоятелни като визия и концепция. От тези лога произлезе и един запаметяващ се жанр, с който се борави елементарно, само че е доста гръмък и различим. Дадох решение на доста комплициран систематичен и образен проблем, като художник. И имам вяра, че то ще проработи добре, тъй като към този момент се вижда от плановете и материалите, на които се осъществя. Логата носят не едноплановост, а многопластност от заложени хрумвания - начална писмен знак, цветови детайли за стила, свързващ детайл - линии, които се преобразяват минималистично в обръщение - тон, талази, колона, център. Надявам се, също това да даде нов подтик и горделивост на хората, работещи в Операта, Театъра и Продуцентския център. Да почувстват, че техния труд е още по-красив, видим и важен.

- Какво ще прибавят новите лога към образа на водача измежду културните институти във Варна и един от водещите центрове на театралните изкуства в България?



- Надявам се и работих за това, новите лога и повсеместен образ да привлекат вниманието на публиката, да предизвикат и интереса на нова аудитория - на по-младите фенове, с изключение на постоянните. Да наложат аршин за нова хармония в градската среда, измежду джунглата от атакуващ дизайн и реклама. Да бъдат видяни. Да отбележат две значими годишнини - едната 100-тния празник на Драматичен спектакъл - Варна, другата - приближаващата 75-годишнина на Операта. Да наложат стандарт и графична просвета на всички визии, произлизащи от тези институции оттук насетне. Да се носят гордо и да заявят мощното наличие на Операта и Театъра в културния живот освен на Варна, само че и на страната. Виждате ли какъв брой доста мощ и благоприятни условия открива една такава смяна? Приветствам ТМПЦ, Операта и Театъра във Варна за задачите, които са си сложили, и съм с тях в това начинание.

- Накъде гледате след Варна? Следващи планове и хрумвания?



- Задачата ми във Варна още не е завършила. Новият жанр би трябвало освен да се построи, а и да се наложи. Същевременно аз непрекъснато работя в обичаната си сфера - сценичен и оперен афиш. Имам своите задължения към театри, като Театър " София “, Благоевградския трагичен спектакъл, с който предходната година изградихме нов графичен жанр и ново лого за тяхната 100-годишнина. Надявам се да продължим прелестното си съдействие с Националната опера в София, с НАТФИЗ и други. Имам и по-лични креативен планове, свързани с книги, защото аз съм приключила “Книга и печатна графика " и основаването на книги е също мое неспокойствие. Развивам паралелно и авторския си план “We are Earth project ", отдаден на екологията и климатичните промени - тематика, която ме вълнува. Благодарна съм и знам цената на всичко, което ми се случва. Осъзнавам, че се намирам в идеалната креативна възраст, когато към този момент имам някакъв опит, нещо съм потвърдила, само че имам фантазии и сили да се развъртвам напред и доверието на доста хора зад тила си. Усещам поддръжка и съответно за този план желая да благодаря на доста експерти и експерти, които дадоха поддръжката си за реализирането на новия образ на Театъра, Операта и Центъра във Варна. Благодаря персонално на художника Димитър Трайчев, сценографа Мира Каланова, директорката на държавна такса - Благоевград Маргарита Мачева, Десислава Димитрова - PR експерт на НАТФИЗ, графичния дизайнер Красимир Ставрев, гл. ас. доктор Капка Кънева в НХА, Йордан Алексиев - зам. шеф на ТБА и несъмнено, най-много на доверието на директорката на ТМПЦ, госпожа Даниела Димова и плодотворната ми взаимната работа с маркетинг специалиста, Даниела Кънева, управлявала този план. На добър час!