Професиите, свързани с продължително седене, крият риск за мъжкия фертилитет
Радослав Рангелов, MSc – молекулярен биолог и ембриолог в Медицински център Неовитро, докторант към Института по биология и имунология на размножаването (БАН)
Радослав Рангелов приключва бакалавърска степен през 2018г. по Молекулярна биология в Пловдивски университет ‘‘Паисий Хилендарски‘‘. Веднага след завършването си стартира работа в медико-диагностична лаборатория по Клинична микробиология. През 2020 пази магистърска теза по Микробиология и микробиологичен надзор към Софийски университет ‘‘Св. Климент Охридски‘‘. През годините натрупа опит в лабораторната медицина в специалностите молекулярна генетика и диагностика, микробиология, вирусология и серология. Надгражда образованието си с ембриология и техники за асистирана репродукция към компетенциите си и от 2023 година е част от екипа на МЦ Неовитро.2023 година се зачислява за докторант към Институт по биология и имунология на размножаването- Българска академия на науките по научна компетентност ‘‘Имунология‘‘ в секция ‘‘Репродуктивни ОМИКс технологии‘‘. Интересите му в Клиничната ембриология са ориентирани към техники за микроманипулация на ембрион и, преимплантационна генетична диагностика (PGD), митохондриална биология както и нови диагностични маркери.
Какво съставлява спермограмата и какви индикатори се мерят?
Спермограмата е главното и най-достъпно проучване за оценка на мъжката фертилност и здраве. Тя проучва качеството на еякулата и дава информация за броя на сперматозоидите, тяхната пъргавина, форма (морфология), размер, pH, вискозитет, централизация, а също и за съществуване на възпалителни кафези или срастване сред сперматозоиди. С други думи – тя е прозорец към мъжкото репродуктивно здраве.
Има ли разнообразни типове спермограми?
Да, има. Най-често се стартира със общоприета спермограма по критериите на СЗО – тя дава базовата картина за броя, подвижността и морфологията. Ако е належащо по-детайлно схващане, се прави разширена спермограма, където се правят оценка виталност, съществуване на имунологична реакция, възпалителни кафези и други индикатори. При избрани случаи се изследва и ДНК-фрагментацията, която демонстрира качеството на генетичния материал, или се проучва оксидативният стрес. Това са проби, които дават по-дълбока информация за капацитета на сперматозоидите да оплождат сполучливо.
Нужна ли е подготовка и по какъв начин?
Да, с цел да имаме правилен резултат, подготовката е значима. Препоръчително е 3 до 5 дни самоограничение от еякулация, отбягване на алкохол, прегряване (сауна, горещи бани), тежки тренировки и стрес. Нормалният сън и хидратация също оказват помощ. Така резултатът е непосредствен до действителното положение – в случай че подходим отговорно, получаваме почтена фотография на личното си здраве.
Кои специалности и действия крият риск за мъжката фертилност?
Рискови са специалности, свързани с дълготрайно седене, високи температури или контакт с химикали – да вземем за пример водачи, IT експерти, готвачи, заварчици. Вредни могат да бъдат и фактори като продължителен стрес, работа на смени, приложимост на анаболни стероиди, тютюнопушене и несъразмерен алкохол. Може да се каже, че сперматогенезата е като тънко произвеждане – протича добре, когато тялото се движи, охлажда се и живее в добър темп.
Какви технологии се употребяват при спермален разбор?
Класическият метод е ръчният микроскопски разбор – той дава опция за прецизна образна оценка от експерт. Все по-често се употребяват и компютърно асистирани системи (CASA), които проучват придвижването, траекторията и скоростта на сперматозоидите с добра акуратност. В допълнение има съвременни проби като ДНК-фрагментация, оксидативен стрес, HBA и други способи, които допълват картината, когато общоприетата спермограма не дава задоволително отговори.
Какви са естествените стойности?
Нормите съгласно последните критерии на СЗО включват размер над 1.4 mL, централизация над 16 милиона сперматозоиди в милилитър, сбор над 39 милиона, най-малко 32% прогресивно преносими кафези и към 4% естествена морфология по Kruger. Важно е да се знае, че всеки организъм е друг – цифрите дават тенденция, само че резултатът би трябвало да се интерпретира сложно.
Какво препоръчвате, когато резултатът е отвън норма?
Първо – не трябва да се паникьосваме. Една спермограма е моментна фотография и постоянно отклоненията са обратими. Препоръчвам да се обърне внимание на съня, придвижванията, напрежението, храненето и тежестта. Понякога смяната в метода на живот дава доста по-голям резултат, в сравнение с чакаме. При по-сериозни отклонения е добре да се направи консултация с андролог или уролог и да се реши дали са нужни спомагателни проби или лекуване. Лошият резултат не е присъда – той е късмет да разберем тялото си и да подобрим здравето си.
Може ли спермограмата да се приема като профилактично проучване и какъв брой постоянно е редно да се прави?
Да, и даже бих насърчил това. Спермограмата е елементарен, наличен и осведомителен индикатор за мъжкото здраве. Тя може да открие проблеми още преди признаци да се появят – хормонални нарушавания, варикоцеле, възпалителни процеси, оксидативен стрес. Препоръчвам тя да се прави профилактично един път годишно, а при двойки, които пробват за бременност без триумф – на всеки три до шест месеца.
Спермограмата е толкоз главен индикатор за здравето на мъжа, колкото гинекологичният профилактичен обзор е за дамите. Тя не е проучване единствено за двойки с репродуктивни компликации, а маркер за общото положение на организма – хормонален баланс, възпалителни процеси, оксидативен стрес, метаболитно здраве. Дори без проекти за родителство, мъжът заслужава да познава тялото си и да го следи постоянно. Защото здравето не е тематика, която се „ отсрочва за след това “, а най-хубавата инвестиция в бъдещето.
Радослав Рангелов приключва бакалавърска степен през 2018г. по Молекулярна биология в Пловдивски университет ‘‘Паисий Хилендарски‘‘. Веднага след завършването си стартира работа в медико-диагностична лаборатория по Клинична микробиология. През 2020 пази магистърска теза по Микробиология и микробиологичен надзор към Софийски университет ‘‘Св. Климент Охридски‘‘. През годините натрупа опит в лабораторната медицина в специалностите молекулярна генетика и диагностика, микробиология, вирусология и серология. Надгражда образованието си с ембриология и техники за асистирана репродукция към компетенциите си и от 2023 година е част от екипа на МЦ Неовитро.2023 година се зачислява за докторант към Институт по биология и имунология на размножаването- Българска академия на науките по научна компетентност ‘‘Имунология‘‘ в секция ‘‘Репродуктивни ОМИКс технологии‘‘. Интересите му в Клиничната ембриология са ориентирани към техники за микроманипулация на ембрион и, преимплантационна генетична диагностика (PGD), митохондриална биология както и нови диагностични маркери.
Какво съставлява спермограмата и какви индикатори се мерят?
Спермограмата е главното и най-достъпно проучване за оценка на мъжката фертилност и здраве. Тя проучва качеството на еякулата и дава информация за броя на сперматозоидите, тяхната пъргавина, форма (морфология), размер, pH, вискозитет, централизация, а също и за съществуване на възпалителни кафези или срастване сред сперматозоиди. С други думи – тя е прозорец към мъжкото репродуктивно здраве.
Има ли разнообразни типове спермограми?
Да, има. Най-често се стартира със общоприета спермограма по критериите на СЗО – тя дава базовата картина за броя, подвижността и морфологията. Ако е належащо по-детайлно схващане, се прави разширена спермограма, където се правят оценка виталност, съществуване на имунологична реакция, възпалителни кафези и други индикатори. При избрани случаи се изследва и ДНК-фрагментацията, която демонстрира качеството на генетичния материал, или се проучва оксидативният стрес. Това са проби, които дават по-дълбока информация за капацитета на сперматозоидите да оплождат сполучливо.
Нужна ли е подготовка и по какъв начин?
Да, с цел да имаме правилен резултат, подготовката е значима. Препоръчително е 3 до 5 дни самоограничение от еякулация, отбягване на алкохол, прегряване (сауна, горещи бани), тежки тренировки и стрес. Нормалният сън и хидратация също оказват помощ. Така резултатът е непосредствен до действителното положение – в случай че подходим отговорно, получаваме почтена фотография на личното си здраве.
Кои специалности и действия крият риск за мъжката фертилност?
Рискови са специалности, свързани с дълготрайно седене, високи температури или контакт с химикали – да вземем за пример водачи, IT експерти, готвачи, заварчици. Вредни могат да бъдат и фактори като продължителен стрес, работа на смени, приложимост на анаболни стероиди, тютюнопушене и несъразмерен алкохол. Може да се каже, че сперматогенезата е като тънко произвеждане – протича добре, когато тялото се движи, охлажда се и живее в добър темп.
Какви технологии се употребяват при спермален разбор?
Класическият метод е ръчният микроскопски разбор – той дава опция за прецизна образна оценка от експерт. Все по-често се употребяват и компютърно асистирани системи (CASA), които проучват придвижването, траекторията и скоростта на сперматозоидите с добра акуратност. В допълнение има съвременни проби като ДНК-фрагментация, оксидативен стрес, HBA и други способи, които допълват картината, когато общоприетата спермограма не дава задоволително отговори.
Какви са естествените стойности?
Нормите съгласно последните критерии на СЗО включват размер над 1.4 mL, централизация над 16 милиона сперматозоиди в милилитър, сбор над 39 милиона, най-малко 32% прогресивно преносими кафези и към 4% естествена морфология по Kruger. Важно е да се знае, че всеки организъм е друг – цифрите дават тенденция, само че резултатът би трябвало да се интерпретира сложно.
Какво препоръчвате, когато резултатът е отвън норма?
Първо – не трябва да се паникьосваме. Една спермограма е моментна фотография и постоянно отклоненията са обратими. Препоръчвам да се обърне внимание на съня, придвижванията, напрежението, храненето и тежестта. Понякога смяната в метода на живот дава доста по-голям резултат, в сравнение с чакаме. При по-сериозни отклонения е добре да се направи консултация с андролог или уролог и да се реши дали са нужни спомагателни проби или лекуване. Лошият резултат не е присъда – той е късмет да разберем тялото си и да подобрим здравето си.
Може ли спермограмата да се приема като профилактично проучване и какъв брой постоянно е редно да се прави?
Да, и даже бих насърчил това. Спермограмата е елементарен, наличен и осведомителен индикатор за мъжкото здраве. Тя може да открие проблеми още преди признаци да се появят – хормонални нарушавания, варикоцеле, възпалителни процеси, оксидативен стрес. Препоръчвам тя да се прави профилактично един път годишно, а при двойки, които пробват за бременност без триумф – на всеки три до шест месеца.
Спермограмата е толкоз главен индикатор за здравето на мъжа, колкото гинекологичният профилактичен обзор е за дамите. Тя не е проучване единствено за двойки с репродуктивни компликации, а маркер за общото положение на организма – хормонален баланс, възпалителни процеси, оксидативен стрес, метаболитно здраве. Дори без проекти за родителство, мъжът заслужава да познава тялото си и да го следи постоянно. Защото здравето не е тематика, която се „ отсрочва за след това “, а най-хубавата инвестиция в бъдещето.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ