Радомир Чолаков: Хубаво е, че става така, за да се види нивото на противопоставяне и решимостта на ПП да взривят българския парламентаризъм
Радомир Чолаков, ГЕРБ-СДС, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Депутатите се събират още веднъж през днешния ден, с цел да създадат нов опит да изберат ръководител на Народното събрание. Пленарното съвещание стартира в 10.00 часа. Във вчерашния ден след 8 часа на гласувания, полемики и почивки, първото пленарното съвещание на 48-ото Народно заседание беше прекъснато без да бъде определен ръководител. Пет партии издигнаха своите претенденти за ръководител и това на процедура разпиля гласовете без опция никой от тях да събере болшинство. Защо депутатите не се схванаха и ще се стигне ли до някакво съответно за страната ни решение през днешния ден? Тези и още въпроси ще обсъдим с Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС. Г-н Чолаков, по-мъдрото днешното утро, съгласно вас, по-мъдро ли ще бъде? Какви са вашите догатки?
Да ви кажа почтено, не знам. Ситуацията се мени, както виждате, на всеки 6 часа, дори има по-кратки шпации. Не знам дали ви направи усещане, само че още предходната седмица когато ние казахме, че ще издигнем нашата кандидатура за ръководител на Народното събрание, което си беше и редно, останалите партии резервираха известно безмълвие, няколко дори споделиха, че се приготвят със зам.-председател. Тоест, имаше настройка, че няма да има други кандидатури, тъй като всички партии знаят какъв е редът в тези обстановки, че първата политическа мощ издига ръководителя. След като Политическа партия внезапно внезапно споделиха, че ще повдигнат господин Минчев, и всички останали, Българска социалистическа партия, " Възраждане “ споделиха, че издигат техни претенденти. И стана това, което стана. Нормално е несъмнено като има доста кандидатури всеки да гласоподава за своята до момента в който се реализира консенсус. Сега ходът на Политическа партия с това, че изтеглят господин Минчев и няма да го пускат в конкуренцията, аз не бързам да го преглеждам като позитивен знак, тъй като те постоянно са имали двойно дъно – едно приказват, друго вършат, тъй че дано да изчакаме да забележим. Подозирам, че има някакво двойно дъно. Но уповавам се да бъда опроверган.
Г-н Чолаков, през вчерашния ден Асен Василев сподели: " Да свалиш кабинет на Политическа партия и след това да търсиш поддръжка от тази партия е малоумно “. Как ще коментирате тези думи?
Значи тук има два аспекта на този въпрос. Единият, че кабинетът на Кирил Петков… Вижте, вие съжалявате ли за кабинета на Кирил Петков?
Аз не мога да давам оценка, аз съм публицист.
Да, да, несъмнено. Задавам реторичен въпрос. Защо всички се хващат на тази мантра " Олеле, Боже, те смъкнаха нашия кабинет “. Имаше ли някой, който да харесва този кабинет в неговия край? Това първа. Второ, това беше една безусловно безпринципна коалиция. Вие знаете, че те нямаха нищо общо тези партии една с друга и се крепяха с обещания за някакви покупко-продажби явно. След като не станаха покупко-продажбите, те се разпаднаха, както се видя. Значи, те се упрекваха едни други в корупция, което беше нещо ужасно. Така че не вижда за какво би трябвало да ни упрекват, че сме свалили този прелестен кабинет, който се разпадна поради личната си корупция. А в този момент да желаеме поддръжка – не, ние не желаеме поддръжка, ние не молим да поддръжка. Разбирате ли? Първата политическа мощ има право да издигне претендент за ръководител на Народното събрание – това е. Или съблюдаваме или не съблюдаваме разпоредбите. Политическа партия от началото не желаят да съблюдават разпоредбите, от момента, в който подписаха заявления с погрешно наличие и правиха противозаконни ползи. Така че ние не чакаме от тях да се придържаме към разпоредбите. Аз по тази причина ви споделям, че с този ход на отдръпването на господин Минчев, съгласно мен, има някакъв втори проект. Не им имам вяра. Не им имам вяра.
А какъв е проектът на ГЕРБ, господин Чолаков? Имате ли проект?
Планът на ГЕРБ е да забележим може ли в Народното събрание да има здрав разсъдък и да се реализира консенсус. Разбирате ли? Ние сега желаеме нещо, което в никакъв случай не се е случвало в българската нова история…
Абсолютно, невиждана обстановка.
Да, да, това е невиждана обстановка. Не, не, знаете ли за какво е невиждана? Защото ние или ще се научим да реализираме консенсус, или още веднъж ще разпаднем Народното събрание и още веднъж отиваме на избори. Тя е доста ясна обстановката сега. Консенсус против разпад.
Абсолютно, по този начин е. Но няма ли още веднъж да имаме от същото?
Ама ние ли ще сме отговорни? Ние споделяме: " Хора, сега ни е нужен консенсус и за ръководител на Народното събрание, за дневния ред на Народното събрание, за Министерски съвет вероятно, в случай че въобще стигнем до такава степен “. Всичко това или ще стане консенсус, или няма да стане. Какво неразбираемо има?
Какво пречи в цялата обстановка: гордостта ли, суетата ли?
Гордостта, несъмнено.
Деградира ли, съгласно вас, политиката?
Тя може би деградира от доста време. От момента, в който започнаха тези протести с тези неистини. Защото не желая в този момент да връщаме лентата, да си спомняме за какво в действителност започнаха тези протести 2020 година и какво толкоз се беше случило, че… Но хайде да не се връщаме чак толкоз надалеч. След като предходната година беше нарушена флагрантно Конституцията пред очите на всички, бяха подписани заявления с погрешно наличие, лъжата стана норма в политическия живот. Разбирате ли?
Кои заявления визирате?
Декларацията, че Кирил Петков не е канадски жител, няма двойно поданство, че няма спънки да заеме поста министър. От онази декларация стартира всичко. След като това нещо беше толерирано, откакто всички медии споделиха: " Е, огромна работа, карай да върви. Те пък са толкоз симпатични “, откакто допуснахте да лъжат, непрестанно да лъжат, и това да им бъде прощавано всеки ден, по тази причина се докарахме до такава степен. И оттова пристигна и гордостта. Вие в случай че можете един човек или някаква група хора, или едно общество да го лъжете всеки ден, и то да търпи покорно, естествено, че ще се възгордеете. Естествено, че ще полудеете. И това се случи. Тези хора взеха решение, че могат да вършат с нас каквото си изискат. И го вършат.
Г-н Чолаков, вие сте човек, който сте живял в Германия, нали по този начин? Наблюдавал сте и там политическите процеси, протичащото се в страната?
Да.
Каква ще бъде цената, съгласно вас, в действителност за тази невиждана обстановка в България? Как ще се отрази това на страната ни, у нас, и като цяло на позицията ни в света?
В Германия, както и в целия европейски свят, цивилизован свят, както ние се показваме, не е допустимо да се стигне до такава обстановка, тъй като там депутатите и въобще политиците знаят, че те биват избирани, с цел да се грижат за обществото, с цел да се грижат за хората, не за нещо друго. Вие си спомняте, че в Германия два пъти беше правена необятна коалиция сред първата и втората партия, което също беше въображаемо за немислимо, и там излязоха популистки партии, и там обществото влезе в разнообразни рецесии. И просто политиците взеха решение, седнаха, стиснаха си ръцете първата и втората, колкото и да са противоположни, колкото и да се подлагаха на критика, и откриха решения. Намериха ги. Значи, консенсусът е норма. Аз съм казвал доста пъти: в Бундестага законите по принцип се одобряват с консенсус, там няма гласоподаване на закон, разбирате ли? Аз не можех да допускам като го научих това нещо и като го видях. Там законът се разисква до тогава, до момента в който всички са съгласни, тъй като той единствено тогава е резистентен. Един закон, признат със 121 гласа, не е постоянен, тъй като при последващо болшинство той ще бъде анулиран. То по тази причина нашите закони се лашкат непрестанно и непрестанно променяме закони, тъй като се одобряват силово и се постановат силово, тъй като нямаме консенсус. Е, в този момент е пристигнал историческият миг пред българското общество и пред политиците в частност, в който в действителност, вижте, ние сме на вододел: или започваме да мислим в консенсус, по какъв начин да се спогаждаме, бе хора. Защо не можем да се спогаждаме, какво толкоз имаме да разделяме в тази страна? И господин Рашидов през вчерашния ден го сподели – от кое място се научихте да ненавиждате толкоз, бе, какво стана? Или в действителност ще се научим да реализираме консенсуси, или в действителност Бог да пази България, както се споделя. Но на Запад това е немислимо, което се случва тук. Аз мисля, че никой не ни схваща, и ние непрестанно, значи, последните 8 месеца…
Никой не схваща ГЕРБ ли?
Не, никой не схваща какво става в българската политика. А на Запад доста добре схващат какво прави ГЕРБ. Вие виждате утвърждението, което идва за политиката на ГЕРБ от Европейската национална партия. Никой не схваща какво става в българската политика.
Г-н Чолаков, в тази връзка, съгласно вас, кои са главните несъгласия сред партиите? Защо е мъчно да се разберете, да влезете в разговор?
Ами почтено да ви кажа, в този момент би трябвало да влезем в областта на приложната логика на психиката, тъй като рационални пояснения няма. Аз да вземем за пример през вчерашния ден имахме един разговор с господин Христо Иванов от парламентарната естрада, и го попитах: " Добре, желаете да беседваме, казвате, че сте " За “ правосъдна промяна, ние споделяме, че сме " За “ правосъдна промяна “, и сега, в който ние кажем на Демократична България: " Хайде да седнем да беседваме за правосъдната промяна “, те споделят: " А, не, не, тъй като с ГЕРБ не може да се беседва по принцип “. Значи, има тук някаква характеропатия, има обсесията примерно на ген. Атанасов, който непрестанно всеки ден, слушам, че тази заран отново е приказвал по медиите, че той в никакъв случай няма да допусне да има диалог с ГЕРБ. Това е личностно обсесия, това е някакъв личностен проблем, който не мога да си обясня. Вчера, апропо, господин Янев сподели: " Има 10-15 души… “, - това, апропо, беше доста значима фраза. И съгласно мен, той би трябвало да бъде питан малко да поразвие тази своя теза. " Има 10-15 души, които разделят българското общество непрестанно “. Ами дайте да ги забележим кои са тези 10-15 души, и да ги изолираме. Защото в действителност това е някаква отрова, която непрестанно се влива в публичния живот и сред политическите сили на правилото " разделяй и владей “. Интересно ми е кой ни разделя, с цел да ни владее? И за какво, през вчерашния ден го споделих, за какво остарели систематични партии, като Демократична България и Българска социалистическа партия, се хващат на тази лесна въдица? Да бъдем разделяни, за може цялото общество да бъде владяно. Виждате, че Народното събрание сега е разпад. Кому е преференциално? Знаете, в римското право това е главен въпрос – кому е преференциално, кой има интерес от това, което се случва сега?
Може би вие, политиците.
Защото българското общество няма. Не, не. Защо мислите по този начин? Защо?
Отново ще отидете на избори вероятно.
Ами, в случай че няма консенсус, в случай че не може да се реализира консенсус, в случай че Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия са толкоз втвърдени в тази си позиция, че няма да има ръководител на Народното събрание, няма да има държавно управление по-късно, естествено, че ще отидем на избори. Но в последна сметка може би по този начин и би трябвало.
Г-н Чолаков, а какво мислите за предлагането на " Демократична България “ за ротационното председателство?
Знаете, че го одобряваме това предложение. Сега има разнообразни съображения, че може би е противоконституционно. Според мен, въпросът е по какъв начин би могло да бъде осъществено едно такова предложение, тъй че да не бъде противоконституционно. Естествено, че нали, да изберем сега двама ръководители, няма по какъв начин да стане и е противоконституционно, аз мисля, че има филигранни юридически механизми, с които може да се реализира този резултат без да се нарушава Конституцията. Интелигентно предложение, както знаете, нощес господин Борисов, Изпълнителното бюро сподели, че го одобряват.
Тоест, има малки врати това нещо да се извърши. Вие сте правист, и сте наясно с това?
Може, да. Аз настоявам, че може да се извърши, да. То изисква филигранна юридическа работа, само че може да се извърши, да. Хубаво предложение, рационално. Въпросът е да забележим в този момент другите сътрудници по какъв начин ще реагират.
Днес се чака да стартират диалозите и с контактната група, с господин Плевнелиев, Соломон Паси. Какво очаквате? Ще спомогнат ли тези диалози?
Там нямам информация да ви кажа до каква степен са напреднали, вървят ли, ще има ли диалози. За страдание, тя нали контактната група щеше да бъде за политики, само че както вървим, сега може би контактната група първо би трябвало да се занимае с въпроса ще има ли ръководител на Народното събрание, и в случай че няма да има ръководител, то не виждам смисъл и от по-нататъшни диалози. Това е в действителност първият диалог, и знаете ли, хубаво е, че става по този начин. Хубаво е, че става по този начин, с цел да се види още от началото равнището на опълчване и решимостта на Политическа партия да взривят българския парламентаризъм. Нека да се види и всички да си вършат изводите. Всяко зло за положително, както се споделя.
Депутатите се събират още веднъж през днешния ден, с цел да създадат нов опит да изберат ръководител на Народното събрание. Пленарното съвещание стартира в 10.00 часа. Във вчерашния ден след 8 часа на гласувания, полемики и почивки, първото пленарното съвещание на 48-ото Народно заседание беше прекъснато без да бъде определен ръководител. Пет партии издигнаха своите претенденти за ръководител и това на процедура разпиля гласовете без опция никой от тях да събере болшинство. Защо депутатите не се схванаха и ще се стигне ли до някакво съответно за страната ни решение през днешния ден? Тези и още въпроси ще обсъдим с Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС. Г-н Чолаков, по-мъдрото днешното утро, съгласно вас, по-мъдро ли ще бъде? Какви са вашите догатки?
Да ви кажа почтено, не знам. Ситуацията се мени, както виждате, на всеки 6 часа, дори има по-кратки шпации. Не знам дали ви направи усещане, само че още предходната седмица когато ние казахме, че ще издигнем нашата кандидатура за ръководител на Народното събрание, което си беше и редно, останалите партии резервираха известно безмълвие, няколко дори споделиха, че се приготвят със зам.-председател. Тоест, имаше настройка, че няма да има други кандидатури, тъй като всички партии знаят какъв е редът в тези обстановки, че първата политическа мощ издига ръководителя. След като Политическа партия внезапно внезапно споделиха, че ще повдигнат господин Минчев, и всички останали, Българска социалистическа партия, " Възраждане “ споделиха, че издигат техни претенденти. И стана това, което стана. Нормално е несъмнено като има доста кандидатури всеки да гласоподава за своята до момента в който се реализира консенсус. Сега ходът на Политическа партия с това, че изтеглят господин Минчев и няма да го пускат в конкуренцията, аз не бързам да го преглеждам като позитивен знак, тъй като те постоянно са имали двойно дъно – едно приказват, друго вършат, тъй че дано да изчакаме да забележим. Подозирам, че има някакво двойно дъно. Но уповавам се да бъда опроверган.
Г-н Чолаков, през вчерашния ден Асен Василев сподели: " Да свалиш кабинет на Политическа партия и след това да търсиш поддръжка от тази партия е малоумно “. Как ще коментирате тези думи?
Значи тук има два аспекта на този въпрос. Единият, че кабинетът на Кирил Петков… Вижте, вие съжалявате ли за кабинета на Кирил Петков?
Аз не мога да давам оценка, аз съм публицист.
Да, да, несъмнено. Задавам реторичен въпрос. Защо всички се хващат на тази мантра " Олеле, Боже, те смъкнаха нашия кабинет “. Имаше ли някой, който да харесва този кабинет в неговия край? Това първа. Второ, това беше една безусловно безпринципна коалиция. Вие знаете, че те нямаха нищо общо тези партии една с друга и се крепяха с обещания за някакви покупко-продажби явно. След като не станаха покупко-продажбите, те се разпаднаха, както се видя. Значи, те се упрекваха едни други в корупция, което беше нещо ужасно. Така че не вижда за какво би трябвало да ни упрекват, че сме свалили този прелестен кабинет, който се разпадна поради личната си корупция. А в този момент да желаеме поддръжка – не, ние не желаеме поддръжка, ние не молим да поддръжка. Разбирате ли? Първата политическа мощ има право да издигне претендент за ръководител на Народното събрание – това е. Или съблюдаваме или не съблюдаваме разпоредбите. Политическа партия от началото не желаят да съблюдават разпоредбите, от момента, в който подписаха заявления с погрешно наличие и правиха противозаконни ползи. Така че ние не чакаме от тях да се придържаме към разпоредбите. Аз по тази причина ви споделям, че с този ход на отдръпването на господин Минчев, съгласно мен, има някакъв втори проект. Не им имам вяра. Не им имам вяра.
А какъв е проектът на ГЕРБ, господин Чолаков? Имате ли проект?
Планът на ГЕРБ е да забележим може ли в Народното събрание да има здрав разсъдък и да се реализира консенсус. Разбирате ли? Ние сега желаеме нещо, което в никакъв случай не се е случвало в българската нова история…
Абсолютно, невиждана обстановка.
Да, да, това е невиждана обстановка. Не, не, знаете ли за какво е невиждана? Защото ние или ще се научим да реализираме консенсус, или още веднъж ще разпаднем Народното събрание и още веднъж отиваме на избори. Тя е доста ясна обстановката сега. Консенсус против разпад.
Абсолютно, по този начин е. Но няма ли още веднъж да имаме от същото?
Ама ние ли ще сме отговорни? Ние споделяме: " Хора, сега ни е нужен консенсус и за ръководител на Народното събрание, за дневния ред на Народното събрание, за Министерски съвет вероятно, в случай че въобще стигнем до такава степен “. Всичко това или ще стане консенсус, или няма да стане. Какво неразбираемо има?
Какво пречи в цялата обстановка: гордостта ли, суетата ли?
Гордостта, несъмнено.
Деградира ли, съгласно вас, политиката?
Тя може би деградира от доста време. От момента, в който започнаха тези протести с тези неистини. Защото не желая в този момент да връщаме лентата, да си спомняме за какво в действителност започнаха тези протести 2020 година и какво толкоз се беше случило, че… Но хайде да не се връщаме чак толкоз надалеч. След като предходната година беше нарушена флагрантно Конституцията пред очите на всички, бяха подписани заявления с погрешно наличие, лъжата стана норма в политическия живот. Разбирате ли?
Кои заявления визирате?
Декларацията, че Кирил Петков не е канадски жител, няма двойно поданство, че няма спънки да заеме поста министър. От онази декларация стартира всичко. След като това нещо беше толерирано, откакто всички медии споделиха: " Е, огромна работа, карай да върви. Те пък са толкоз симпатични “, откакто допуснахте да лъжат, непрестанно да лъжат, и това да им бъде прощавано всеки ден, по тази причина се докарахме до такава степен. И оттова пристигна и гордостта. Вие в случай че можете един човек или някаква група хора, или едно общество да го лъжете всеки ден, и то да търпи покорно, естествено, че ще се възгордеете. Естествено, че ще полудеете. И това се случи. Тези хора взеха решение, че могат да вършат с нас каквото си изискат. И го вършат.
Г-н Чолаков, вие сте човек, който сте живял в Германия, нали по този начин? Наблюдавал сте и там политическите процеси, протичащото се в страната?
Да.
Каква ще бъде цената, съгласно вас, в действителност за тази невиждана обстановка в България? Как ще се отрази това на страната ни, у нас, и като цяло на позицията ни в света?
В Германия, както и в целия европейски свят, цивилизован свят, както ние се показваме, не е допустимо да се стигне до такава обстановка, тъй като там депутатите и въобще политиците знаят, че те биват избирани, с цел да се грижат за обществото, с цел да се грижат за хората, не за нещо друго. Вие си спомняте, че в Германия два пъти беше правена необятна коалиция сред първата и втората партия, което също беше въображаемо за немислимо, и там излязоха популистки партии, и там обществото влезе в разнообразни рецесии. И просто политиците взеха решение, седнаха, стиснаха си ръцете първата и втората, колкото и да са противоположни, колкото и да се подлагаха на критика, и откриха решения. Намериха ги. Значи, консенсусът е норма. Аз съм казвал доста пъти: в Бундестага законите по принцип се одобряват с консенсус, там няма гласоподаване на закон, разбирате ли? Аз не можех да допускам като го научих това нещо и като го видях. Там законът се разисква до тогава, до момента в който всички са съгласни, тъй като той единствено тогава е резистентен. Един закон, признат със 121 гласа, не е постоянен, тъй като при последващо болшинство той ще бъде анулиран. То по тази причина нашите закони се лашкат непрестанно и непрестанно променяме закони, тъй като се одобряват силово и се постановат силово, тъй като нямаме консенсус. Е, в този момент е пристигнал историческият миг пред българското общество и пред политиците в частност, в който в действителност, вижте, ние сме на вододел: или започваме да мислим в консенсус, по какъв начин да се спогаждаме, бе хора. Защо не можем да се спогаждаме, какво толкоз имаме да разделяме в тази страна? И господин Рашидов през вчерашния ден го сподели – от кое място се научихте да ненавиждате толкоз, бе, какво стана? Или в действителност ще се научим да реализираме консенсуси, или в действителност Бог да пази България, както се споделя. Но на Запад това е немислимо, което се случва тук. Аз мисля, че никой не ни схваща, и ние непрестанно, значи, последните 8 месеца…
Никой не схваща ГЕРБ ли?
Не, никой не схваща какво става в българската политика. А на Запад доста добре схващат какво прави ГЕРБ. Вие виждате утвърждението, което идва за политиката на ГЕРБ от Европейската национална партия. Никой не схваща какво става в българската политика.
Г-н Чолаков, в тази връзка, съгласно вас, кои са главните несъгласия сред партиите? Защо е мъчно да се разберете, да влезете в разговор?
Ами почтено да ви кажа, в този момент би трябвало да влезем в областта на приложната логика на психиката, тъй като рационални пояснения няма. Аз да вземем за пример през вчерашния ден имахме един разговор с господин Христо Иванов от парламентарната естрада, и го попитах: " Добре, желаете да беседваме, казвате, че сте " За “ правосъдна промяна, ние споделяме, че сме " За “ правосъдна промяна “, и сега, в който ние кажем на Демократична България: " Хайде да седнем да беседваме за правосъдната промяна “, те споделят: " А, не, не, тъй като с ГЕРБ не може да се беседва по принцип “. Значи, има тук някаква характеропатия, има обсесията примерно на ген. Атанасов, който непрестанно всеки ден, слушам, че тази заран отново е приказвал по медиите, че той в никакъв случай няма да допусне да има диалог с ГЕРБ. Това е личностно обсесия, това е някакъв личностен проблем, който не мога да си обясня. Вчера, апропо, господин Янев сподели: " Има 10-15 души… “, - това, апропо, беше доста значима фраза. И съгласно мен, той би трябвало да бъде питан малко да поразвие тази своя теза. " Има 10-15 души, които разделят българското общество непрестанно “. Ами дайте да ги забележим кои са тези 10-15 души, и да ги изолираме. Защото в действителност това е някаква отрова, която непрестанно се влива в публичния живот и сред политическите сили на правилото " разделяй и владей “. Интересно ми е кой ни разделя, с цел да ни владее? И за какво, през вчерашния ден го споделих, за какво остарели систематични партии, като Демократична България и Българска социалистическа партия, се хващат на тази лесна въдица? Да бъдем разделяни, за може цялото общество да бъде владяно. Виждате, че Народното събрание сега е разпад. Кому е преференциално? Знаете, в римското право това е главен въпрос – кому е преференциално, кой има интерес от това, което се случва сега?
Може би вие, политиците.
Защото българското общество няма. Не, не. Защо мислите по този начин? Защо?
Отново ще отидете на избори вероятно.
Ами, в случай че няма консенсус, в случай че не може да се реализира консенсус, в случай че Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия са толкоз втвърдени в тази си позиция, че няма да има ръководител на Народното събрание, няма да има държавно управление по-късно, естествено, че ще отидем на избори. Но в последна сметка може би по този начин и би трябвало.
Г-н Чолаков, а какво мислите за предлагането на " Демократична България “ за ротационното председателство?
Знаете, че го одобряваме това предложение. Сега има разнообразни съображения, че може би е противоконституционно. Според мен, въпросът е по какъв начин би могло да бъде осъществено едно такова предложение, тъй че да не бъде противоконституционно. Естествено, че нали, да изберем сега двама ръководители, няма по какъв начин да стане и е противоконституционно, аз мисля, че има филигранни юридически механизми, с които може да се реализира този резултат без да се нарушава Конституцията. Интелигентно предложение, както знаете, нощес господин Борисов, Изпълнителното бюро сподели, че го одобряват.
Тоест, има малки врати това нещо да се извърши. Вие сте правист, и сте наясно с това?
Може, да. Аз настоявам, че може да се извърши, да. То изисква филигранна юридическа работа, само че може да се извърши, да. Хубаво предложение, рационално. Въпросът е да забележим в този момент другите сътрудници по какъв начин ще реагират.
Днес се чака да стартират диалозите и с контактната група, с господин Плевнелиев, Соломон Паси. Какво очаквате? Ще спомогнат ли тези диалози?
Там нямам информация да ви кажа до каква степен са напреднали, вървят ли, ще има ли диалози. За страдание, тя нали контактната група щеше да бъде за политики, само че както вървим, сега може би контактната група първо би трябвало да се занимае с въпроса ще има ли ръководител на Народното събрание, и в случай че няма да има ръководител, то не виждам смисъл и от по-нататъшни диалози. Това е в действителност първият диалог, и знаете ли, хубаво е, че става по този начин. Хубаво е, че става по този начин, с цел да се види още от началото равнището на опълчване и решимостта на Политическа партия да взривят българския парламентаризъм. Нека да се види и всички да си вършат изводите. Всяко зло за положително, както се споделя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ