Радият е открит през 1898 г. от Мария Кюри. Радиоактивният

Радият е открит през 1898 година от Мария Кюри. Радиоактивният метал получава името си от латинската дума radius, която в превод значи „ лъч “. Откритието на Кюри влиза в историята освен като смъртна присъда за семейството, само че и като неволя за доста други фамилии. Поради неналичието на информация този детайл намира доста приложения преди Първата Световна война. Едно от всички е използването му в багра, която може да свети в тъмното. През 1917 година американската компания USRC (United States Radium Corporation) търси чиновници за боядисването на циферблати на часовници.

Поради неналичието на мъже – множеството се борят във войната – компанията търси дами. И по този начин стотици дами отиват на изявление и получават опция да оказват помощ на страната си. Компанията не се занимава единствено с часовници, а и с боядисването на разнообразни уреди за армията. Ако моралните изкушения не са задоволителни, заплащането е впечатляващо положително и подсигурява цялостна самостоятелност на служителките. Докато в този миг в Съединени американски щати работните места не се срещат толкоз елементарно, фабриката за часовници събира цели фамилии. Никой не се интересувал дали радият е нездравословен или не, заплащането е съвършено, хората са щастливи, въпреки и в края на работния ден да светят от толкоз доста облъчване.

Така се ражда историята на радиевите девойки. Заможните девойки можели да се познаят доста елементарно, те отиват в клубовете с най-хубавите си облекла и сияят. Понеже множеството уреди били извънредно дребни, някои са едвам 3.5 сантиметра, дамите постоянно облизвали четката, с цел да създадат точна линия. Същата четка е била в боята с радий и при всяка такава получавали дребни дози от радиоактивния детайл. Повечето девойки са задавали въпроса по отношение на сигурността на работа, само че постоянно получавали отговор, че всичко е наред и никой няма да пострада. Копринената неистина правила отлична работа, липсвали и мъже от тежката промишленост, които да опишат по какъв начин са употребявали оловни костюми и ръкавици, с цел да бъдат оптимално защитени.

Практически никой не е докосвал този детайл с голи ръце, изключително откакто ориста на Кюри става толкоз известна. Очевидно не е стигнала до Съединени американски щати или се е прикривала много сполучливо най-малко в тази компания. Другият проблем е, че властвала огромната неистина – консумирането на радий в дребни дози може да бъде потребно за индивида. Ето за какво участват и артикули като радиева вода с тоник, козметични артикули, масло, мляко и даже паста за зъби с радий. Никой не би подозирал, че нещо толкоз рисково може да бъде пуснато в комерсиалните вериги и даже да се популяризира като извънредно потребен артикул. Времето си споделя тежката дума и доста скоро служителките стартират да изпитват резултата от радиоактивно облъчване.

Снимка: By Unknown author – http://www.libraries.rutgers.edu/history_of_medicine/manuscripts/us_radium_corporation, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82821901

През април 1922 година Моли Маджия си потегля от работа, тъй като ѝ става неприятно. Според нея има зъбобол. Зъболекарят вади зъба и болката се трансферира на идващия. На мястото на всеки зъб от венците се разкрива необикновена панорама на черна плът с червени зачервявани и доста кръв. Малко по-късно болката се трансферира в краката ѝ я оставя неработоспособен вечно. Лекуващият доктор счита, че това е ревматизъм и изпраща Моли назад в дома ѝ с шишенце аспирин. Един месец по-късно, дамата вади зъби и изпитва болежка в цялото тяло. В един миг зъболекарят може да вади зъби единствено с два пръста и без никакво изпитание. Само няколко дни по-късно ще извади тъкмо по този начин и цялата ѝ долна челюст.

Малко след нея и други девойки стартират да изпитват същите признаци. През септември странната зараза на Моли продължава към гърлото ѝ. Достига яремната вена и доста скоро гърлото ѝ е цялостно с кръв. Лекарите не могат да се оправят с проблемите и 24-годишната жена умира удавена в личната си кръв. Лекарите не подозирали, че става въпрос за радиационно натравяне и просто написали сифилис, който би могъл да подхожда за съответна причина на гибелта. Много скоро целият екип ще последва пътя ѝ. Компанията обаче отхвърля връзката сред боята и здравето на своите чиновници. Щетата е сторена и градската легенда за гибелта на светещите девойки обикаля по-бързо от всяка друга неприятна вест.

След като работният развой не върви, притежателите най-сетне наемат комисия, която да потвърди, че връзката на детайлите и здравословното положение на чиновниците е нулева. Резултатите надалеч не са в интерес на работодателя. Вместо информацията да бъде изпратена на вярното място, притежателят избира да наеме втора комисия, която благодарение на възнаграждение ще прикрие всички обстоятелства. Официалната версия пред медиите е, че заболелите се пробват да изкарат повече пари като отплата. Работата продължава, само че семената на подозренията са посяти. Служителките сами се пробват да потвърдят връзката сред радиоактивния детайл и здравето. Едва след неочакваната гибел на мъж от компанията през 1925 година доктор Харисън Мътланд стартира проби и се стреми към истината.

Снимка: By Unknown author – Гугъл Books – (1921-08). „ The Story of a Great Engineer “. The American Magazine 92: 85. Springfield, Ohio: The Phillips Publishing Co.., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7564359

Подозренията на Мътланд почнали още през 1901 година с обстоятелството, че Пиер Кюри в никакъв случай не желал да бъде в една стая с откритието си. Той вярвал, че това вещество може да изгори кожата и стопи очите му. Мътланд стартира проучвания и осъзнава, че до момента в който външното облъчване може да аргументи толкоз съществени вреди, вътрешното е стотици пъти по-силно. Радият в тялото се настанява трайно и облъчва костите непрекъснато. Доказването на това изказване въобще не е мъчно. Харисън Мътланд преглежда неуместни случаи на жена с премазан гръбнак, жена без челюст (горна и долна), както и жена със доста скъсени крайници – всичките боядисвали часовници във въпросната компания. Светещите девойки, както самите те ще се нарекат или „ призрачните “ девойки, са почнали да наблюдват по какъв начин вечер костите им сияят в резултат на натравянето.

Откритието можело да помогне на хората в бъдещето, само че смъртната присъда за натровените към този момент била подписана. И до през днешния ден липсва здравна процедура, която да отстрани корозивния радио активене детайл от тялото на човек. Компанията обаче няма желание да се съобщи толкоз елементарно и единственият вид за противопоставяне е посредством дискредитирането на лекаря. И в множеството случаи практиката демонстрира забележителен триумф, изключително в случай че проучванията са направени първоначално, за USRC към този момент е късно да промени събитията. Все повече дами из Съединени американски щати стартират да страдат от лъчева болест и умират без бегла визия какво им се случва. Облъчените хора основават профсъюз, стартират митинги, дават публичност на случая и се стремят към публичност. Опитът на Грейс Фреяр да открие юрист идва с жестоки главоболия; нито един юрист не желал да се занимава с женското придвижване, множеството адвокати били предизвестени, че при заемането със случая са обречени да изпитат гнева на доста мощна корпорация. Друг коз за работадателя в този миг е и фактът, че радият работи с по-бавни темпове.

Уред за събирането на вода за обогатяване с уран или радий. Продавал се е при започване на XX век.

Някои от девойките стартират да изпитват резултата му едвам след 5 години. Как е допустимо след няколко смъртни случая да се подхващат толкоз строги ограничения? През 1927 година и с още малко жертви на този бизнес, един юрист на име Реймънд Бери ще поеме случая. Той осъзнава рисковете и даже вижда част от светещите девойки. Скандалът е на път да се трансформира в един от най-драматичните, само че в случай че това не е задоволително, множеството клиентки имат месеци живот, с цел да изпълнят моралния и публичен дълг. Това дава опция на USRC да бави делото и да се пробва да се измъкне във всеки вероятен миг. Този опит се вижда от обществото и ускорява вниманието в допълнение. Случаят на девойки от Ню Джърси е на основната страница на всеки вестник. Фирмата „ Radium dial “ от Илинойс незабавно отхвърля всякаква отговорност – въпреки и там признаците да са същите.

Превантивните ограничения за илинойската компания са прекомерно късни, патолозите вършат серия аутопсии, с цел да покажат дупките по костите на жертвите. Онези, които още не са поели по пътя на Моли Маджия имат саркоми по цялото тяло. Художничката Ирен Ла Порте умира от солиден израстък в седалището, лекарите настояват, че е бил с размерите на две футболни топки. През 1938 година Катерина Уолф има израстък на устната с размер на грейпфрут. Преди това е изгубила всичките си зъби.

През 30-те години, когато стартира делото, огромната меланхолия е блъснала Съединени американски щати и обществото не преглежда този акт като опция за печелене на пари, а не като опит да се спре легалното ликвидиране на хора. Катерина дава своите показания, осъзнавайки, че краят ѝ е близо. Този случай дава опция на всички чиновници в Съединени американски щати да получат здравна отбрана, животоспасяващи регулации и основаването на безвредни условия за труд. Според статистиката, преди да бъде основана такава организация, към 14 000 души умират на работното място в Съединени американски щати за година. След този случай са 4500. Радият в никакъв случай повече не влиза свободно в промишлеността. Днес използването му е напълно за научни цели. Фабриките, в които се е направило оцветяването на циферблати и контролни уреди продължава да е със повишени стойности на радиация.